изложение на плановете си да отвори презокеански пазари за „Мидълбрук“, Вирджиния отново погледна часовника. Очите й се разшириха.
— Няма да успеете за последния ферибот — неспокойно рече тя.
Райърсън проследи погледа й.
— По дяволите. — Но той не направи опит да грабне сакото си и да се втурне към вратата. — Може би е по-добре, като се има пред вид колко уиски изпих.
Вирджиния леко се намръщи.
— На острова има няколко места за настаняване, които предлагат закуска и нощувка. Може да опитате там.
— Добра идея.
И двамата, обаче, не ставаха и продължаваха да се вглеждат в огъня, сякаш търсеха там отговори. Най-после Вирджиния предпазливо каза:
— Няма причина да не останете и тук, освен ако нямате нищо против да се настаните на дивана. Малко е късичък за вас, но…
— Много мило, Вирджиния — Елизабет.
— Глупости. В края на краищата, вие сте добър приятел на семейството, въпреки че с Деби сте прекратили наскоро най-романтичната история на годината.
Той й отвърна с усмивка.
— Смея да мисля, че е така.
Четирийсет минути по-късно Райърсън се беше излегнал на дивана върху чаршаф със свеж аромат, вълнено одеяло и пухкава възглавница. Тясно му беше, но се чувстваше поразително удобно. В огнището догаряше огънят.
Той чуваше как Вирджиния — Елизабет ходи насам-натам в спалнята, после тя изключи осветлението и си легна. Той се отдаде на приятни фантазии, представяше си я в бяло бельо. После тя си свали бельото. Щом въображаемите картини станаха твърде ярки и усещането за тежест в слабините му започна да го смущава, той си наложи да заспи.
Но образите не изчезнаха напълно. Във въображението на Райърсън все още се рееше един образ, когато той потъна в дълбок сън. Представи си как една висока жена с царствена осанка, закръглени, напористи гърди и приятно заоблени бедра се приближава да го прегърне в обятията си.
Последната разумна мисъл на Райърсън беше, че през последния месец е излизал с неподходящата сестра.
Втора глава
На следващата сутрин Вирджиния се събуди с усещането, че нещо непреклонно и упорито тласка живота й в погрешна посока. Усещането я смущаваше. Тя отвори очи, загледа се в тавана и се замисли възможно ли е присъствието на един огромен мъж, прекарал само една нощ на дивана й, трайно да промени нейния спокоен и уреден живот.
Отговорът се криеше в прекаленото й въображение. Не е възможно събитието да се намеси в живота й по този начин. Просто беше предложила легло на един делови сътрудник на баща си, който освен това, беше и семеен приятел. Край на авантюрата.
Ядосана на себе си, тя метна настрани завивката, пристегна робата си и зашляпа през коридора към банята. Едва когато стигна до нея, осъзна, че беше заета. Водата от душа се лееше с пълна сила. Фактът, че се налага да ползва една и съща баня с мъж беше първата новост, да не кажем нещо повече. Тя продължи към всекидневната.
Възглавницата, одеялото и чаршафа, които беше дала на Райърсън предната вечер, бяха прилежно сгънати и прибрани в шкафа. Единствените признаци за присъствието на мъж бяха чифт подредени една до друга обувки и бяла риза на облегалката на стола.
Шумът от душа престана и Вирджиния застина на мястото си, заслушана. Представяше си как Райърсън се избърсва с една от нейните бели хавлии за баня. Щом се улови, че се опитва да си представи дали окосмяването под кръста му има формата на триъгълник, тя разбра, че е време да приготви кафе. Определено тази сутрин въображението й беше доста динамично. Твърде необичайно за нея.
След няколко минути вратата на банята се отвори. Вирджиния насочи вниманието си към две чаши от бюфета. Не чу Райърсън да слиза по коридора и се учуди, като се имат пред вид размерите му. Но усети присъствието му на прага зад нея.
— Добро утро — тихо поздрави той. Гласът му беше дълбок и плътен, леко дрезгав в този час на деня. Това й се стори изключително секси.
Вирджиния грабна чашите и се обърна.
— Добро утро.
Не знаеше как той ще й се стори тази сутрин. Но в ранното утро Райърсън се оказа също толкова интересен, колкото и предната нощ пред камината. Фактът, че беше полуоблечен, несъмнено засилваше възхищението й, което тя тайничко усети. От години не й се беше случвало да има полугол мъж в кухнята й. Последният беше съпругът й, а тя не пазеше топли спомени нито за него, нито за голото му тяло.
Но Райърсън беше нещо съвсем различно. Червеникавата му коса блестеше, а очите му изглеждаха сребърни на слънчевата светлина. Беше само по боксерки и панталони, и Вирджиния осъзна, че окосмяването на гърдите му изглеждаше точно така, както си го беше представяла. Във формата на триъгълник точно над колана.
— Използвах самобръсначката ти. Надявам се, че нямаш нищо против — Райърсън поглади брадичката си, сякаш проверяваше колко гладка беше. — Сутрин съм малко брадясал.
— Разбира се, че нямам нищо против — бързо отвърна Вирджиния. — Ето, пийни кафе, докато съм в банята.
— Благодаря. — Но вниманието му не беше насочено към кафето.
Той изучаваше косите й.
— Всичко наред ли е?
— Не. — Той се усмихна. — Тъкмо си мислех, че снощи беше увила главата си с хавлиена кърпа. И не видях косите ти.
Вирджиния пооправи с ръка разрошените си от съня кестеняви коси с дължина до раменете.
— Пълна бъркотия. Най-добре е да се погрижа за това. — Тя припряно постави чашите на плота и понечи да се промуши край Райърсън.
Но той не се помръдна, за да й направи място. Вместо това докосна рамото й, когато тя се спря пред него. Ръката му някак чувствено натежа. Вирджиния го усети с цялото си същество. Тя остана неподвижна и смутена.
Райърсън я погледна настойчиво и пръстите му се плъзнаха от рамото й към гъстите коси. Вирджиния вдигна поглед към него, усещайки приглушено ускорения си пулс.
— Благодаря ти за снощи, Джини — тихо каза Райърсън. — Не мога да си спомня кога за последен път прекарах толкова приятна вечер. Уискито, огънят, музиката и ти бяхте точно това, от което имах нужда.
Тя треперливо се усмихна, недоумявайки как от Вирджиния — Елизабет стана Джини. Беше изненадана колко нормално и в реда на нещата звучеше фамилиарната и интимна форма на името й от неговите уста. Предната вечер пред камината се беше случило нещо изумително интимно.
— За нищо, наистина. Съжалявам, че си пътувал толкова дълго в такава лоша нощ.
— Аз не съжалявам. — Настана напрегната, дълга тишина помежду им, после Райърсън наведе глава и с устните си откри нейните.
Вирджиния затаи дъх, не знаеше какво да очаква. Беше наясно за себе си, че не е от най-чувствените. Нейният съпруг й даде да разбере още в началото на брака им. Но пък и Райърсън не беше страстен романтик. Той самият я беше уверил в това. И в края на краищата, това си беше само една обикновена, случайна целувка.
Мислите й се блъскаха хаотично в главата й, когато устните на Райърсън докоснаха нейните. Вирджиния се отпусна и леко въздъхна. Струваше й се, че няма по-естествено нещо на земята от целувката на този мъж.
