обикновено, тя привлече погледите с искрящо червената си къса пола и сако тип „болеро“ в тон. Тя огледа деловия костюм на Вирджиния, шит по поръчка, пригладената й коса и леко се намръщи, но не каза нищо. Беше свикнала с по-консервативния стил на сестра си.
— Добре, хайде да започваме — рече Деби веднага щом се настаниха. — Как върви голямата любовна история? Всички знаем, че почти месец вече с Райърсън се виждате непрекъснато. Мама и татко не смеят да се надяват, но аз лично имам много положително усещане за бъдещето. Според мен, сте родени един за друг.
— Много щедра преценка — любезно отвърна Вирджиния. Разгърна менюто и прегледа списъка с макаронените ястия. Особено интересно й се стори блюдото с маслини, подправка от средиземноморски храст и босилек. Напоследък апетитът й, като че ли се беше засилил. Обикновено за обяд хапваше кисело мляко или салата. — И за да е съвсем ясно, между мен и Райърсън няма никаква любовна история, ние сме просто приятели.
Деби я изгледа над менюто.
— Хайде, Джини, не бъди скромна. Аз съм Деби, твоята любопитна сестра. Какво става между вас двамата?
— Ами, миналата неделя прекарахме една прекрасна вечер в балетния театър — спокойно обясни Вирджиния. — Във вторник вечеряхме на брега. Превъзходна сьомга от Аляска, впрочем. Мисля, че този уикенд ще отидем на концерт на камерна музика в университетското градче. Но още не сме решили. Освен това, в оранжерията на парк „Волънтир“ има нова изложба на кактуси, която искаме да разгледаме.
Деби вдигна поглед към тавана.
— Изложба на кактуси! Бог да ни е на помощ! Не това имах пред вид и ти го знаеш. Искам да знам дали спиш с този мъж, по дяволите!
Този път Вирджиния вдигна вежди.
— Деби, винаги минаваш направо на въпроса, нали?
— Разбира се. Повечето момчета смятат, че това е част от чара ми. А сега, мила сестричке, влез в крак.
Вирджиния се усмихна надменно.
— Въпросът ти не заслужава отговор, но ще ти отговоря, така или иначе, защото знам, че ще полудееш. Не спя с него. И нещо повече, по никакъв начин това не ме притеснява. С Райърсън решихме, че пред нас е всичкото време на света. Няма да избързваме с нищо. За нас е по-важно да станем добри приятели, отколкото любовници.
— Хм. — Деби потупа покривката с дългия си нокът, покрит с блед лак. — Райърсън е добро момче, но аз забелязах как те гледа, Джини. Ще ти кажа едно нещо. Мен никога не ме е гледал по този начин. Наумил си е нещо повече от приятелство. Знае ли за брака ти?
— Знае, че съм била омъжена веднъж. Той също. Но това е било много отдавна и при двама ни. Не говорим за това време.
— Искам да кажа, знае ли колко зле се чувстваше ти през годините, докато беше омъжена? — настоя Деби.
Усмивката на Вирджиния изчезна.
— Дори ти, Деб, не знаеш колко зле се чувствах.
Деби се изчерви.
— Забелязах как отбягваш да се обвързваш, откакто почина Джак. Не е нужно да съм гений, за да проумея колко наранена си била. Семейството ще се заинтересува от факта, че най-после проявяваш сериозно отношение към някого. Всички ние се надяваме на най-доброто, но същевременно сме и малко нервни.
Вирджиния въздъхна.
— Знам. Всички демонстрирате покровителствено отношение. В известен смисъл е трогателно, но напълно излишно. С Райърсън се разбираме. Ще се насладим на това, което ни предстои.
— Що се отнася до теб, това ли е главното му достойнство? — попита проницателно Деби. — Той не е от мъжете, които препират?
— Разбира се, че е облекчение да откриеш мъж, който предпочита нещата да вървят бавно — призна Вирджиния.
Райърсън беше толкова нежен, внимателен и мил. С удоволствие й предоставяше тя сама да определи темпото на връзката им, помисли си щастливо Вирджиния. Всяка жена би се смятала за късметлийка, ако Ей Си Райърсън й беше приятел.
Без да бързаме.
Райърсън чуваше собствените си думи, които иронично ехтяха в главата му, и се чудеше дали в миг на лудост прибързано не беше обещал на Вирджиния, че имат достатъчно време.
Вече цял месец излизаха заедно и той започваше да преодолява стената. Беше нелепо. Спомняше си, че с Деби излизаха цял месец и почти не забеляза липсата на секс във връзката им. Този път нещата бяха диаметрално противоположни. С Вирджиния — Елизабет той определено забелязваше липсата му. От гимназията не беше изпитвал усещане на перманентна възбуда и неспокойствие. Това незадоволено желание започваше да става болезнено.
Райърсън се надигна от бюрото си и закрачи към прозореца. Оттам се откриваше панорама на функционални и практични сгради и дворове, разпръснати сред офисите на „Енергийни Системи Мидълбрук“. В южния край на Сиатъл бяха разположени производствени, корабостроителни и индустриални заводи от всякаква големина и вид. По принцип, тази част на града не беше за хай-тек проучвания, счетоводни фирми и стокови борси. Това беше мъжката част на Сиатъл, където мръсотията си личеше.
Но тук се правеха пари и „Боинг“ го беше доказал през годините. „Енергийни Системи Мидълбрук“ винаги са били печеливши. Райърсън имаше намерение да ги направи още по-доходоносни. Беше доволен, че централата на компанията се намираше тук в сърцето на работнически Сиатъл. Неподправеният екстериор напълно подхождаше на стоката. Райърсън си помисли, че бизнесът му ще разцъфти.
Проблемът с личния му живот, помисли си той и изтри стъклото с ръка, после се загледа в пейзажа отвън, беше, че поради характера на Джини нещата щяха да се развиват бавно и предпазливо. Едва ли можеше да я обвинява. В края на краищата, той доста приличаше на нея. И наистина трябваше да признае, че един месец беше нищо в сравнение с продължителността на една връзка. След три месеца вероятно би имал законно основание да се запита дали нещата вървяха в разумна посока, но със сигурност не би трябвало да проявява нетърпеливост, след като са минали едва четири седмици.
Но той я желаеше. Тази мисъл го изгаряше. Неопровержим и жесток факт, с който трябваше да се бори ежедневно. Една част от него, примитивната, беше будна и дебнеше неотлъчно, а Джини предпочиташе нещата да се реят в несигурното пространство на приятелството между мъжа и жената. Райърсън нямаше съмнения, че и двамата очакваха един и същ развой, но определено се съмняваше, че ще може да издържи до момента, в който ще се съберат.
Тя се наслаждава на времето, прекарано заедно, успокои се Райърсън. Беше сигурен, че е така. И той се стараеше да бъдат заедно колкото е възможно повече, почасовото пътуване с ферибота се превръщаше в досадно задължение за него.
Освен това много добре разбираше реакцията й, когато я целуваше. Всеки път, когато протегнеше към нея ръка, тя охотно отиваше в прегръдките му, и когато той докосваше гърдите й, тя сладко потреперваше. Реакцията й беше мила. Устните й жадно се разтваряха, когато мълчаливо я молеше да свали гарда, но той усещаше, че е неопитна в целувките и се учудваше. Създаваше уют, от нея се излъчваше желание, но изглеждаше странно несигурна в себе си.
Нежно, но твърдо тя неизменно успяваше да прекрати всичко, преди да стигнат до леглото. И уловен в примката на собственото си обещание, Райърсън избягваше да я прегръща силно.
Той здраво стисна дървения перваз и почувства студенина. Нямаше да продължи дълго така. Нямаше как да разбере колко време иска Джини да продължи да се наслаждава на прелюдията, но подозираше, че тя предпочита нещата да останат така още известно време. Изобщо не изглеждаше нетърпелива да минат към леглото.
След още един месец той щеше да залинее. Трябваше да намери начин да разбие платоническата
