— О, Боже — поклати глава Деби. — Затова ли си се почувствал задължен да ме намериш? Защото моите родители са се засуетили?
— Те се тревожеха за теб — рече Райърсън.
— Къде пренощува? — попита Вирджиния.
— У една приятелка в Белвю. Но не можех да остана повече от една нощ при нея, а и исках за няколко дни да изчезна. Знаех, че мама и татко ще се разстроят като разберат, че вече не излизам с Райърсън. Исках нещата да се уталожат малко. Нали знаеш. Те се надяваха да чуят сватбени камбани.
— Знам — отвърна Вирджиния.
— Дойдох тук тази сутрин, защото знаех, че си извън града за още няколко дни. Надявам се, че не възразяваш ако поостана малко.
На въпроса й отвърна Райърсън. Той разсипваше бърканите яйца.
— Вирджиния може и да няма нищо против, но аз възразявам. Можеш да дигаш гълъбите веднага след закуска.
Деби го изгледа страшно.
— И защо да го правя?
— Защото не желая да си наоколо, докато опознавам Джини — отвърна той спокойно и отнесе чиниите до масата. — За един мъж е трудно да излекува разбитото си сърце, когато бившето му гадже се прави на глупачка. Имам планове, но ти не си предвидена в тях.
Пръстите на Вирджиния леко потрепериха, когато пое чинията си. Обърна поглед към Райърсън и откри, че сребристосивите му очи се смееха.
— За Бога — запротестира Деби, — няма ли поне няколко дни да жалееш за нашата изгубена, мъртва любов?
— На моята възраст човек не си губи времето в жалейки по подобни романтични истории като нашата. — Райърсън седна и поля яйцата си с кетчуп. — Когато открих, че хевиметълът не е повредил слуха ми, започнах да се възстановявам. Яж яйцата и си тръгвай, Деби.
— Познавам те повече от месец, но не съм подозирала, че можеш да готвиш — измърмори Деби. Тя с удоволствие загреба от яйцата.
— А това говори много за нашата връзка, нали?
— Вярно е. Но според мен, осъзнах колко безнадеждна е била, в нощта, когато отидохме да гледаме „Слийз Трейн“ и ти не спря да се оплакваш от музиката, от тръгването ни от концерта, та чак до входната врата.
— „Слийз Трейн“ подхожда на името си. Никога не съм чувал толкова лоша музика в живота си — каза Райърсън.
— Сигурна съм, че ще ти допадне вкусът на Джини в музиката, определено ретрограден. Но не разчитай, че ще успееш да заведеш пред олтара другата сестра Мидълбрук — посъветва го Деби, докато отхапваше от препечената филийка. — Преди години Джини взе решение да не се омъжва никога вече, нали Джини?
Вирджиния сбърчи вежди. Нямаше да позволи на предизвикателната си сестра да я въвлече в такъв разговор.
— Мисля, че Райърсън има право, Деби. Защо просто не приключиш със закуската и не си тръгнеш?
Деби ококори очи, привидно шокирана.
— Ей, какво е това? Съзаклятничите, за да се отървете от мен? Преживях истинска драма.
— Ти си млада — сухо я уведоми Райърсън. — Сигурен съм, че бързо ще се съвземеш.
— О да? А ти? — отвърна с въпрос Деби.
Райърсън погледна през масата и срещна погледа на Вирджиния.
— Аз ли? Ще ми е необходимо много съчувствие, утеха и разбиране.
— Защо ли имам усещането, че знам къде точно ще търсиш това съчувствие, утеха и разбиране? — попита реторично Деби. — Джини, ти нали няма да му позволиш да плаче на рамото ти?
Вирджиния прикри усмивката си като лапна една голяма хапка бухнати пържени яйца.
— Мъж, който умее да готви, може да получи едва ли не всичко от една жена — тихо рече тя, преди да се усети. Провокативните й думи изумиха нея самата повече от всеки друг на масата.
Райърсън се усмихна в очакване.
— Ще го запомня. Хапни си още малко бъркани яйца, Джини.
— Благодаря. Би ли ми подал кетчупа?
— Боже, колко романтично — измърмори Деби. — Вие двамата ще бъдете страхотна двойка. Имате толкова много общи неща помежду си. Хора, които ядат яйцата с кетчуп, се заслужават един друг.
Час по-късно Деби неохотно си тръгна. Тя силно запротестира, че трябва да се върне в апартамента си, където можеше да разчита нетърпеливите й родители да я намерят, но докато махаше за сбогом на сестра си и Райърсън, в погледа й се четеше заинтригуваност.
Вирджиния наблюдаваше как сестра й поведе малката спортна кола по калния път и после се обърна към Райърсън. Устните му бавно се извиха в доволна усмивка.
— От един дол дренки — тихо рече той, в гласа му се прокрадваше задоволство. — Какво ще кажеш за това, Елизабет?
Тя се замисли, усети някакво далечно обещание за щастие. Нямаше доверие в съблазънта, но нямаше сили да й се противопостави. Намери спасение в практичността.
— Скоро ще стане ясно, нали?
— Не, не толкова скоро. Не и за мен. Но мога да ти дам достатъчно време. — Той поглади брадичката си с пръсти. — Няма защо да бързаме. Ние сме двама възрастни, които могат да се насладят на изживяването.
Тя докосна ръката му, изпитвайки удоволствие от силата му.
— Да — съгласи се тя. — Можем да се насладим на изживяването. — Нямаше начин да се удави в морето, защото Райърсън щеше да я отнесе до брега, ако тя пожелаеше.
— Казах ти, че бих искал да те опозная по-добре, но някак си чувствам, че те познавам вече. — Пръстите на Райърсън се придвижиха надолу по шията й до извивката на рамото й. — Снощи каза, че би се заинтересувала от приятелство с мъж.
— Да, бих искала — тихо рече тя и наистина го искаше. Представяше си как с Ей Си Райърсън стават много добри приятели. И може би, да предположим само, връзката им прерасне в нещо повече от приятелство. Знаеше, че големите срасти не са за нея, но за първи път, откакто почина съпругът й, тя се замисляше над възможността за топла, уютна и безопасна връзка, която да удовлетворява и двамата. Вирджиния възпря мислите си в мига, когато осъзна колко далеч са стигнали. Имаше достатъчно време, през което щеше да разбере докъде щеше да стигне. За сега й беше достатъчно да усеща, че двамата с Райърсън бяха на една и съща вълна. Всъщност, това беше най-приятното усещане, което някога беше изпитвала с мъж. Искаше й се да го съхрани изцяло, да го разбере и да го проучи.
— Да я караме бавно и спокойно — отново обеща Райърсън. — Без да бързаме. Според мен, Джини, двамата с теб ще станем много близки приятели.
Приятели. Вирджиния се усмихна ослепително.
— Звучи чудесно.
Без да бързаме. През следващите три седмици тези насърчителни думи звучаха като ехо в съзнанието на Вирджиния. Тя току се спираше на бюрото си за няколко минути и си мислеше за тях. Те кръжаха в мислите й, преди да заспи. Повтаряше си ги под душа.
Без да бързаме. Беше намерила мъж, който предпочиташе отношенията им бавно, спокойно и по естествен път да прераснат в близко приятелство, преди той да поиска нещо от нея. Мъж, който с готовност й даваше време. Двамата с Райърсън щяха да станат добри приятели, преди да решат да поемат риска да легнат заедно. Тази мисъл я караше да се чувства безкрайно уверена.
За първи път след брака й, който си беше истински провал, Вирджиния приемаше факта, че е способна да изгради близки отношения с мъж. И ако избереше точния мъж, който я разбира и не й поставя изисквания, може би щеше да е съвсем адекватна и в леглото. Райърсън не очакваше фойерверки.
Почти четири седмици, след като Райърсън беше позвънил на вратата й, Вирджиния обядваше със сестра си в едно кафене в центъра на града. Деби се появи с няколко пазарски чанти в ръце. Както
