рамка, която се оформяше в отношенията им. Нещата бяха прекалено разумни, прекалено спокойни за Джини. Може би едно пътуване би разрешило всичко. Новата, романтична обстановка, усещането, че си извън нормалните, рутинни рамки на живота може би щяха да я провокират да погледне на връзката им в нова светлина.
Райърсън поклати глава и се върна към бюрото. Вдигна слушалката, за да се обади на едно пътническо бюро.
Вирджиния се наслаждаваше на гледката на залива Елиот от владението на Райърсън в центъра на града и ядеше превъзходна сьомга на грил, която той самият беше приготвил, когато пристигнаха самолетните билети. Тя толкова се стъписа, когато Райърсън ги сложи пред нея на масата, че едва не изпусна вилицата си. Тутакси го изгледа.
— По работа ли заминаваш някъде?
Сребристите му очи се взряха в нея настоятелно.
— Не. Ние заминаваме някъде. За удоволствие, не по работа. Искам да те отведа за няколко дни. Мисля, че трябва да останем за известно време насаме. Спомена, че имаш някаква отпуска. Ще дойдеш ли с мен, Джини?
Тя остана неподвижна. Усещаше, че нещо в отношенията им беше на път да се промени и никак не беше сигурна, че е готова за такава промяна.
— Къде?
— На едно малко островче в Карибите, недалеч от мексиканския бряг. Нарича се Торалина. Имаме резервация в първокласен курорт, направо на плажа. Съвсем нов. Всяка нощ под звездите прожектират филми, има казино, храна за гастрономи и безбрежен пясък. С малко късмет можем да опазим храната от пясъка. Какво ще кажеш? Можеш ли да си вземеш няколко дни отпуск?
Вирджиния преглътна. Обля я вълна на несигурност. Не беше готова за такава стъпка. Само преди седмица убеждаваше Деби, че с Райърсън щяха да оставят на времето да укрепи приятелството им.
На Вирджиния й беше ясно, че приеме ли предложението за пътуване до Торалина, всъщност тя мълчаливо даваше съгласието си за радикална промяна в отношението си към Райърсън. Не беше глупава. Знаеше, че пътуването беше начин да я помоли за повече физическа близост. Ако отидеше с него, той сигурно очакваше да споделят една стая и тя да спи с него.
Вирджиния осъзна, че той беше достатъчно любезен да й предложи извинение в случай, че й потрябваше. Райърсън беше попитал дали ще може да си вземе отпуск. Трябваше само да каже „не“. Тя знаеше, че той ще разбере, че тя не е готова. Още не.
Но кога ще бъде готова, Вирджиния безмълвно си зададе въпроса. След колко време щеше да легне с него? След няколко седмици? Месеци? Тя не знаеше отговора на този въпрос.
Райърсън й задавеше същия въпрос чрез билета пред нея. Може би беше настъпило времето двамата да открият отговора. Тя считаше Райърсън за най-добрия си приятел на земята, но ако не можеше да му даде в леглото онова, от което той се нуждаеше, за тях щеше да е по-добре да го разберат сега, отколкото по- късно.
— С удоволствие ще дойда с теб в Торалина — тихо отвърна Вирджиния и се учуди на смелостта си.
Трета глава
Тя беше доста по-нервна от всяка друга обикновена младоженка в първата брачна нощ. Но Вирджиния знаеше по-добре от всички младоженки какъв провал можеше да се окаже тази нощ. Налагаше се да си напомня, че това определено не беше брачна нощ, а просто първата нощ с Райърсън.
Обеща си да не се поддава на паника.
Въпреки това, докато се обличаше за вечеря с болезнена прецизност, усети вледеняващ трепет на несигурност по тялото си.
Думи като „младоженка“ и „брачна нощ“ й въздействаха по този начин. Някои хора изпадат в паника при мисълта за паяци и самолети, а тя при мисълта за брак.
Вирджиния съзнателно отблъсна това усещане. Последното нещо, което й трябваше сега, беше да се върне към спомена за твърде реалната си брачна нощ и кошмара на последвалия брак.
За хиляден път си каза, че е в пълна безопасност. В края на краищата, не се омъжваше за Райърсън, тя просто правеше опит да започне любовна връзка с него. А и Райърсън нямаше нищо общо с починалия й съпруг. Той беше неин приятел и я помоли да отидат заедно на острова. В суетнята около събирането на багажа и подготовката на пътуването тя се постара да убеди себе си, че всичко щеше да е наред. Но тази вечер на повърхността изплува някакво неспокойствие. Вечерта беше приятна и топла, но Вирджиния усещаше ледени тръпки по гърба си, а дланите й ставаха ту горещи, ту студени.
Та тя не се омъжваше за този мъж. Щеше просто да направи опит да легне с него. Райърсън не очакваше от нея прекалено много.
Или пък очакваше?
Истина бе, че той я смущаваше с мъжествеността си. Тя може и да не въплъщаваше самата страст, но това не означаваше, че инстинктите й бяха закърнели. Съвсем ясно Вирджиния усещаше силата на овладяната сексуалност, която тлееше в Райърсън. Именно затова се съгласи на пътуването. Беше й ясно, че рано или късно трябваше да решат сексуалния въпрос помежду си. И двамата трябваше да узнаят истината за тази страна на приятелството им.
Вирджиния вдигна ципа на жълтата копринена рокля на цветя, специално купена за пътуването до Торалина. Леко падащият плат на полата обгръщаше глезените й ефирно. Широките ръкави с широки маншети подчертаваха елегантните й ръце. Дискретното деколте откриваше мъничка част от шията и раменете. Деби беше настояла роклята да разкрива в по-голяма степен прекрасната пазва на сестра й, но Вирджиния си знаеше, че няма да се чувства удобно в нея. Не беше от жените, които носят дълбоки деколтета.
Тази вечер пусна косите си свободно. Те падаха тежко и плавно около лицето й и току докосваха раменете й.
Качи се на обувките с високи токове и отиде до прозореца, за да хвърли един поглед към прекрасната панорама. Отвъд градините пред луксозния апартамент, та чак до хоризонта се простираше безбрежна морска и небесна шир в тюркоазно синьо. Широка пясъчна ивица бележеше красивия плаж. Курортът беше потънал в тропическа зеленина. Елегантният хотел представляваше живописна гледка с ослепително бели стени и покриви от червени керемиди. Вирджиния с удивление си помисли, че това място никак не приличаше на Сиатъл. Беше като в приказка. И това си беше достойнство само по себе си.
Прекрасно място за току-що започнал любовен романс и без съмнение Райърсън я беше довел тук точно с тази цел.
Вирджиния се извърна от прозореца и си помисли, че има нужда от едно питие. Голямо питие.
Прекоси спалнята, обзаведена с плетени от ракита мебели, без да обръща внимание на широкото легло, което заемаше по-голямата част от пространството, и отвори вратата към всекидневната стая. Пое си дълбоко въздух, когато Райърсън свали „Уол Стрийт Джърнъл“, който четеше и стана прав. За миг тя се загледа в него с неясното усещане за копнеж.
Той изглежда толкова добре, помисли си Вирджиния замечтано. Мъж, демонстриращ спокойствие и самоувереност, които му придаваха страхотен вид в консервативния вечерен костюм в черно и бяло.
— Предполагам, че това е оригиналният костюм на бизнесмен от енергийния бранш — с лекота рече Вирджиния. — Изглеждаш фантастично.
За секунди Райърсън изучаваше лицето й и после бавно се усмихна.
— Ти изглеждаш фантастично тази вечер. — Той се приближи, изпиваше я с поглед. — Изключително екзотична и малко тайнствена.
— Днес сякаш не съм самата себе си — призна тя.
— Нито пък аз. Откакто сме тук, не съм си и помислял за дизелови двигатели. — Сребристосивите очи на Райърсън просветнаха. — Може би тропиците ни действат добре, Джини. Може би точно това е необходимо и на двама ни. — Той мушна огромната си длан под косите й и обгърна тила й. После наведе глава и целуна