е оттеглила за сън. Ако това значи нещо, то изглежда, че нашият работен режим ще бъде съвършено различен от този в града.
— Точно така. Предпочитам повече живота в провинцията пред прелестите на града.
Лукас непрекъснато разтриваше болния си крак. Той нямаше повече да се катери по тази проклета градинска стена, нито щеше постоянно да се притеснява за репутацията и сигурността на дамата, докато тя весело се движи из игралните домове и бардаци.
Ормсби излезе след няколко минути. Лукас изчака, докато заглъхне шумът от стъпките му, преди да вземе свещта и да тръгне към вратата между двете стаи. От стаята на Виктория не се чуваше никакъв шум. Вероятно бе отдавна заспала в леглото си.
Той тихо отвори вратата, като си каза, че има право да влиза в спалнята на жена си. Натисна леко дръжката на вратата. Бе взел предвидливо ключа от тази врата, така че, дори и да искаше, Виктория не можеше да се заключи.
Стаята й бе съвсем тъмна с изключение на бледата лунна светлина, която влизаше през прозореца. Виктория явно обичаше да спи, без да дърпа завесите. Доста необичаен навик.
С помощта на свещта и луната Лукас успя да различи нежната фигура на жена си, сгушена под завивките. Кръстът му се стегна. В действителност свещта осветяваше малко повече от избелелите завеси, мръсния килим и похабените мебели, които украсяваха стаята. Той усети остра болка — новият дом на Виктория определено не отговаряше на нейния начин на живот.
Той отиде до леглото й и се чудеше как да й съобщи, че е дошъл да получи това, което му се полага като съпруг.
Докато се качваше по стълбите, бе измислил една дълга реч за задълженията на съпругата и правата на съпруга, но сега това му се струваше неубедително. Какво щеше да прави, ако тя не го пожелае повече, внезапно си помисли Лукас. Докато тази страшна мисъл витаеше из главата му, светлината на свещта озари златистия кехлибар, сгушен между гърдите й.
Тя все още носеше медальона.
Лукас въздъхна с облекчение. „Въпреки положението, не всичко е загубено“, помисли си той.
Докато тази мисъл изпълваше цялото му същество, Виктория започна безпомощно да се върти на възглавницата. Клепачите й трепнаха леко, а после внезапно отвори очи, вгледа се в него и изпищя:
— Мили Боже! Не! Не! Стой далеч от мен!
Лукас я гледаше потресен, а Виктория мълниеносно се изправи в леглото и изпъна ръка, сякаш искаше да го отблъсне. Той бе сбъркал. Тя не можеше да понесе факта, че е дошъл до нейното легло. Стомахът му се сви — как ще продължават така?
— Вики, за Бога…
— Ножът! Милостиви Боже, ножът! — тя гледаше свещта с ужас. — Не! Моля ви, не!
Лукас разбра, че тя бълнува. Явно я бе събудил по средата на някакъв кошмар и тя все още бе във владение на съня.
Той моментално остави свещта върху най-близката маса и я прегърна през раменете. Тя отвори уста и изкрещя още веднъж, очите й се насочиха към нещо, което само тя можеше да види.
— Виктория, престани — Лукас я разтърси.
Когато не видя знак за разбиране в очите й, той направи това, което рядко му се е случвало да върши с войник, изгубил ума и дума пред ужаса на битката — освободи едната си ръка и с премерена сила я плесна по лицето. Тя се сепна, като гледаше объркано, докато погледът й се спря на лицето му.
— Лукас — изохка тя, — мили Боже, това си ти! — издаде тих вик на облекчение и се хвърли в прегръдките му. Тя се вкопчи в него, сякаш той бе ангел, изпратен да я освободи от ада.
Чуха се стъпки в хола, а после тревожно чукане на вратата.
— Мадам? Милейди? Това съм аз, Нан. Всичко наред ли е?
Лукас с неохота се освободи от здравата хватка на Виктория. Тя изхленчи тихо в знак на недоволство, а той я успокои с една милувка.
— Тихо, скъпа. Трябва да видя твоята прислужница. Сега се връщам.
Той отиде до вратата и я отвори. Нан нервно обикаляше в хола.
— Бях на стълбите и се приготвях за лягане, когато чух писъка на милейди — Нан се вгледа в него. Под светлината на свещта, която държеше, очите й издаваха леко подозрение. — Всичко наред ли е?
— Тя е добре, Нан. Грешката е моя, събудих я по средата на лош кошмар.
— О, аз се чудех какво ли може да е станало? — очите на Нан вече не гледаха така обвиняващо. — Горката. От няколко месеца има неприятности с лоши сънища. Мисля, че това е една от причините да тръгне така по сбирки и нощен живот, за да може да бъде будна до сутринта. Но, както изглежда, отново е започнала да страда от тях. Може би няма да е зле да съм по-близо до нея.
— Няма нужда да се тревожиш, Нан. Сега тя си има съпруг, запомни това. Аз ще се погрижа добре за нея и сега съм й по-близък, отколкото ти.
Нан се изчерви и добави бързо:
— Да, сър. Е, тогава аз ще си лягам — тя се поклони и се затича надолу към хола.
Лукас затвори вратата и тръгна обратно към леглото. Виктория го наблюдаваше скрита в тъмното. Ръцете й обгърнаха свитите колена, очите й бяха широко отворени под мъждукащата светлина.
— Моите извинения, Вики. Не исках да се сепваш така внезапно по време на съня си — каза Лукас.
— Какво правехте, като се промъкнахте в моята стая? — попита язвително тя.
Той въздъхна, като разбра, че миговете на нейната слабост са отминали.
— Знам, че това ще те шокира, Вики, но сега ти имаш съпруг, а съпрузите имат право да се промъкват в спалните на своите жени — той премина през стаята и седна на ръба на леглото, като се правеше, че не забелязва нейния враждебен поглед. — Твоята прислужница каза, че страдаш често от кошмари, при това от доста време. Мислиш ли, че има някаква причина?
— Не.
— Питам, защото аз също имам неприятни сънища от време на време — каза внимателно той.
— Предполагам, че всеки човек ги има понякога.
— Да, но моят сън е особен. Той винаги е един и същ. А твоят?
— Да — каза тя колебливо и за да промени посоката на разговора, запита бързо: — Какво сънувате, милорд?
— Сънувам, че съм затиснат от умрял кон в средата на бойното поле, пълно с мъртви и умиращи мъже — Лукас пое дълбоко въздух, загледа се в нея и продължи: — На някои от тези мъже им остава малко живот. Всеки път, когато сънувам този сън, аз слушам виковете им, докато агонизират, и трябва да живея непрекъснато с болезнения въпрос, дали ще живея, или ще умра. Същевременно си мисля дали някой от мародерите, дошли да плячкосват умрелите, няма просто да ми пререже гърлото и всичко ще свърши.
Нейната тъжна въздишка и нежното докосване на пръстите й по краищата на пижамата му го накараха да трепне.
— Колко ужасно — прошепна Виктория. — Мили Боже! Лукас, колко ужасно! Твоят сън е по-гаден от моя.
— А какво сънуваш ти, Вики?
Пръстите й се вкопчиха в чаршафа и тя погледна надолу:
— В сънищата си аз винаги стоя на площадката на стълбището. Един… един мъж идва към мен. Той държи свещ в едната си ръка и нож — в другата.
Лукас чакаше, като се досещаше, че това не е всичко. Колебанието й при думата „мъж“ му подсказа, че тя познава лицето на този човек. Явно не желаеше да продължи своя разказ и да уточни за кого става въпрос. Той не искаше да я дразни с неприятни за нея въпроси. Но Лукас разбра, че в действителност сега й е по-близък дори от нощта на тяхната първа любов. Ако той е достатъчно мъдър, няма да насилва нещата. „Стратегия“, припомни си той. Когато един мъж има голяма цел, винаги постига повече с ум, отколкото със сила. Лукас се изправи и каза:
— Сега добре ли си?
— Да, благодаря, ще се оправя — тя кимна, без да потърси погледа му.
— Тогава, лека нощ. Извикай ме, ако се нуждаеш от нещо.
С огромни усилия на волята си той напусна стаята и отиде в своята спалня. Това бе едно от най-
