Лукас я дари с една бърза целувка.
— Викарият би желал още половин дузина рисунки с водни бои на същата тематика за книгата му, посветена на градинските цветя.
Изражението на изненада, изписано върху лицето на Виктория, беше изключително приятно за Лукас.
ГЛАВА 17
Естествено, Лукас беше приел нейното ужасяващо откровение толкова спокойно, като че ли тя просто му казваше какво е приготвил готвачът за вечеря. Какво беше очаквала тя? Виктория продължаваше да си задава този въпрос няколко дена по-късно, докато седеше с Анабела и леля Клео в магазина на една известна лондонска модистка. Беше ли допускала тя всъщност, дори и за момент, че той ще реагира така, както се очаква от един нормален съпруг да реагира на подобни шокиращи новини?
Ако имаше поне едно нещо, което бе научила относно Лукас до този момент, то бе, че той определено не е един обикновен съпруг. Дори когато от време на време беше арогантен, надменен, упорит, малко старомоден относно някои неща, никога не се оказваше на загуба. При това винаги се грижеше добре за всичко свое. Посвещаването му на земите и хората на Стоунвейл потвърждаваше това.
Все пак макар да знаеше какво е направила за него, не бе очаквала такава невъзмутима и трезва реакция. Беше все още леко изплашена от това, колко хладнокръвно прие той нейното жалко минало. Разбира се, тя имаше работа с един човек, който веднъж я бе завел в комарджийница и в публичен дом, припомни си Виктория, с един мъж, който я извеждаше в полунощ на езда.
— Това парче коприна не е ли прекрасно, скъпа? Освен това е точно твоят цвят — леля Клео посочи един топ плат с цвят на кехлибар.
— О, да, Вики! Направо превъзходно за бала на Джесика Атертън! — заяви Анабела. — Ти трябва да изглеждаш изумително на това голямо събитие и леля ти е права, цветът е много подходящ.
— Направо прекрасен! — Виктория протегна ръката си, за да докосне красивата материя.
— Какво мислиш за муселина, Вики? — леля Клео погледна въпросително.
— Много е приятен — Виктория положи усилия, за да се съсредоточи към настоящите си занимания. Муселинът беше с наситено жълт цвят. Тя веднага го хареса.
— Но той не е подходящ за бала на лейди Атертън — настоя Анабела.
— Тогава може да стане една рокля за разходка, гарнирана с нещо с акварелен цвят — предложи Виктория, която беше решила да не изпуска хубавия муселин.
Модистката, една дребна жена с неясен френски акцент, кимна в знак на потвърждение:
— Много очарователно, милейди.
— Много добре, една бална рокля от коприна и една рокля за разходка от жълтия муселин — каза решително Виктория. — А сега, що се касае до балната рокля, бих желала тя да бъде ушита по последна мода, разбрахте ли ме?
— Трябва да бъде нещо, което веднага приковава вниманието — заяви Анабела. — Може би нещо като кройката на тази рокля — тя посочи една страница от модно списание, което беше забелязала по-рано.
— Една прекрасна рокля, мадам! — увери я модистката.
Леля Клео се намръщи, докато се взираше надолу към страницата, която Анабела беше посочила. Тя представляваше скица на жена в рокля, която твърде много разкриваше гърдите й.
— Мислиш ли, че Лукас би харесал тази рокля, скъпа Вики? Знаеш какво каза той миналата вечер по време на вечерята. Съвсем определено спомена, че не желае да те вижда облечена в нещо с прекалено изрязано деколте.
— Лукас обича да си говори такива неща — обясни Виктория. — Но той всъщност не разбира много от мода. Тази рокля е за празненството у лейди Атертън и Анабела е съвсем права — трябва да бъде колкото се може по-вълнуваща.
— Е, добре. Аз ще оставя ти да обясниш това на Лукас — отбеляза Клео. — В края на краищата, той е твой съпруг.
Анабела се изкикоти:
— Аз съм сигурна, че досега Вики вече е моделирала своя лорд и го е превърнала в един съгласяващ се с всичко съпруг, който не причинява никакви тревоги на жена си.
Виктория се усмихна ведро и реши, че не е абсолютно необходимо да признава, че все още има някои трески за издялване у Лукас, преди да го е направила идеален.
— Той ще бъде доста доволен от тази рокля — каза тя.
— Кълна ти се, Вики, ти си едно вдъхновение за всички нас — каза Анабела с тон на обожание.
— Или един необикновено опасен пример. — Клео Нетълшип почервеня. — Много добре, а сега да тръгваме! Имаме още няколко ангажимента, които сме поели за този ден.
Не след дълго Виктория последва леля си и Анабела навън на улицата. Предимно търговски, районът беше претъпкан. Модни кабриолети, добре облечени жени и предизвикателно облечени контета изпълваха всичко наоколо.
Каретата на лейди Нетълшип чакаше до бордюра, но докато те се отправяха към нея, друга карета спря зад тяхната и кочияшът скочи, за да помогне на пътничката си. Изабел Рикот слезе от нея. Беше облечена в наситено зелено, което много подхождаше на очите й. Една малка шапка с перо бе кацнала наперено върху тъмната й лъскава коса.
— Добро утро, лейди Нетълшип! Радвам се да ви видя!
— Изабел! — Клео кимна учтиво.
— И сияещата булка! — Изабел се усмихна с тайнствената си усмивка, докато се обръщаше към Виктория. — Само какъв смут предизвикахте, когато се омъжихте за лорд Стоунвейл! Доста романтично! Сигурна съм, че някои се чудят какво биха казали уважаемите ви родители относно подобна прибързана сватба.
— Тъй като те вече не са сред нас, това едва ли има значение — отбеляза Виктория.
— Може би сте права. Вече чух, че вие и съпругът ви сте отново в града. Лейди Атертън дава прием във ваша чест, нали?
— Точно така — отвърна Виктория. — Надявам се, че се чувствате добре, лейди Рикот? — тя насила се усмихна.
— Много добре, благодаря ви!
— А вашият приятел Еджуърдс? Той в добро здраве ли се намира?
Усмивката на Изабел едва доловимо трепна.
— Напоследък не съм виждала често Еджуърдс. Предполагам, че е добре. Кажи ми, Вики, скъпа, ще се видим ли довечера у Фокстънови?
Тук Клео се намеси и отговори:
— Ние смятаме да се отбием за малко, но няма да можем да останем за дълго. Вики и Стоунвейл са в града само за няколко дни и получиха купища покани. Разбирате, че е невъзможно да се приемат всички.
— Мога да си представя — промърмори Изабел. — Фактът, че лейди Атертън изказа мнението си, че това е венчавката на сезона, изостри апетитите на всички домакини да видят в балните си зали тази известна двойка. Пожелавам ви приятен ден! Надявам се да ви видя тази вечер, а ако ли не, тогава на приема на лейди Атертън!
Виктория наблюдаваше Изабел, докато влезе в магазина на модистката; след това се качи в каретата след леля си и Анабела.
— Наистина, тази жена може така дяволски да те раздразни! Никога няма да ми стане симпатична.
— Кой? Изабел Рикот ли? Знам какво имаш предвид. Има нещо в тази жена, което дразни и действа неприятно — съгласи се Анабела.
— Но не и на мъжете — отбеляза Клео сухо.
Виктория направи гримаса и погледна назад, към магазина, докато каретата потегляше.
— Интересно е това, което каза за Еджуърдс, нали?
— Той не е първият й любовник, а и, без съмнение, няма да бъде последният — каза Клео. — Изабел
