— Случва се така, защото той е толкова сигурен в себе си и таланта си, че не търси други възможности. Или защото е преуморен. Останала съм с впечатлението, че напоследък е под огромно напрежение.
— Нали си даваш сметка, че той е специалист по теории на конспирациите, който има висок процент на успешни прогнози?
— Разбира се. — Тя се изкашля. — Но признавам, че е малко обезпокоително да възприемам господин Джоунс по този начин.
— Обаче заплащането е добро — намеси се Лутър.
Тя се усмихна.
7.
Минаваше четири часът, когато се регистрираха в хотела в курорта Уейлеа. Апартаментът им беше на четвъртия етаж, с изглед към басейна, градините и океана. И пред спалнята, и пред дневната имаше големи тераси със сенници. Идеално място за меден месец, помрачиха се мислите на Лутър. Не че имаше опит в тези неща. Предишните два пъти той беше ходил във Вегас.
Той влезе в свободната баня и сложи малкия кожен несесер на плота до мивката. Чуваше, че Грейс разопакова багажа си в спалнята. За момент се отдаде на приятна еротична фантазия, в която наистина беше господин Карстеърс, който е на меден месец със съпругата си.
Но тя беше единствената жена от месеци, която разгорещяваше сетивата му и го възбуждаше. Не мислеше, че е лошо, но го разсейваше. Трябваше да се концентрира.
Кракът го болеше. Комбинацията от полета и шофирането от летището оказваше влияние. Подразнен, извади шишенцето с успокоителни хапчета и изтръска четири в дланта си. Устоя на силното изкушение да запрати шишенцето към срещуположната стена. Проклетият крак никога нямаше да бъде същият. Трябваше да се примири.
Той прибра шишенцето в несесера си, стисна бастуна и излезе от банята. Грейс го чакаше. Беше се преоблякла в лек панталон и друга риза с дълъг ръкав. Поне не носеше тренчкота.
Помисли си, че тя не изглежда особено впечатлена от апартамента. А той беше. Лутър бе служил в армията, после бе работил няколко години в полицията, а сега беше барман и изпълняваше задачи на хонорар за „Джоунс и Джоунс“. Никое от тези занимания не бе така добре платено, че да отсяда в скъпи хотели. Грейс сякаш не забелязваше луксозната обстановка. Може би и той трябваше да си потърси работа в Бюрото по генеалогия.
— Къде отиваш? — попита той.
— Мислех да се разходя по плажа — каза тя. — Прекарах почти цял ден в пътуване. Искам да се освежа преди вечеря.
„Трябва да й обясня някои неща“, каза си той.
— В тази работа има едно правило. Наричаме го Правило номер едно.
Тя се намръщи.
— И какво е то?
— Аз издавам заповедите, а първата заповед е, че не излизаш от тази стая сама. Никакви разходки, ако аз не разреша.
Тя сведе глава.
— Предполагам тогава, че ще дойдеш на плажа с мен.
— Разбира се. Трябва да огледам терена. — Той отвори вратата и й направи път. — Но заповедта си остава. Не излизаш от тази стая сама. Ясно?
Тя мина покрай него, като избегна всякакъв допир.
— Фалън Джоунс каза, че ти отговаряш за тази мисия.
— Приемам.
Той я последва в коридора и затвори вратата, после изчака секунда да чуе щракването на ключалката. Доволен, тръгна с Грейс към асансьора, като устояваше на изкушението да навлезе в невидимата зона, която я обграждаше като друг вид аура и чието предназначение бе да не допусне допир. Забеляза, че тя е скръстила ръце под гърдите си съвсем небрежно. Ако човек се вгледаше обаче, щеше да забележи, че пръстите й са свити така, че изобщо не се виждаха.
Искаше му се да знае какво се е случило на тази жена, за да се ужасява от докосването до друго живо същество. Беше обезпокоително, че допирът на неговата кожа до нейната може да й причини физическа болка. Просто му се струваше нередно тя да не може да понася докосването му дори и когато беше сигурен, че докосването до нея ще му донесе единствено удоволствие.
— Започвам да се чувствам виновен, че упорствах за ръкавиците — каза той.
— И би трябвало.
— По дяволите…
— Не се тревожи, разбирам — каза тя с мрачна усмивка. — Щеше да бъде много непрофесионално да ги нося на тази мисия.
Лутър потърси друг начин към нейната неприкосновеност.
— От колко време работиш в Генеалогията?
— От една година.
— Толкова малко? Фалън сподели, че си много ценен служител на бюрото.
Лицето й засия в усмивка.
— Много се радвам да го чуя. Господин Джоунс не е човек, който раздава щедри похвали.
— Със сигурност никога няма да спечели отличието „Началник на годината“. Но повярвай ми, не би използвал професионалните ти услуги повече от веднъж, ако не беше доволен от работата ти.
— Полезно е да науча това.
— С какво се занимаваше, преди да започнеш работа в Обществото?
— Господин Джоунс не ти ли каза?
— Фалън никога не коментира подробности, които не са важни.
— Работех в една голяма фирма, „Крокър Уърлд“.
Той спря пред асансьорите и натисна бутона.
— Компанията на Мартин Крокър?
— Да. — Тя изглеждаше приятно изненадана. — Чувал ли си за тази компания?
— Смъртта на Крокър беше разтърсваща новина. Вдигна се доста шум и в Обществото. Той беше член. Финансираше много изследователски проекти.
— Да, знам.
— Какво работеше в „Крокър Уърлд“?
— Бях в отдела за корпоративни проучвания. След смъртта на господин Крокър стана ясно, че фирмата има проблеми. Всички разбраха, че компанията ще се разпадне без ръководителя си. Видях какво ще се случи и веднага си потърсих друга работа.
Тя каза всичко съвсем спокойно и небрежно, но в думите й имаше нещо, което беше нередно. Лутър напрегна сетивата си, докато не видя добре аурата й. Не беше в състояние да види подробности по начина, по който го правеше тя, но можеше да различи силни емоции. Имаше някакво напрежение в енергийното поле, което искреше около нея, напрежение, което Малоун като опитен полицай свързваше с внимателно обмислена лъжа.
— От колко време си член на Обществото? — попита той.
— Майка ми ме е регистрирала при раждането ми. — Тя замълча за миг. — А ти?
— Родителите ми бяха членове. Вписали са ме, като съм се родил.
Вратата на асансьора се отвори. Беше пълен с хора. Лутър прецени ситуацията. Ако влезеха в асансьора, Грейс рискуваше някой да се докосне до нея. Веднага усети напрежението й.
Лутър се усмихна дружелюбно на хората вътре.
— Ще изчакаме следващия асансьор — каза той. Вратата на асансьора се затвори.
— Благодаря — каза Грейс тихо.
