невинен турист, който случайно е отседнал в някой изискан хотел. Достатъчно са.
— И все пак…
— Точно така. И все пак. Ловци с толкова силни способности не се срещат често.
— Наистина. Нито хора с нашите таланти. — Лутър неочаквано спря. — Каква е вероятността трима души с много силни парапсихични способности да се озоват на една и съща алея край плажа в една и съща вечер?
— Чудиш се дали това съвпадение не е свързано с нашата мисия ли?
— Ще се наложи да се обадя на Фалън. Възможно е да си провалим вечерта.
Тя усети момента, когато Малоун посегна да извади мобилния си телефон, защото пусна ръката й.
9.
Той не виждаше ясно изражението й на лунната светлина, но не се и налагаше, за да разбере, че тя е по-различна. Той също, защото току-що я беше докоснал.
И двамата погледнаха към мястото, където пръстите му стискаха здраво ръката й над лакътя.
— По дяволите — каза той. — Съжалявам. Не мислех. Просто исках да те дръпна настрани от пътеката. Добре ли си?
— Добре съм — каза тя. Учудена, докосна ръката му с върховете на пръстите си. — Нямам болка. Никаква. Добре съм. Толкова време мина. Повече от година. Нямаш представа какво облекчение е да разбера, че отново съм обикновена жена.
— Сигурна ли си, че си добре?
— Да. — Прозвуча възторжено, почти приповдигнато. — Да, добре съм — тя спря и погледна дланите си, — когато съм с теб.
Това му харесваше, приятно му беше, че е специален за нея. Грейс дори не предполагаше, че току-що беше разтърсила неговия малко странен свят. Никой не би усетил, че той манипулира аурата му, или активно да се противопостави на това въздействие.
Ловецът беше отминал, без дори да забележи, че сетивата му са били временно приспани. Но Грейс беше реагирала бързо на опита му да успокои паниката й с такава лекота, сякаш бе затръшнала врата, отворена от полъха на вятъра. Защо му се струваше толкова забавно?
— Признай си, че Хаваите са виновни за това. Хайде да отидем някъде, където на спокойствие мога да говоря с Фалън.
Отдалечиха се от пътеката и плажа и навлязоха в пищната градина на най-близкия хотел. Лутър спря под надвисналите клони на едно голямо дърво. Грейс беше наблизо. Лутър отново напрегна сетивата си, за да се увери, че наоколо няма никой. Не долови ничие присъствие. Успокои се, че са сами, и набра номера на Фалън.
Докато чакаше да се свърже с него, наблюдаваше тъмния силует на Грейс. Тя стоеше притихнала, отново скръстила ръце под гърдите си. Той се запита за какво мисли.
Радваше се, че тя не бе осъзнала какво беше направил с аурата й. Струваше му се, че тя сама не беше осъзнала какво е направила. Вниманието й бе приковано върху ловеца.
Фалън вдигна на второто позвъняване. Това беше необичайно за него.
— Какво става, Малоун? — с недоволство каза той.
— Мислех си, че не си вкъщи. Обикновено вдигаш телефона веднага след първото позвъняване.
— Правех си кафе. Тежка нощ ме чака. Какво се е случило?
Лутър накратко му разказа за срещата и изчака търпеливо, докато Фалън обмисляше новия фактор в уравнението.
— Съгласен съм, че е възможно вие с госпожица Ренкуист да попаднете на ловец с изключително силен талант, и то съвсем близо до хотела ви — каза Фалън накрая. — Това е сигнал, но не е повод за паника. Хората с паранормални способности също ходят на Хаваите, както и всички останали. По дяволите, може дори да е бил някой Джоунс!
— Знам, че в твоето семейство има много ловци, но каква е вероятността някой от тях да е тук, когато ние с Грейс трябва да наблюдаваме един закоравял убиец?
— Вероятно някъде около дванайсет процента. Много хора от фамилията ни живеят на Западния бряг и доста от тях ходят за ваканциите си на Хаваите. Аз също съм ходил.
— Ти си имал ваканция?
— Беше много отдавна. Преди да поема тази работа. Сигурен ли си, че онзи беше ловец? Би ли могъл да е друг талант? Възможно ли е Юбанкс да е пристигнал по-рано?
— Разбрах, че Юбанкс е стратег девета степен. Този определено беше ловец. И двамата го определихме като такъв.
— Добре. В момента съм малко уморен — каза Фалън. — Не съм във форма. Нека обмисля всичко още малко. Междувременно вие се придържайте към първоначалния план. Ако Юбанкс се появи утре, както се очаква, можем да предположим, че присъствието на ловеца в курорта е съвпадение.
Умората в гласа на Фалън беше необичайна. За двете години, откакто Лутър работеше с него, никога не бе чувал шефът на „Джоунс и Джоунс“ да звучи толкова изтощително.
— Мислех, че не вярваш на съвпадения, Фалън.
— Не вярвам — каза Фалън. — Така е. Не изпускайте онзи ловец. Ако се появи пак, ще искам да го идентифицирате.
— Очаквах да кажеш това. Ще се заема с него, след като Грейс се качи на самолета за Орегон.
Грейс се бе прикрила в сянката на дървото. Тя упорстваше.
— Тя ще ти трябва, за да разчете аурата му — каза Фалън.
— Не, няма. Току-що ти казах, аз веднага го разпознах, че е ловец.
— Само защото е бил с напрегнати сетива. Ако е бил в спокойно състояние, отпочиващ край някой басейн, мислиш ли, че щеше да го познаеш?
И двамата знаеха отговора на този въпрос.
— Вероятно не — призна той. — Но не искам Грейс да пострада.
— Тя е агент на „Джоунс и Джоунс“, също като теб. Има право сама да взема решения в подобни ситуации.
— Тя е специалист, не е обучен оперативен агент.
— По дяволите, Малоун…
— Ще ти се обадя по-късно.
Връзката прекъсна. Лутър затвори телефона и го сложи на колана си.
— Е? — попита Грейс. — Сега какво ще правим?
— Придържаме се към плана. Ще изчакаме нашият обект да пристигне и ще го идентифицираме.
— А после ще се опитаме да идентифицираме и ловеца — добави тя бързо.
— Фалън би искал да научи кой е той, при удобен случай аз мога да се справя с него и сам.
— По-лесно ще бъде, ако съм с теб, за да помагам.
— Грейс…
— Мога да се справя. Следващия път ще бъда подготвена. Обещавам ти, че няма да изпадам в паника.
— Забрави!
— Дочух част от разговора ти с Фалън — продължи тя. — Аз мога да остана и това е мое решение, нали?
— Има моменти, когато не обръщам внимание на казаното от Фалън Джоунс.
— Имаш нужда от мен — упорстваше тя. — Признай го.
— Искам да проявиш здрав разум. Не си подготвена за преследване на ловци, нали?
— Мислиш го, защото тази вечер се изплаших, когато се разминавахме с ловеца, нали? Не е справедливо!
Лутър беше нетърпелив.
— Изобщо не става въпрос кое е честно и кое — не. Ти не си обучена за агент. Ти си специалист по генеалогия, ангажирана за специфична консултация. Когато приключим тук, ти си заминаваш веднага щом
