— Кажи, Корт? — попита тя прекалено любезно.
— Казах, че ще те закарам, ако си решила да се върнеш в Санта Роза днес!
Лиа усети несигурността му, нетърпението му и се зачуди. Част от нея си го обясняваше с факта, че победата му бе била прекалено безпроблемна. Не знаеше, че не бе така. Единствената причина, поради която той полагаше усилия да поддържа връзката си с нея, бе, защото се чувстваше неспокоен заради влиянието, което имаше над него. Истина бе, че Кийт бе превърнал по-възрастния мъж свой идол, ала ако решителната му сестра започнеше да го разубеждава, кои знае какво щеше да излезе. Тя все още притежаваше петдесет процента от „Охранителни системи «Брандън»“.
Мисълта да прекара още няколко часа с Корт й се стори изкусителна. Лиа честно призна пред себе си, че си търси извинение, за да отложи с още малко края на връзката им. Все още нямаше желание да си вземат сбогом. Независимо от причините, той й предлагаше извинение да бъде близо до него още няколко часа. Тя знаеше, че бе невъзможно, но се хвана за тази сламка.
— Добре, Корт.
Пътуването към северна Калифорния се оказа бойно поле в една прикрита и много внимателно водена война. Лиа го разбра още през първия час. Корт бе решил да използва в своя полза малкото време, което им оставаше заедно.
Знае, че не се е справил добре, мислеше си изненадана Лиа. Разбрал е, че се нуждае от нещо повече от един подпис. Необходимо му е сътрудничеството ми. Осъзна, че той ще заложи на привличането между тях, за да си осигури това сътрудничество. Най-много се страхуваше от възможността Корт да успее в начинанието си! Спомни си ласките от предишната вечер и от сутринта, и потръпна. Никога не бе изпитвала подобна страст с друг мъж. Това бе невероятно, Корт Тримейн беше невероятен. След това си каза, че е невероятна глупачка, ала това не й донесе спокойствие.
Нямаше открити сблъсъци. Той очевидно полагаше огромни усилия, за да възстанови съсипаното досега. Лиа забеляза издайническите погледи, които й хвърляше от време на време, докато шофираше с такава увереност сякаш това му бе втора природа.
Тя внимаваше да разговарят на безопасни теми. Оказа се, че Корт иска същото. Битката им ту затихваше, ту ново се развихряше.
— Скъпа — започна решително той, — когато ти остане време да помислиш, ще си спомниш колко ни бе приятно през онези два дни, които прекарахме заедно. Научихме много и…
— Погледни колко са красиви секвоите! — прекъсна го Лиа, впечатлена от гледката. — Ти имаш ли представа на колко години са тези дървета? Цялата гора ми се струва толкова… толкова… сякаш е вечна, нали? Частичка земята, загубена във времето. — Докато великолепните гори профучаваха покрай колата, тя насочи цялото си внимание към тях.
— Набелязал съм си апартамент в Санта Роза — опита се отново да повдигне въпроса Корт по-късно. — Иска ми се да го видиш…
— По дяволите — измърмори Лиа и заопипва едното си ухо. — Загубила съм си едната обеца. Сигурно е паднала тази сутрин на плажа, а аз забелязвам едва сега.
Чу го как изпъшка, отчаян от отказа й да участва в разговора.
— Скъпа ли беше? — попита тихо той.
— Да, като знам колко време й бях посветила — промълви тя. Това бе самата истина, каза си. — Наистина трябваше да се реши и да си продупчи ушите.
Корт остана изненадан.
— Време ли? — попита, обзет от интерес, и й хвърли учуден поглед. — Да не би да правиш бижута? — Лиа кимна. — И онова зеленото от снощи, ли е твое изделие? Хареса ми беше много необичайно. — Изглежда наистина го бе харесал.
— Сама си правя бижутата. — Тя сви рамене. Вече съжаляваше, че бе повдигнала темата, когато забеляза липсващата обеца.
— Сериозно? Имаш си работилница, значи?
— Да — отвърна отнесено Лиа.
— Продаваш ли ги?
— А, не. Правя неща за себе си, за приятели. Това е само за удоволствие.
— Учудвам се, че не си си пробила ушите — отбеляза той. — Чувал съм жените да казват, че така има по-малка вероятност да изгубиш обеците.
— Страхлива съм — призна тя и не се сдържа да се усмихне.
— Затова ли не си го направила? — ухили се Корт. — Невероятна си. Не бих допуснал, че можеш да се уплашиш от подобно нещо!
Лиа се подразни, че му стана весело, когато узна за недостатъка й.
— Не съм забелязала много мъже да си причиняват физическа болка заради модата.
Той се разсмя.
— Сигурен съм, че както мъжете, така и жените, полагат усилия в неспирни опити да се харесат на другия пол! Имам приятели, които всеки ден пробягват километри, а след това вдигат тежести. Това е доста натоварващо, ако питаш мен!
— А ти какво натоварващо вършиш, Корт? — попита Лиа, нетърпелива да го постави в отбранителна позиция.
— Усилията ми са насочени към цивилизовано поведение, въпреки че най-съкровеното ми желание е да те отведа в теглото — отвърна незабавно той и очите му потъмняха.
Лиа усети как кръвта нахлува в лицето й. Беше се озовала право в капана.
Привечер спряха да похапнат, а когато пристигнаха и тя го насочваше по улиците към дома си, бе стана тъмно. Най-сетне Корт спря елегантната си европейска кола в тихия й квартал.
За момент остана загледан в старата двуетажна къща опасана от тераса, с красиви прозорци и много цветя. Новата дървена ограда бе боядисана в наситено жълто под бялата горна част. Домът й бе спомен от строителството в ера, когато стремежът е бил насочен към уют и тя се грижеше много за дома си през двете години, откакто го притежаваше.
— Тук ли живееш? — В гласа му прозвуча нещо повече от възхищение и Лиа рязко се извърна към него. Какво ли бе намерил да критикува в красивата й къща?
— Да — сопна се тя.
— Сама? В тази голяма къща? — Преценяващият поглед не се откъсваше от нея.
— Не е ли малко късно да се притесняваш с кого живея? — предизвика го Лиа.
— Не си ли малко закъсняла да ми го кажеш? — поправи я той с груб глас, който я стресна. — По-добре късно, отколкото никога. Да приключваме с тази работа. — Корт отвори вратата със замах.
Тя забеляза, че бе стиснал устни, че раменете му бяха изпънати и разбра, че това бе мъж настроил се войнствено за по-малко от пет секунди.
— Корт! — извика Лиа със закъснение, когато разбра какво става. Бързо изскочи от колата и хукна след него, за да го хване за ръката. — Корт, вътре няма никой — обясни задъхана тя и го дръпна за ръкава. — Престани да се държиш като обезумял любовник! Съседите ще те видят!
— Щом не е тук, къде е? — повиши глас той и я погледна вбесен. — Кога се прибира? Да не би двамата да имате от онези модерни връзки? Можеш да заминаваш, когато той не е в града, така ли? Още отсега искам да те предупредя, че няма да допусна подобно нещо между нас!
Лиа преглътна и с отчаяние разбра, че няма да е лесно да успокои Корт и да го накара да мисли трезво. Наистина ли се разстрои, когато помисли, че тя живее с друг мъж? Да не би да се интересуваше от нея, не само от бизнеса? Нямаше време да размишлява над тези възможности.
— Не ставай смешен — сряза го презрително. — Не живея с никого. Къщата е моя! Държа да подчертая, че не е твоя работа, ако имах мъж за съквартирант — продължи разпалено Лиа и очите й заблестяха. — Какво, по дяволите, си въобразяваш? Какво се опитваш да постигнеш, като се втурваш по този начин в дома ми, дори да имаше някой вътре?
— Не е ли очевидно? Щях да го изхвърля! — Адреналинът в него се отдръпваше, но изражението в очите му от разтопено злато си оставаше непреклонно.
— Нямаш абсолютно никакво право! Не съм ти дала причина да мислиш…
— На верандата ли ще обсъждаме този напълно хипотетичен въпрос? — попита той малко по-ведро,
