— Как влезе? — попита подозрително Лиа и стисна враждебно устни. — Вратата беше заключена. Сигурна съм, че я заключих.
— Само че не си сложила брава на „Брандън“ — измърмори той. — Трябва да използваш продукти с марката, прославила семейството ти, Лиа. Много е добра, а след като живееш сама в тази голяма къща, трябва да си предпазлива!
— За пръв път от две години насам имам причина да се тревожа!
— Значи си разтревожена, малка Лиа? Браво, интелигентно момиче.
— Пак ли се започва със заплахите, Корт? — попита дръзко тя.
— Веднъж вече ти казах, че предпочитам най-лесните и безболезнени методи.
— Махай се! — изсъска вбесена. С няколко едри крачки той застана пред нея, преди Лиа да успее да се скрие в банята и да заключи вратата. Ръката й бе на бравата зад нея, когато пръстите му стиснаха голото й рамо. Обърна я рязко и я притисна до себе си. Беше в жълта риза и тъмнокафяви панталони. Не си бе сложил вратовръзка и разкопчаната яка разкриваше загорелия му враг и къдравите косъмчета по гърдите му. — Престани! — Лиа побърза да стисне кърпата, която заплашваше да падне всеки момент след грубото му отношение. Корт стисна и двете й китки и ги изви зад гърба си, така че брадичката й се вирна и тя го погледна в очите.
— Единственият начин кърпата да не падне — изтъкна той, без да крие колко много се забавляваше, — е да стоиш близо до мен. За теб е най-изгодно в момента да остане между нас.
— Пусни ме веднага — изръмжа Лиа, защото знаеше, че бе безпомощна и усещането не й бе никак приятно. — Държиш се като… като… — Думите й убягваха.
— Като човек, който не е джентълмен — отвърна тихо Корт, очите му заискриха и я привлече още по- близо до себе си. — Ти сама си виновна, нали? Когато една дама има намерение да не се появи на уговорената среща, не бива да очаква рицарско отношение!
— Вече ти казах, че не съм се съгласявала да излизам с теб тази вечер! Ти нареди да съм готова, а за твое сведение, това не е нито уговорена среща, нито покана!
— Подробности — отвърна тихо той и наведе глава, за да докосне с устни челото й, а след това и скулите. — Готов съм да забравя това малко недоразумение, за разлика от някои хора, които познавам! Покажи ми, че съжаляваш и ще ти покажа колко благосклонен мога да бъда. Хайде, Лиа, очаквам извинението ти — опита се да я убеди Корт подигравателно, докато обсипваше лицето и с топли целувки. Целувките я примамваха и разтапяха също като онази нощ, когато за малко не се озова в леглото му, напомни си тя, докато се опитваше да запази здравия си разум.
— Корт, появяването ти беше достатъчно театрално — измърмори, усетила надигащата се в тялото й топлина, и уплашена, че той също ще усети. Не беше облечена и нямаше как да се прикрие. — Моля те, излез оттук и ме остави да се облека.
— На мен ми харесваш само по хавлиена кърпа — прошепна Корт с дрезгав глас и зъбите му захапаха ухото й. Езикът му се плъзна към чувствителната кожа отзад. — Така не изглаждаш толкова страшна, да знаеш. А пък меката ти коса е истинска покана за всеки мъж, особено за онзи, който е в стаята ти.
— Моля те! — изрече Лиа, усетила разлялата се в тялото си горещина. Как бе възможно да остави този лъжец да се възползва от нея? Какво й ставаше? Не бе спряла да мисли за него през целия ден и напълно неочакваната му поява в стаята й бе резултат от развихреното й въображение. Сякаш сама го бе призовала със силата на мисълта си.
Долови приглушеният му стон и усети как тялото й се притиска към неговото. То я призоваваше без думи, приласкаваше я, търсеше я, искаше да се потопи в топлината й. Нежните изкусителни целувки се променяха и неусетно се превръщаха в настойчиви, опияняващи, прелъстителни ласки, които я оставяха безпомощна също като на плажа вчера сутринта.
— Не можеш да се скриеш от мен, любима — изръмжа той и влажните му устни се спуснаха по бузата й, за да покрият устните й и да я дарят с жарка възбуждаща милувка, която я разтърси и не остави следа от съмнение за мъжкото му желание. — Знам, че ме желаеш. Единствено глупавата ти женска гордост ни пречи — прошепна до подпухналите й устни. — Вече се извиних за онази работа с договора. Прости ми и аз ще ти простя, че тази вечер искаше да се измъкнеш.
— Не е толкова просто, дяволите да те вземат — извика тя и сведе очи, когато усети как нещо в нея започва да пулсира.
— Напротив — отвърна с дрезгав глас Корт. — Просто е, както и да се отърва от кърпата между нас! — При тези думи той я притисна и гърдите му се отриха в нейните, след това се отдръпна рязко.
Червената кърпа се отказа от битката и безшумно се смъкна на пода в краката им.
— Не! — изплака Лиа, ала думите й бяха погълнати, когато той пъхна език дълбоко в устата й и пусна китки й, за да прегърне все още влажното й голо тяло.
Ставаше все по-лошо, помисли си отчаяно тя, докато все още бе в състояние да мисли. С всяка прегръдка й бе по-трудно да го отблъсква и да го държи настрани. Усети стегнатите му бедра, когато Корт спусна ръце по гърба й и я привлече до себе си. Пръстите му се вплетоха в свободните краища на косата, за да дръпнат главата й назад, така че на устните му да е по-лесно да проправят следа по гърлото й.
— По дяволите, Лиа! — изруга той и устните му отново притиснаха нейните — Обожавам да те чувствам до себе си. Мога да се загубя в тялото ти. Чака ме толкова много страст, такова невероятно удоволствие. Чакам те от първия миг, в който те видях във фоайето на хотела. Ще ме подлудиш, ако не признаеш, че и ти ме желаеш.
— Не е достатъчно! — извика тя, когато пръстите му се впиха в бедрата й. Разтърси я силна тръпка.
— За начало става! — отвърна Корт и я притисна отново, за да усети възбудата му. В този момент цялата й същност се устреми към него. Усети слабост, коленете й омекнаха и Лиа се притисна в него за опора. — Точно така — прошепна той доволно, когато усети ръцете й по гърба си, сякаш приемаше поражението, което не бе признала, и тази истина я разтърси повече, отколкото всичко, случило се досега.
— Пусни ме, Корт! — нареди тя рязко, макар че гласът й трепереше. — Отиваме на парти, не в леглото! — Опита се да го отблъсне, да не мисли нито за мъжкото му задоволство, нито за силата на собственото си желание. Нямаше да му позволи да я прави на глупачка.
— Любима, не наказвай и двамата — измърка до ухото й той и ръцете му проследиха линията на гръбнака й. — Всичко ще бъде наред. Позволи ми да ти покажа колко хубаво би могло да бъде между нас. Имай ми доверие…
— Имам ти толкова доверие, че съм готова да те изхвърля! — С последен внезапен тласък Лиа се изскубна и грабна отчаяно кърпата. Притисна я пред разтрепераното си тяло и се отдръпна бавно от него. Корт я проследи с очи, но не направи никакво усилие отново да плени жертвата си. — Как може да си толкова нагъл и да настояваш да ти имам доверие след всичко, което ми причини? — изсъска тя и приглади с ръка разрошената си коса. — А сега си се промъкнал в къщата ми като най-обикновен крадец!
— Трябва да побързаш, ако искаш да пристигнем навреме — прекъсна я разсеяно той и погледна скъпия си златен часовник.
— Моля? — едва успя да изрече слисана Лиа. Гледаше го напълно объркана. — Ако си въобразяваш, че ще отида на партито с теб…
— Нали току-що каза, че ще отидем — напомни й той небрежно и присмехулно. Въпреки това в гласа му личеше стоманена воля. — Каза, че ще ходим няма да си легнем. Нали не се каниш да ми откажеш втори път?
— Корт… — започна вбесена тя, неспособна да приеме, че той я манипулира.
— Обличай се, Лиа, иначе аз ще ти помогна — нареди спокойно Корт.
— Единственото, с което ще ми помогнеш, е още сега да се разкараш от спалнята ми. Веднага!
— Любима — измърмори той, без да крие, че търпението скоро ще му изневери. — Наистина се опитвам да укротя опърничавата с обич и финес, ала тя така и не разбира накъде ме тласка, така че ще бъда принуден да използвам друга техника. Изборът е неин. Какво да се прави?
— Ти се нетърпим!
— Ти си истинско опиянение. Дори когато се цупиш — отвърна спокойно Корт. — Давам ти петнайсет минути. Ще те чакам долу.
Лиа остана загледана в широкият му гръб, докато излизаше. Никой мъж досега не й бе казвал, че е
