истинско опиянение.
Тя умишлено удължи петнайсетте минути на двайсет, но не посмя да се забави повече. Не че се страхуваше от Корт Тримейн, опитваше се да се увери, просто той е доста по-едър от нея и в момента сигурно бе завардил единствения изход от къщата. Освен това на нея й се искаше да отиде на партито.
Ако имаше късмет, каза си уверено, вече възвърнала самообладанието си, докато слизаше по стълбите няколко минути след наложения й краен срок, на партито да изникне възможност да му върне заради лошото отношение. Ако не друго, щеше да намери кой да я прибере вместо него. Кийт щеше също да е там и той щеше да я докара вкъщи. Корт Тримейн можеше да я придружи, ала нямаше да му се усмихне щастието да я прибере.
Обектът на мислите й вдигна глава, когато Лиа приближи, щом я видя, подхвърли на масичката списанието, което бе разлистил, преди да се изправи. Усмихваше се с онази странна собственическа усмивка на мъж, който само трябва да протегне ръка, за да получи наградата.
— И това бижу ли е твое? — попита той и очите му плъзнаха по необикновените синджирчета на врата й, пролъскващи над високата яка на роклята, дръзко творение в червено и златно. Тя кимна и отстъпи настрани, за да си вземе шала, когато забеляза, че Корт протяга към нея, за да докосне украшението. Отдръпването й изпълни целта си, но когато вдигна поглед към него, бе готова да се закълне, че бе забелязала болка в златисто кафявите му очи. Болката изчезна в мига, в който той отпусна ръка. — Не можеш вечно да ме отбягваш — предупреди я спокойно Корт, когато я хвана за ръка и я поведе към вратата. Погледна я в профил и очите му се задържаха на тъмната плитка. — Рано или късно ще трябва да ми простиш. Защо да не е още сега? Още тази вечер?
— Колко по-лесно ще ти бъде, нали? — подигра се с меден глас Лиа. — Няма да ти се налага изобщо да се напрягаш!
Той се усмихна тъжно.
— Знаех, че ще ме разбереш.
— Извинявай, Корт, но няма да ти се размине толкова безпроблемно — заяви остро тя.
— Какви са условията ти? — попита весело той и й отвори вратата на колата.
— Все още ги измислям.
— Да се надяваме, че търпението ми няма да свърши, преди да решиш каква компенсация искаш за прегрешенията ми — заяви любезно Корт.
Едва когато влезе на партито, хванала го под ръка, Лиа успя поне за малко да престане да мисли за обърканите си отношения с Корт Тримейн.
Естествено, би предпочела всичко друго, ала не и това.
От другия край на стаята я наблюдаваха циничните си очи на другия мъж, който бе успял да направи Лиа Брандън на глупачка.
Алекс Харлоу вдигна чаша в безмълвен тост.
Пета глава
— Кой е този?
Десет минути след поздравленията и запознанствата Корт най-сетне намери момент, за да изсъска въпроса си в ухото на Лиа. В този миг разбра, че напразно се бе надявала, той да не бе забелязал обхваналото я напрежение, когато влязоха.
— Кой? — опита се да се измъкне, докато се чудеше как да спечели малко време, макар да не бе сигурна защо го прави. Напитката в ръката й бе студена, а Корт бе застанал толкова близо, че тя усещаше топлината му. Двете усещания сякаш я накараха да се чувства още по-объркана. Отново й се прииска да не приема толкова навътре нещата.
Той веднага впи проницателния си поглед в нея.
— Онзи тип със светло кестенявата коса в другия край на стаята. Облечен е с черно поло. Не е възможно да не си го забелязала, Лиа — добави подигравателно. — Опитва се да те изяде с поглед. Това е единственият, който все още не се е усмихнал. Кой, по дяволите, е той?
— Теб какво те интересува? — отвърна остро тя, отпи и се усмихна на домакинята. Изтънчената чаровна блондинка Сюзън Адамс не скри, че бе запленена от Корт, когато Лиа ги запозна. Не спираше да го поглежда, докато обикаляше сред гостите.
— Не е зле да знаеш името на човека, когото по-късно може да се наложи да смелиш.
Тя трепна от учудване и се опита да прикрие реакцията си с крива усмивка.
— Разбирам колко е важно да запомниш имената на гостите. И аз държа на това.
— Лиа! — сопна се той и тя усети, че търпението му е отлетяло. Отпи от скоча в чашата си и зачака, а златните му очи не се откъсваха от нея. Напрежението в него бе също като при мързелива котка, свита на кълбо, готова да скочи всеки момент.
Лиа бързо прецени ситуацията и реши как най-лесно да се измъкне.
— Не ти трябва да се биеш с него, Корт. По всяка вероятност той ще ти допадне. Двамата имате доста общи неща! — Сребристият блясък в зелените й очи стана яростен и устните й се извиха подигравателно.
— Това пък какво трябва да означава? — В гласа му прозвуча неприкрит гняв.
— Преди година се замислях дали да не се омъжа за него — отвърна безгрижно тя и отново отпи. Какво от това, че Корт щеше да научи истината? Той и без това бе научил доста неща за нея напоследък, каза си мрачно Лиа. — Мислех, че сме влюбени — добави самоуверено гласът й наситен със самоирония.
— И? — настоя Корт през стиснати зъби.
— И… — Лиа щракна с пръсти, — той реши да ме направи на глупачка — В очите й се появи опасен блясък.
— Какво стана? — продължи да ръмжи Корт. — Не ме карай да ти вадя думите с ченгел от устата, по дяволите. Онова, което се е случило, все още ти влияе. Струваш ми се напрегната, готова да се пречупиш всеки момент, не мога да разбера дали искаш да отидеш при него, за да се хвърлиш на врата му, или да го удушиш.
— Има ли значение? — измърка тя, без да го поглежда усетила нескритото помежду им напрежение. Започваше да се чувства като уловена в капан.
— Има! Престани да пиеш това нещо, като че ли наливаш с безалкохолно — нареди той грубо и рязко.
— Боже, днес си в настроение да командваш — отбеляза весело Лиа. Нарочно отпи нова глътка.
— В настроение съм да ти тегля един хубав бой, така че внимавай.
— Май в Орегон съм сбъркала, когато те обвиних, че мислиш само за едно — измърмори тихо тя и кой знае защо усети, че започва да се забавлява. — Трябва да призная, че има само две неща, които те вълнуват, когато става въпрос за жени — секс и грубост. Този подход, да не би да ти е носил успехи в миналото?
— Не ми се е налагало да ги смесвам — отвърна напълно спокойно Корт. — За теб, любима, ще направя изключение. Казвай кой е, Лиа, иначе ще приложа груба сила.
— Брат ми ще ти извие врата.
— Брат ти все още не е пристигнал. Освен това има достатъчно здрав разум, за да не се меси в подобни неща.
Тя го погледна преценяващо, отпусна глава на една страна, а очите й бяха блеснали дръзко.
— Казва се Алекс Харлоу. Искаш ли да те запозная с него?
— Не горя от желание — отвърна все така спокойно той. — Разкажи ми всичко докрай.
— Няма много за разказване. — Лиа сви рамене. — Използваше ме за прикритие по време на връзката си с една моя приятелка. Тя беше женена. Разбрах какво става в деня, когато тя съобщи, че се развежда, за да се омъжи за Алекс. Няма друго.
— Не е точно така — отвърна сухо Корт. — Ожени ли се за твоята, предполагам вече бивша, приятелка?
— О, да. Веднага щом тя приключи с развода. Сигурна съм, че ще проявиш разбиране, затова ще ти
