— Обвиняваш ме несправедливо — измърмори Корт. — Имам сериозно намерение да те накарам да ме уважаваш. Това е едно от най-важните неща.
— Не говорех за това, дяволите да те вземат! — извика тя и й се прииска да можеше да се премести така, че да забие зъби в него или отново да го удари в ребрата. Той не я пускаше.
— Аха, страхуваш се, че аз не те уважавам ли?
— Очевидно е!
— Грешиш, Лиа. Уважавам изключително много силата и интелигентността ти, а също и независимостта. Бих изпитвал същото уважение и към една лъвица. Само че мъжът трябва да укроти дивите твари, ако възнамерява да им се наслаждава в безопасност. Отначало ще пробвам с добро. Ако не се получи…
— Учудвам се, че си готов да отделиш време и енергия, за да ме контролираш — изрече с горчивина тя. — Останах с впечатлението, че предпочиташ спокойствието.
— Така е. Това е едно от нещата, по които си приличаме — усмихна се широко Корт и Лиа отново усети дланите му по кожата си. — Не се притеснявай. Тази незначителна кавга е нещо преходно. Щом всичко се уталожи, и двамата ще се отдадем на приятен и напълно нормален живот.
Тя застина, обзета от лошо предчувствие. Господи, помисли си безпомощно, за него не съм нищо повече от временна играчка, с която да се отърве от отегчението. Или бе това, или бе решил, че ще се опита да попречи на влиянието ми над Кийт. Това бяха единствените две причини, които Лиа успя да измисли, иначе нямаше защо Корт да се интересува от нея като любовница. През последните два дни се бе проявила като глупачка, след като бе помислила, че той бе наистина привлечен от нея!
И колко типично бе за един мъж да реши, че най-добрия начин да контролира жената или просто за свое удоволствие, или за да постигне нещо в бизнеса, бе да я вкара в леглото си.
Четвърта глава
— Ако си приключил с обясненията, заради които ме доведе тук, имаш ли нещо против да ме пуснеш, за да се върна в хотела? — успя да измърмори Лиа до рамото му.
Усети напрегнатото му мълчание, а след това Корт заговори предпазливо.
— Зависи. Ще приемеш ли обяснението?
— Искаш да ти простя за измамата ли? — измърмори тя, неспособна да повярва.
— Искам да разбереш защо го направих и да започнем отново. По дяволите, Лиа — продължи недоволно той, — знам, че не започнахме както трябва заради договора…
— Ти наистина се самозаблуждаваш! — прекъсна го ядосана тя.
— Моля те да забравиш, за да започнем на чисто — продължи да настоява Корт. — Желая те толкова много, малка Лиа, и знам, че е взаимно. Не можеш да го скриеш от мен. През изминалите два дни станахме доста близки.
— А ако не се съглася да ти простя и да забравя?
Той въздъхна дълбоко.
— Тогава ще трябва да действаме по трудния начин.
— Какво ще рече това? — изсъска тя, когато ръката му изпълзя изпод пуловера й. Учуди се, че топлината му й липсва толкова много и се прокле заради тази мисъл.
— Любима, не ме отблъсквай — отвърна тихо Корт. — Просто ми дай шанс. Моля те. — Бавно отпусна ръце, но така и не я пусна, просто остави малко разстояние между тях.
Лиа го наблюдаваше с презрение, възмутена, че в очите му забеляза весели искрици вместо разкаяние.
— Нещо не се справяш много успешно с молбите — отбеляза мрачно тя.
— Това ли искаш да направя? — повиши глас той и кехлибарените му очи заблестяла, ала Лиа така и не успя да разбере защо.
— Не го искам, не се безпокой — добави бързо тя и размаха ръка. — Не очаквам подобно нещо от теб.
— Лиа, отсега нататък ти гарантирам, че всичко между нас ще бъде честно и открито — отвърна искрено Корт. Едрите му ръце вдигнаха ципа на якето.
— Или пък подмолно и подвеждащо. Ако не е едното, ще бъде другото, нали така? — отвърна дръзко тя, щом усети, че гневът му от преди малко се бе стопил.
— Опитвам се да проявя търпение… — започна настъпателно той.
— Защо? Защото си се надявал да отстъпя на ласкателствата и да ти е по-лесно да ме управляваш ли?
По устните му трепна усмивка.
— Трябва да призная, че животът щеше да е по-лесен, ако проявиш повече разум.
— Боже! Невъзможен си! — Възмутена, Лиа пъхна ръце в джобовете си и тръгна по плажа към далечния хотел. Не вдигна поглед, когато Корт пое до нея, но долови несигурността в гласа му.
— Лиа? — Чакаше решението й, отговора й и разбра, че се пита дали тя няма да направи нещата още по-трудни за него.
В този момент осъзна, че той все още не бе сигурен в нея. Да, беше подписала договора, ала си оставаше съсобственик във фирмата. Докато държеше петдесет процента от дяловете, щеше да представлява заплаха за него. Сам бе изтъкнал, че стига да искаше, Лиа можеше лесно да убеди Кийт, че са допуснали грешка.
В нея се надигна отчаяние. Не искаше да си мисли, че Корт бе безскрупулен. Не искаше да си признае, че той все още крои някакви планове. Въздъхна вътрешно и разбра защо бе така. Този мъж я привличаше. Привличаше я по начин, какъвто никой досега не бе успял. Просто не искаше да повярва, че бе способен на подлости. Въпреки, че всички доказателства намекваха за обратното.
Трябваше да бъде реалистка, каза си тя. Единственото, в което можеше да бъде сигурна, оставаше фактът, че Корт нямаше представа какво да очаква от нея. Готов бе да предприеме нещо, ако Лиа се разбунтуваше. Също така бе готов незабавно да приеме поражението й. Какво ли можеше да направи, зачуди се отчаяно тя, ако не му отговореше по начина, по който той искаше? Това бе дребно наказание в сравнение с унижението, на което я бе подложил, но не разполагаше с друга карта.
— Трябва да си помисля — отвърна студено Лиа.
— Да си помислиш ли? — избухна той. — Как така да си помислиш? Или ще приемеш положението, или няма.
— Както кажеш, Корт — отвърна примирено тя и се опита да изпита задоволство от разочарованието му. Беше много трудно. Не искаше да изпитва задоволство, като го наказва. Искаше да разбере със сигурност, че той я желае.
— Каква игра играеш, Лиа Брандън? — изръмжа той. — Тази сутрин, когато отвори вратата, бе готова да извършиш убийство, преди няколко минути тръпнеше в прегръдката ми. Решавай, дяволите да те вземат!
— Ще се опитам — обеща присмехулно тя. — Първо искам да закуся. Една разходка рано сутрин на студения плаж отваря апетита, не си ли съгласен?
Наблюдаваше го с крайчетата на зелените си очи и забеляза колко бе предпазлив и напрегнат.
— А после? — попита примирен Корт.
— След закуска ли? След това ще си уредя заминаването за Санта Роза, разбира се. Сам разбираш, че ваканцията ми е провалена!
— Няма нужда да бягаш с подвита опашка. — Очевидно бе решил, че Лиа се страхува от него.
— Няма да бягам — увери го тя е пресилена ведрост, — ще летя. До онова градче на брега има летище. Там ще хвана връзка с някоя от големите аеролинии. По обедно време ще си бъда вкъщи.
Настъпи тежко мълчание.
— Аз дойдох с кола — призна накрая той. — Ще те закарам.
Лиа се стресна.
— Не, благодаря — успя да му откаже тя — С кола се пътува цял ден, а аз нямам желание да търпя компанията ти такова дълго.
— Лиа?
