— Да! — сопна се той и се намръщи.
— Каква загуба на време — отвърна тя с престорено съжаление. — Вече не съм в настроение да се превръщам в център на вниманието ти, колкото и ласкателно да ми се струва.
— Снощи нямаше нищо против — изтъкна Корт. Лиа установи, че отпуснатите му отстрани ръце потръпват и със задоволство забеляза, че му се иска да я сграбчи и да я разтърси. Ако не друго, Корт Тримейн научаваше, че не всичко става както той иска!
— Снощи те мислех за друг, забрави ли? — отвърна с мила усмивка тя. — Просто случай на сбъркана самоличност. Може да се случи на всеки. — Гласът й стана по-строг. — Слава Богу, че открих истината навреме! — Лиа се обърна рязко и плитката се отметна на гърба й. Закрачи бързо, за да се отърве от яростта си. Този път обаче яростта й бе насочена към собствените й необмислени приказки. Не трябваше да казва последното. То разкриваше прекалено много и сега единствената й надежда бе Корт да не се хване за думите й. Той стисна плитката й и я дръпна рязко, за да спре Лиа, преди тя да избяга много напред. — Ау! — писна Лиа, усетила болка. — Пусни ме, веднага, садист такъв.
В отговор Корт подръпна отново плитката, тя се олюля и се озова в ръцете му. Веднага я задържа, като я притисна към широките си гърди.
— Навреме за какво, Лиа? — попита той и стисна раменете й. — Защо си толкова доволна, че си разбрала кой съм тази сутрин?
— Няма някаква особена причина — отвърна задъхана тя и се опита да го отблъсне. Очите й заблестяха в сребрист оттенък, когато вдигна изпълнен с презрение поглед. — Често се случва жената да не знае истинското име на мъжа, който я е завел на вечеря.
— Не говореше за това, опърничава госпожице. Кажи ми истината! Иначе аз ще я кажа вместо теб — заплаши я той.
— Какво разбираш ти от истината? — Лиа вече усещаше, че запасите му от търпение са на изчерпване. Какво я интересуваше, дори той да загубеше самообладание? Не можеше да й направи нищо.
— Сама каза, че си доволна, че си разбрала истината навреме, защото за малко не се озова в леглото ми снощи, а тази вечер можеше да се случи същото. В края на седмицата, която щяхме да прекараме тук, щеше да ми принадлежиш изцяло и това те плаши, нали? Разбрала си, че си се увлякла по мъж, който те е направил на глупачка.
— Не е вярно! Не ме плашиш ни най-малко, Корт Тримейн, ала нямаш представа колко силно ме дразниш! Бъди така любезен да ме пуснеш! — разфуча се тя, ужасена от точното му попадение. Сви юмруци и се опита да се измъкне от него.
— Мислиш ли, че не знам колко бе увлечена снощи? — изръмжа той, без да обръща внимание на напразните й опити да се освободи. — Не бях длъжен да те оставям да се върнеш в стаята си, Лиа. С малко усилие щях да те задържа при себе си до сутринта. Знаем го и двамата. Снощи се проявих като глупак, защото се постарах да се държа като джентълмен. Стори ми се, че това бе желанието ти и аз като съвършен глупак реших да ти доставя удоволствие. Поех риск, пуснах те да си отидеш и ето докъде стигнахме! — Мъжкото му негодувание щеше да й се стори смешно, ако тя не бе също толкова възмутена.
— Как смееш да се правиш на потърпевш! — почти изписка.
— Защото се чувствам наранен!
Преди Лиа да предугади намерението му, Корт я изви към рамото си и я задържа неподвижна, за да я целуне. Въпреки че устните й сами се отвориха под натиска на неговите, той не стана по-нежен.
Тя помнеше още леките дразнещи целувки, нежните ласки от снощи и остана удивена от силата и желанието, с които Корт успя да я покори за секунди. Инстинктивно се опита да извърне лице и да избегне наказанието, което той й налагаше, но не можеше дори да помръдне, за да си поеме въздух.
— Не! — извика Лиа до гърлото му и единствената изречена дума остана скътана в топлото му рамо. За наказание зъбите му уловиха устната й, за да я накарат да отвори уста още повече и да допусне нашествието на езика му. Откри нейния в тъмната му пещера и поде с него дуел, който я накара да простене гърлено. Едва когато остана доволен, че бе сломил съпротивата й, Корт се отдръпна и отново заговори.
— Няма смисъл да се съпротивляваш, малката ми. Вече съм набелязал целта, сложил съм знака си върху теб и смятам да те науча докъде можеш да теглиш веригата, с която съм те вързал. — Ръката му се отпусна върху гърдата й.
Сребристозелените й очи се отвориха и взряха в неговите, толкова близо в този момент, че гневът й не остана скрит. Имаше и нещо повече от гняв. Там трептеше пламък, който отразяваше страстна разпаленост.
— Егоист, нетърпим, нагъл тип! Пусни ме веднага! И да не си посмял да разговаряш с мен така, сякаш съм кученце или робиня!
Той се ухили доволно и пръстите му притиснаха гърдата й.
— Ти ще бъдеш моя, любима. Няма друг начин при жена като теб. Трябва да знаеш, че единият от нас командва, иначе ще правиш каквото пожелаеш. А пък аз съм твърде мързелив, за да ти позволя да ми причиниш подобно нещо.
Бързо и неочаквано тя дръпна едната си ръка и замахна. Това не бе обичайното безполезно женско замахване, а силен удар в ребрата. Дебелият кожух омекоти донякъде удара, но въпреки това се чу доволно силно тупване и Лиа долови ахването му.
— Малка лисица! — Сграбчи провинилата се ръка и я стисна. — Ще направя нещо, за което и двамата ще съжаляваме, а ти ще обвиняваш единствено себе си.
Отново сведе глава и плени устните й. Когато тя се напрегна, Корт премести устни на шията й и я принуди да приеме горещите целувки, които се вдигаха все по-нагоре. Продължаваше да я държи притисната към рамото си, пленил ръцете й между тях, стиснал китките й в своята. Със свободната си ръка спусна ципа на якето.
— Корт! Недей! — Гласът й прозвуча приглушено до кожуха. Той не обърна никакво внимание на думите й, спусна пръсти по жълтия пуловер, за да обхване гърдата. При докосването му Лиа усети, че не може да диша. Когато пръстите му разкопчаха сутиена и се плъзнаха към зърното, тя ахна.
— Вслушай се в тялото си, не в ума, любима — нареди Корт с дрезгав глас, докато притискаше леко твърдото връхче. — Моето не може да си намери място! Не мога да повярвам, че и с теб не е така. Желаем се, малка Лиа. Защо да не задоволим желанията си?
— На тази връзка й липсват доста неща, дяволите да те вземат! — извика тя, защото знаеше, че бе безпомощна и не успяваше да се съпротивлява на въздействието му върху нея. Корт я пленяваше, поглъщаше, прелъстяваше сетивата и по същия начин, но който й въздействаше самотният бряг. Топлината на тялото му й се предаваше, въпреки че вятърът ги блъскаше с ледена настойчивост. Приканващият му аромат изпълни ноздрите й също като мириса на море, и докосванията на ръцете му бяха не по-малко примамливи от бурята, разплискала вълните. Едва ли можеше да избере по-вълнуващо място от брега, за да я люби и да й докаже силата си, каза си нещастно Лиа.
— И какво и липсва на връзката ни, Лиа? — прошепна нежно той, когато ръцете му се плъзнаха по гърдите към стомаха й. Сигурно бе усетил реакцията й, защото в следващия момент пръстите му се вмъкнаха под колана на джинсите й. Тя потръпна. Отчаяно се опита да призове волята си, изчезнала безследно, след като усети прелъстителните му устни, пропълзели по врата й.
— Започни с любовта! — извика на рамото му.
— И това ще дойде — увери я Корт тихо. — Дай си шанс. Може да се влюбиш в мен…
— Не ме интересуват едностранните връзки! — изсъска Лиа.
— Искаш аз да се влюбя в теб ли? — Той се изсмя тихо. — Дори да се влюбя в теб, ще бъда пълен глупак, ако го призная, нали? Особено в този момент. Ти ще използваш наученото като заредена пушка! — Тя стисна зъби, вбесена от тихия му смях. Корт май наистина се опитваше да се шегува! — Ще мислим по- късно за влюбването — продължи без сянка от притеснение той и плъзна ръка по джинсите, докато стигна долната част на гърба. Усети го да си играе с фините косъмчета, които откри там, и неволно потръпна. — Има и други неща между нас — заяви решително той.
— Любовта не е единственото, което искам от тази връзка — опита се да извика Лиа. — Има още много неща, които си неспособен да ми дадеш!
— Какви например? — Езикът му проследи ключицата й.
— Като например уважение и равенство.
