се измъкне с празни приказки. Единственото, което я притесняваше, бе причината, поради която Корт настояваше да обясни. Освен ако подписът й на договора не му даваше достатъчно сигурност.
Последната мисъл я накара да вземе решение. Също така я накара да се замисли. Спомни си, че това не бе само между Корт Тримейн и нея. Налагаше се да мисли и за Кийт. А Лиа все още държеше петдесет процента от дяловете в „Охранителни системи «Брандън»“. Ако успееше да накара Кийт да я изслуша… Да, Тримейн имаше защо да се притеснява.
— Добре — съгласи се тя. — Да вървим да се разхождаме.
Той не скри облекчението си и пусна плитката й.
— Благодаря ти, Лиа.
— Не ми благодари — изръмжа тя и се обърна, за да вземе якето. — Съгласих се по принуда. Не разбирам какво се опитваш да постигнеш!
— Искам само да ти обясня — отвърна Корт, докато я наблюдаваше как закопчава тъмносиньото яке. Очите му се плъзнаха собственически по тялото й и Лиа се подразни.
Тя не каза нищо, когато отидоха до стаята му. Изчака в коридора, за да си вземе кожуха. Дори не се опита да я убеди да влезе, защото очевидно бе разбрал, че в момента бе стигнал прекалено далече. Отказа протегнатата му ръка и тръгна по пътеката към скалистия неравен бряг. Снощната буря бе оставила изхвърлени клони, счупени миди и раковини. Приливът се бе отдръпнал и морето се поклащаше сънено под сивото небе.
Лиа усети, че се наслаждава на пейзажа и всичките й сетива се зарадваха на красотата наоколо. Неочаквано забеляза умисления поглед на Корт и разбра, че той също бе забелязал въздействието на природата върху нея. Намръщи се, за да не му позволи да се похвали, че разбира всичко, което става с нея.
— Хайде — подкани го тя. — Казвай. Иска ми се по-бързо да приключваме.
Корт пъхна ръце в топлите джобове на кожуха погледна с присвити очи.
— Запознах се с брат ти преди няколко месена, когато започна да си търси консултант. — Лиа не каза нищо, впила очи в далечния край на плажа. — Запознахме се не заради опита ми във финансите, а заради някаква работа, която бях вършил в областта на охранителната техника. Той се интересуваше от някои от моите… — Корт се поколеба. — От някои от резултатите, които бях постигнал като любител. — Тя го погледна при тези думи и бързо извърна поглед. Какво я интересуваше, че на него от време на време му бе приятно да работи с ръцете си? Нямаше желание да си помисли, че двамата имат общи неща. — Той искаше да провери какви са възможностите на изобретението ми. От дума на дума се заприказвахме за бизнес.
— На Кийт му трябваше консултант за бизнеса, а на теб ти е трябвал начин да пробуташ играчката си, така ли стана? — измърмори Лиа, стигнала до очевидното заключение.
— Не е точно така — отвърна сухо Корт. — Има и други пазари за моя уред за охрана.
— Готова съм да се обзаложа, че нито един от тях не ти е предлагал контрол на компанията, която ще ги предлага на пазара!
— Млъквай, Лиа — заяви той миролюбиво. — Опитвам се да ти обясня. — Тя отново потъна в мълчание. Нима не разбираше, че нищо от нещата, които казваше, нямаше да промени загнездилото се в сърцето й чувство, че бе предадена? — Двамата с Кийт стигнахме до споразумение, приемливо и за двамата, след това той обясни твоята роля във фирмата.
— Безгласният партньор, който не е чак толкова без глас.
— Който очевидно не се интересуваше от „Охранителни системи «Брандън»“, а единствената й цел бе да дундурка брат си! — Лиа се сви при тези думи. Така ли бе изтълкувал Кийт несъгласието й с договора? Никога досега не се бе месила в живота му и само здравият разум я бе накарал да се въздържи и този път. — Той ми разказа доста неща за теб, любима. Много те обича, възхищава се искрено на независимата си по-голяма сестра. Само че вече е открил с какво иска да се занимава, Лиа, и е решен да тръгне по този път. Иска му се да останеш безмълвния партньор и да го оставиш той да ръководи „Брандън“.
— Искаш да кажеш, ти да управляваш фирма ли? — Тя стисна зъби.
— Аз имам опит както в електрониката, така и във финансите, а в момента фирмата има нужда точно от такъв човек. „Брандън“ е загазила здраво, Лиа. Брат ти няма да успее да я спаси сам. Той е достатъчно интелигентен и вижда накъде вървят нещата, освен това има достатъчно смелост, за да направи необходимото да я спаси. След две години ще бъде много умен и обигран млад бизнесмен. Ще се погрижа да стане така.
— Със сигурност ще разберем дали казваш истината нали? — усмихна се пресилено Лиа. — Договорът пътува към Кийт, а ти ще управляваш „Брандън“ през следващите две години. Донеси ми отчетите накрая и ще ти кажа какво си постигнал.
Той спря и се обърна към нея. Без да каже и дума, тя също спря, вдигна студени зелени очи, за да срещне пронизващия му поглед.
— Нямам намерение да чакам две години, за да ми простиш, Лиа.
— Защо изобщо те интересува прошката ми? — попита, без да мисли тя и морският бриз разпиля кичури тъмна коса и ги уви около гърлото й.
— Защото те желая — отвърна Корт с дрезгав глас.
Лиа го погледна с нескрита изненада, ала след това стисна зъби.
— Я престани, Корт. Кой играе игрички сега? Нито ти трябвам, нито ме желаеш. Вече не. Нали получи каквото ти трябваше?
— Не, не съм. Все още не съм. Но ще го получа.
— Това, което ти липсва като романтика и изтънченост, го компенсираш с арогантност, така ли? — подигра му се вбесена тя.
— Струва ми се — започна бавно той, докато оглеждаше разяреното й лице, — че започнах да те желая, след като брат ти каза нещо за теб. От начина, по който говореше, знаех, че ще се окажеш най- малкото много интересна. Не мога да не ти се възхищавам как бе набелязала опасните моменти от договора, който искахме да подпишеш. Подразних се, когато не си направи труда да дойдеш срещата с мен и разбрах, че си взела договора и си заминала. Тогава реших сам да разбера що за човек си.
— Значи затова се промъкна тук и се престори на друг… — започна с разтреперан глас Лиа.
— Дойдох тук, за да открия дали си толкова засмяна, дали умееш да се веселиш, дали в очите ти блести същата предизвикателност, както на портрета в офиса на Кийт — отвърна Корт с дълбокия си дрезгав глас.
Тя прехапа устни, когато си спомни картината, която баща й бе поръчал малко преди смъртта си и бе закачил в офиса, сега вече на Кийт. След това разтвори широко сребристозелените си очи и заговори натъртено.
— Погледни ме добре, Кортланд Ганън Тримейн. Изобщо не се смея. — Той се протегна към нея и Лиа бързо отстъпи настрани, готова да извика от възмущение. Защо продължаваше да я лъже? Нямаше никакъв смисъл! — Нямам представа каква нова игра си започнал, Корт, освен ако не се страхуваш да не настроя брат си срещу теб и да те затрудня да получиш онова, което искаш от „Охранителни системи «Брандън»“. Каквото и да е то, не очаквай да се проявя като чак такава глупачка, че да повярвам на лъжите ти отново!
— Лиа, когато вчера ме попита напълно спонтанно какво мисля за договора, просто това бе чудесна възможност, която не можех да изпусна. Не съм те насилил да го подпишеш. Подписа го, защото аргументите ми бяха добре обосновани. Все още е така. Забрави за договора. Това вече е минало и така трябва да бъде. Този договор изобщо не биваше да застава между нас.
Очите й се присвиха, когато долови нетърпението в гласа му.
— Наистина ли мислиш, че ще забравя какво ми причини?
— Нищо не съм ти причинил, по дяволите! Все още — изръмжа разпалено той, сякаш бе на подсъдимата скамейка, каза си тя и не можа да повярва. — Договорът е важен. Той е между мен и брат ти, а ти изобщо не биваше да се намесваш. Аз, разбира се, използвах най-лесния метод, за да премахна тази пречка…
— За да можеш да се съсредоточиш над мен ли? — нацупи се Лиа, защото знаеше, че Корт лъже и за миг й се прииска да не бе така. Това бе смешно. Нали искаше се отърве от този мъж, не да разбере, че го привлича!
