уведоми го с увереност, която не остави съмнение, че годеникът на Лиа добре познаваше физическите й реакции. Тя бе готова да се изчерви, защото се забавляваше твърде много.
— Наистина ли? — започна с агресивен тон Алекс. — Нека да ви кажа, че я познавам много преди да се появите…
— Още една дума и ще те изхвърля през тераса — прекъсна го Корт. — Защо не си прибереш унижението и не ходиш да се покриеш някъде? Обещавам в бъдеще да държа Лиа далече от теб. Не се притеснявай, повече да няма вади нокти.
— Лека нощ, Алекс — обади се веднага тя. — Много беше приятно да се видим отново. Беше ми приятно.
— Ти, малка…
— Знам, че се изкушаваш, но не смей да си отваряш устата — посъветва го Корт. — Нали знаеш — после ще наложи да направя нещо по въпроса.
Без да каже и дума повече, Алекс се завъртя и се насочи към вратата на терасата. След няколко секунди се скри от погледите им.
В първия момент в тъмнината навън настъпи тишина, а след това Лиа се опита да отпие глътка от чашата, която все още стискаше в дясната си ръка. Така и не успя да се сдържи. Смехът избликна и тя не можа да отпие чашата.
— О, Корт… — Усмихната широко, Лиа вдигна поглед към него. — Как мога да ти се отблагодаря? Беше великолепно! Видя ли изражението му? Беше побеснял.
— Забавно ли ти беше, Лиа? — попита той. Все още я прегръщаше. Отново й взе чашата и я остави на перилата.
— И още как — увери го тя и прецени, че няма смисъл да повдига въпроса за повторно отнетата й чаша. В момента бе в отлично настроение. — Ефектът нямаше да бъде същият, ако не се беше появил. Избра съвършения момент.
— Благодаря ти. От известно време бях зад вас и се опитвах да преценя дали да се покажа — измърмори той. Лицето му си оставаше безизразно, докато се вглеждаше в сребристозелените й очи.
— Избра чудесен момент. Много ти благодаря. Този тип заслужава всичко, което му се случи, и много повече. Наистина ли щеше да го изхвърлиш през терасата, ако ме беше обидил?
— Така ми се струва — отвърна спокойно Корт.
— Боже, колко си енергичен — възхити се Лиа.
— В живота има случаи, когато се налага човек да наруши спокойствието си и да действа — отбеляза той. — Наистина ли си ми благодарна за помощта, Лиа Брандън? — попита Корт и отпи от собствената си чаша.
— О, да — увери го тя весело. Усещаше въздействието на алкохола, макар че не се чувстваше пияна, просто бе приятно развълнувана.
— Достатъчно благодарна ли си, че да забравиш, че ми беше сърдита? — Зачака отговора й с усмивка.
— За какво говориш? — прошепна Лиа и бързо изтрезня. Изви се, за да остане място между тях двамата. Той не се опита да я спре.
— Да ми простиш за договора и да продължим връзката си, оттам, докъдето бяхме стигнали.
— Да не би да си въобразяваш, че си компенсирал всичко, което ми причини, като ми помогна тази вечер? — Гласът й бе дрезгав и във вените си усети някакво туптене, което не бе предизвикано от алкохола. Спомняше си урока, който бе научила в прегръдката на Алекс преди няколко минути. Вече знаеше, че иска целувките на Корт. Копнееше за любовта на Корт.
Мили Боже! Нима щеше да се прояви като още по-голяма глупачка и да се влюби в този мъж, изписка наум. Беше забелязала начина, по който той я гледаше, как очакваше сама да каже, че вече не му се сърди. Какви бяха истинските му чувства? Как можеше една жена разбере дали мъж като него истински държи на нея, или просто се опитва да контролира онова, което му се струва трудно?
Как да научи отговора, ако не рискува и не му даде шанс?
— Мисля, че ми дължиш много след онова, което направих за теб тази вечер — заяви сухо Корт, без да спира да настоява.
— Искаш да кажеш, че съм те използвала ли?
— Не беше ли така? — отвърна бързо той и в гласа му се прокрадна раздразнение.
— Щом казваш — опита се да признае Лиа.
— Стига, Лиа. Бъди честни!
— Добре де, малко те използвах. Нищо лошо не е станало.
— Не е, наистина, ала искам отплата за удоволствието, което ти доставих, и ми се струва, че като ми простиш за начина, по който се държах с теб в Орегон, ще бъде достатъчна компенсация.
Тя го погледна гневно и се опита да овладее хаотичните си чувства. Възможно ли бе да започнат отначало? Нима Корт наистина изпитваше нещо истинско към нея?
— И какво ще стане, ако кажа, че не се сърдя? — попита предпазливо Лиа.
— Тогава ще започнем оттам, откъдето свършихме, ще се опознаем по-добре…
Погледна го замислена.
— Това ли искаш?
— Да, точно това.
Истината ли й казваше, или все още се притесняваше от заплахата, която тя представляваше за свободата му на действие в „Брандън“? Ако не друго, то поне желанието му към нея бе истинско. Възможно ли бе да изградят трайна връзка благодарение на това преходно чувство? И нейните инстинкти я тласкаха да рискува и да разбере. Никога нямаше да си прости, ако не откриеше докъде може да стигне връзката им.
Това неочаквано прозрение отговори на всичките й въпроси. Щеше да приеме предизвикателството и да рискува, за да открие истинските му чувства.
Много предпазливо, сякаш обмисляше плана си за действие за следващата битка, Лиа наклони глава и прошепна:
— Добре, Корт. Готова съм да опитаме отново. Стига — добави тя с тънък гласец, — да не си ме излъгал и наистина да искаш връзка, а не просто да си осигуриш подписа ми на онзи договор.
— Казах ти истината, Лиа — отвърна той с дрезгав глас. Пристъпи напред и я привлече до себе си. — Лиа, моята влудяваща малка вълшебница. Знам как си се чувствала, когато си открила, че те лъжа. Аз щях да се почувствам по същия начин. Бях сигурен, че щом дойдеш в леглото ми, нищо друго няма да има значение! Радвам се, че си отмъсти с моя помощ. Сега можем да загърбим миналото. Не се отнесох с теб както трябва, сега вече знам. И ти си като мен, трябваше да се сетя.
— Ето къде сте били! — долетя гласът на Кийт. — Чудехме се къде изчезнахте. Значи всичко е уредено. Не мога да не те поздравя, Корт. Умееш да се справяш с всичко!
Младият мъж не криеше възхищението си. То бе толкова открито, че Лиа вдигна глава от рамото на Корт, застанала нащрек.
Все още отпусната в прегръдката на Корт, макар че усети как той се стяга при думите на Кийт, тя надникна зад широкото му рамо и погледна усмихнатото лице на брат си.
— За какво говориш? — попита Лиа по начин, който той не бе чувал от осми клас, когато сестра му най- сетне бе научила, че с малките братя е по-лесно да се справиш с добро, отколкото със заплахи, особено когато са пораснали по-големи от сестрите си.
— За връзката ти с Корт — отвърна Кийт, усетил настроението й, въпреки че все още не обръщаше достатъчно внимание. — Последното, което Корт каза, преди да блъсне вратата и да хукне да те търси из Орегон, бе, че има ужасното предчувствие, че му предстои да укротява зеленооката магьосница, която му се присмива от стената на офиса. Каза, че единственият начин, по който се укротяват опърничавите жени, бил в леглото. Не очаквах да се сгодите толкова бързо, Алекс Харлоу разправя на всички… — Кийт замълча и се ухили, забелязал озадаченото изражение на сестра си. — Още ли не си разбрала, сестричке, че единственото, което може да накара Корт да наруши спокойствието си, е предизвикателството? Ще направи всичко необходимо, само и само да спечели. Защо, според теб, исках да го привлека в „Брандън“?
— Предизвикателство — повтори Лиа и в очите й изригнаха пламъци, когато се отдръпна от ръцете на
