— Какво да направя, Лиа? Той има договор да прави каквото иска с „Охранителни системи «Брандън»“! — Смехът му бе на типичен представител на семейство Брандън. — А ти го подписа сама.
— Аз не съм част от „Брандън“ — нападна го ядосана тя, макар да знаеше, че вече бяха до вратата.
— Напротив — поправи я Корт и отпусна едната си ръка, за да отвори. — Ти си безгласният партньор, нали не си забравила.
— Проклет да си! — След това, тъй като искаше и последната дума да е нейна, преди да се затвори врата Лиа се провикна към очарованите от изнесеното представление гости. — Най-официално заявявам, че няма никакъв годеж. — Последният й спомен от партито бяха засмените очи на Кийт.
Не й беше никак весело, когато Корт я пусна, без много да се церемони, на предната седалка в колата и хлопна вратата. Когато се настани до нея от друга страна, тя вече се бе изправила и бе напипала дръжката. Той се обърна на седалката и цялата кола сякаш се смали или поне така се стори на Лиа. Корт протегна ръка, положи я на тила й и изви главата й към себе си.
— Как смееш? — изсъска тя, когато яростта и унижението избликнаха с пълна сила. — Как можа да ми причиниш подобно нещо? Нямаше никакво право да ме изнасяш по този начин! Направи ме на глупачка! За втори път!
— Ти си го просеше, Лиа Брандън — отвърна рязко той и тя усети, че той говори напълно сериозно. Сцената на партито може и да бе изключително забавна за околните, ала за тях това бе люта битка, разразила се неочаквана и нежелана.
— Може би е така от твоя гледна точка — продължи да съска Лиа. — Аз се смятам за невинна жертва.
— Опърничавите никога не са невинни жертви! Още съм мокър от напитката, с която ме заля, когато си изпусна нервите, да не би да си забравила? При това след всичко, което направих за теб! — добави Корт, без да крие гнева си. В тъмната студена кола очите му блестяха.
— Как можа да го направиш! Каква наглост! Просто се натрапи, когато си говорех с друг мъж…
— Натрапих се, когато ме използваше, за да си отмъстиш на въпросния индивид! Като говорим за наглост, Лиа, на теб също не ти липсва! Чух те да казваш на Харлоу, че си влюбена в мен, че целувките му в сравнение с моите не стрували. Това се казва да насъскваш един мъж срещу друг, малка магьоснице, така че нямам намерение да ставам част от игрите ти. Бях готов да те изтърпя, за да си отмъстиш и на мен, но…
— Да изтърпиш ли? За търпение и дума не може да става. Какво се надяваше да постигнеш, като накара всички да мислят, че сме любовници? И това ли беше част от предизвикателството, Корт? За теб съм само едно предизвикателство. Ясно ми е как започна всичко. Първо се подразни, че не съм се появила кротка и покорна на срещата, за да ме принудиш да подпиша договора. За проклетото ти мъжко его не беше достатъчно, че ме измами и подписах, трябваше да покориш и жената. Разбрах какво става, преди да ме вкараш в леглото, и това те подразни, нали? Така предизвикателството стана още по-голямо, нали? А тази вечер нарочно ми се притече на помощ, докато бях с Алекс. Така можеше да подновиш кампанията за завладяване на „Охранителни системи «Брандън»“! А аз, като пълна глупачка, както става непрекъснато напоследък, се оставих да ме убедиш да подновим връзката си.
— Всичко изкривяваш така, както на теб ти е угодно, нали? — изръмжа той. С крайчеца на окото си тя забеляза, че ръката му, отпусната отстрани на главата й, се свива в юмрук.
— Давай, отричай! Единственото, което не разбирам, е защо пускаш тези намеци за брак пред Кийт? Защо го подвеждаш да си мисли, че нещата се сериозни? Предполагам, че това не е нищо повече от тактика. Една дребна маневра за отвличане на вниманието, докато ме насочваш в желаната от теб посока.
— А тя е към леглото ми. Точно там ще се озовеш рано или късно, моя опърничава Лиа — отвърна Корт. — Да ти кажа ли какво мисля? Тази вечер каза на Алекс Харлоу истината, въпреки че я използва, за да постигнеш целта си.
— Какви ги приказваш? — избухна отново Лиа, подразнена от думите му.
— Мисля, че си влюбена в мен! Мисля, че се влюби още в Орегон!
— Само за два дни ли? — подигравателно попита тя, тайно ужасена от проницателния му анализ. — Много малко вероятно.
— Какво общо има времето? Можех да те направя моя още онази вечер, когато подписа договора, и ти го знаеш. Можех да го направя и на следващия ден, въпреки че ми беше бясна. Докато те докосвах на плажа, ти откликваше, въпреки че се съпротивляваше!
— Иска ти се това да е истината, нали? Как само ти се иска да се бях поддала на умелото ти прелъстяване и да се бях влюбила в теб, независимо от всичко, което ми причини! Щеше да останеш дори по-доволен, отколкото ако легнех с теб. Много по-лесно е да контролираш една влюбена жена, отколкото ако тя от време на време спи с теб. Това щеше да е истинска победа, нали?
— Лиа, започваш да говориш пълни глупости. Ще те откарам у вас! — Той се обърна към волана, пъхна ключа в стартера и запали.
Тя усети гнева му и силната воля, с която успя да го овладее. Усещаше се в цялата кола.
— Благодаря — отвърна с леден глас Лиа. — Точно вкъщи ми се иска да си отида.
Тя забеляза как Корт изви едната си вежда, но премълча. Седеше смълчана, докато той караше с пестеливи движения и й се прииска собственото й самообладание да бе също толкова силно.
Гневът й също бе много силен, ала лекото потрепване на долната й устна бе причинено от съвсем различно чувство, което не желаеше да си признае, чувство, което се натрапи само. Лиа бе прекалено честна, за да се преструва, че не разбира какво искат и тялото, и умът й. Докато беше на терасата тази вечер, й се искаше всичко между нея и Корт да бъде наред, да обявят примирие и всичко да започне отново. А той бе умен, прекалено умен, за да не разбере, че за кратко бе бил съвсем близо до набелязаната цел.
Защо, питаше се тя с горчивина. Що за човек би се заинтересувал от предизвикателството, което представляваше тя? Що за мъж имаше нужда да постигне победа над жена, като я закара насила в леглото? Отговорът бе, че така би постъпил единствено мъж, които не бе сигурен в победата си.
— Къде отиваме? — попита подозрително Лиа.
— Нали ти казах, водя те вкъщи. В моя апартамент. Нали не искаш да настина в тази мокра риза? — попита подигравателно той.
— Няма да ти отнеме много време да ме оставиш първо у нас!
— Безсърдечно създание — измърмори Корт, но не промени посоката.
— Корт!
— Лиа — въздъхна той. — Тази вечер ще поговорим в моя апартамент. Това е най-логичното място.
— Искаш да си осигуриш предимство на своя територия ли?
— Сигурно — кимна рязко Корт. — Може би се чувствам в по-голяма безопасност на своя територия. Омръзна ми да си блъскам главата със странните ти разсъждения. И като си помисля, че ми се бе сторила интелигентна.
— Обидите ти не ме притесняват, Корт — отвърна напрегнато тя. — Може би ако все пак разбереш, че не съм особено умна, ще изгубиш интерес към играта!
— Не съм аз този, който играе игри, Лиа, ала след като ме караш да участвам в тях, ще играя, докато победя.
— Заплахите ти не ме притесняват повече от обидите!
— В такъв случай има много да учиш. — Сега вече бе по-спокоен, сякаш бе решил, че бе крайно време да прояви здрав разум с тази напълно неразумна жена.
Освен това говореше твърдо и категорично и въпреки че направи още няколко пъти опити да говори с него, тя знаеше, че той няма да я откара у тях, докато не изясни какво иска при това на своя територия.
Пътуваха в ледено мълчание. Когато най-сетне Корт паркира пред скъп жилищен комплекс, Лиа се бе овладяла достатъчно, за да отбележи заядливо:
— Не каза ли, че имаш апартамент?
