казах, че съм много взискателен любовник, сладка Лиа. Говорех съвсем сериозно. Искам да се уверя докъде стигат златните вериги…
— Веригите могат да обвържат и двамата — прошепна тя и заби нокти в дланите си. Инстинктивно притвори очи, за да го наблюдава тайно. — Онзи, който слага веригата, грабва непрекъснато да дърпа другия край. Той е също толкова затворник, както и онзи, когото се опитва да контролира.
— Да не би да си мислиш, че не знам? — изръмжа Корт и очите му блеснаха. В следващия миг устните му откриха уханното местенце зад ухото й.
Лиа потръпна и той веднага пусна китките й, защото усети, че тялото й капитулира. Тя съзнаваше, че се поддава на чувственото вълшебство на момента, знаеше, че го желае, може би дори го обичаше. Как бе възможно една жена да устои на мъжа, когото желае, след като той й бе показал силата на собственото си желание? Как да откаже на мъжа, когото обикваше?
— Лиа! Лиа! Моля те, не ме отблъсквай тази вечер — молеше я Корт. — Не виждаш ли колко се нуждая от теб?
Тя усети страстта в него и я остави да се смеси с нейната страст и да се слеят в една обща неустоима сила. Тази сила се бе надигала през цялата вечер, още от мига, в който излезе от банята и го завари да я чака в спалнята.
Той се намести, притисна я към себе си, за да може да свали ципа на роклята й. Лиа обърна лице към топлата кожа и вдъхна опияняващия мъжки аромат, докато Корт смъкваше дрехата надолу по раменете й. Свали я бавно, предпазливо, устните му неизменно следваха оттеглящата се пречка, също както чайките подтичват след отдръпващите се вълни.
Тази вечер не дразнеше и не я изкушаваше по онзи прелъстителен начин, който вече познаваше от Орегон. Тази вечер той определяше темпото и изглежда нямаше никакви съмнения как ще завърши вечерта и кой от двамата ще контролира нещата.
— О, Корт! — въздъхна тя, когато свободната му покри голата й гърда. Не бе сложила сутиен под роклята в червено и златно и той изпъшка тихо, преди да вкуси съкровището, до което се бе добрал. Кожата й тръпнеше докато пръстите му леко притискаха зърното и го чакаха да се втвърди. Желанието му бе не по- малко силно и разпалено от нейното.
— Можеш да накараш мъжа да полудее, малка Лиа — прошепна Корт, докато редеше целувки по шията й. — Толкова страст, а и тази самостоятелност! Харлоу те е изпуснал като пълен глупак. Не се оплаквам от глупостта му — добави с дрезгав глас. — Така за мен е много по-лесно.
— Лесно ли? — едва намери сили да възкликне тя. — Как така? Какво щеше да направиш, ако сега бях с Алекс?
— Щях да те отнема от него! — заяви той страстно, устните му покриха нейните, а след това ги разтвориха. Езикът му се плъзна вътре и пръстите му стиснаха леко твърдото зърно. Тази двойна атака разпрати тръпки по гръбнака й и тя се изви към него. — Ала ти никога нямаше да принадлежиш на Алекс — прошепна Корт до устните й след миг, когато се отдръпна с огромно нежелание. — Прекалено умна си за него. Забавно ми беше да те наблюдавам как се справи с него тази вечер, само да не му бе позволила да те целуне, направо ме вбеси! Ще те накажа заради това своеволие — предупреди я той, изстена и отново сведе устни. Лиа изпита прилив на женско задоволство, когато усети, че тази вечер Корт не бе в състояние да изпълни заплахата си заради вълната от обхванали го чувства. Тя плъзна пръсти по ребрата му чак до стегнатата талия. Той си пое рязко въздух, когато пръстите й се опитаха да разкопчаят колана на панталоните. — Малка вълшебница — прошепна Корт и Лиа долови дрезгавият му смях. — Знаех си, че си истински огън още от деня, в който те видях. Човек може да се справи с палавница като теб само по един начин. — Той смъкна роклята още по-надолу, плъзна я по бедрата й и я свали.
— И как става? — прошепна гърлено тя, отдадена на насладата на пръстите му, заети да свалят чорапогащника над червените дантелени бикини.
— Като я накараш да играе играта до самия край, разбира се. Сама ще научи урока! — Захапа леко рамото й и стисна леко плътта й, а Лиа ахна. Треперещите й пръсти стиснаха до бедрата му и побързаха да смъкнат разкопчания панталон. След това тя спусна длани по гладкия му гръб, после се насочи към фините косъмчета на врата му. Корт се премести, отпусна се настрани и я привлече след себе си, за да усети по- ясно желанието му и ударите на сърцето му. — Ти си моя, Лиа — прошепна той и пръстите му проследиха извивката на бедрата й и той я притисна до себе си. Устните му отново откриха гърдите й, за да ги покрият с настойчиви целувки. — Признай си! — нареди и устните му плениха връхчето. След секунда тя усети как езикът му описва сложен път, а сетне и зъбите му проследиха влажната пътека.
— О! — изстена Лиа и тялото й се разтопи под умелите му ласки, а тя забрави всичко, преживяно в миналото. — Господи! Корт! Толкова те желая! — Думите се изтръгнаха от нея с разтърсваща сила. Лиа обви врата му с ръце и се притисна до него.
— Достатъчно ли, за да признаеш, че ми принадлежиш? — настоя той и тежкото му бедро се отпусна върху нейните. — Достатъчно ли, за да признаеш, че няма друг мъж?
Тя улови настойчивостта в думите му и се зачуди.
— Отговори ми, Лиа! — продължи Корт, обърна я по гръб и се отпусна между краката й. Тя усети грапавия плат на панталоните му до гладкото си бедро и отвори очи към пламъците от разтопено злато в погледа му.
— Желая те, Корт — прошепна и пръстите й се промъкнаха сред косъмчетата на гърдите му. — Така е — призна тихо. — Желая те още от самото начало.
Почувства се добре, когато призна. Бе по-свободна, можеше по-лесно да потъне в плаващите пясъци, които я повличаха, опитваха се да се затворят над нея, да я погълнат цялата…
— И това е само началото — въздъхна доволен той, без да крие облекчението си, спусна се нетърпеливо надолу по тялото й и обсипа с целувки меката кожа на заоблен й корем. — Започва се, най-сетне.
Ръцете й се впиха в гъстата му коса, когато усети те му по нежната кожа на бедрото си.
Лиа изстена и ръцете му я подхвана по-стегнато, когато започна да се извива.
— Начало ли, Корт? — изпъшка тя. — Какво друго искаш от мен?
— Всичко! — Той отново минаваше нагоре по тялото й. Отново усети грубата тъкан на панталоните му по голите си крака, след това и възбудата му, когато се притисна до нея. — Всичко, моя любима Лиа — продължи по-нежно и описа с език твърдото зърно, а след това и цялата гърда. — И ще имам всичко, преди нощта да изтече. Трябва да го имам.
Тя потръпна от силата на желанието му и се зачуди дали ще успее да му устои. Вече бе уловена във вихрушката на любовната игра. Колко ли още щеше да отдаде от себе си до сутринта? Силата му я покоряваше, изискваше от нея отклик, какъвто не бе предполагала, че бе способи да даде. Ноктите й прокарваха следи по гърба му и нанасяха поражения, които го възбуждаха още повече. Пръстите му запълзяха като перца по вътрешната страна на бедрата й, по мекия стомах, по чувствителната кожа на гърдите и гърлото й. Корт я докосваше навсякъде, сякаш не можеше да й се насити. Най-сетне с нетърпеливи движения смъкна останалите си дрехи, отпусна се до нея и я привлече в ръцете си.
— Господи, Лиа, да знаеш колко съм мечтал за тази нощ, да те доведа у дома. — Ръцете му бавно следяха гръбнака й. — Представях си те до мен, казвах си, че ме желаеш, че повече няма да ме наказваш заради случката в Орегон…
Пръстите му се спуснаха към бедрата й и тя изхлипа. Нейните пръсти не се отделяха от гладките мускули на гърдите му. Наведе глава и целуна мъжките зърна е нескрито желание.
— О, Корт — въздъхваше Лиа отново и отново, а в гласа й зазвучаха хаотични чувства, докато се питаше какво става.
— Всичко е наред — успокояваше я разпалено той, галеше гърба й и я привличаше все по-близо. Устата му бе на косата й, целуваше връхчето на езика й. — Тази вечер започваме отначало, както се разбрахме на партито. Няма да съжаляваш, Лиа, кълна ти се. Така е било писано да става. Вече призна, че ме желаеш. Останалото ще бъде лесно…
— Така ли, Корт? — прошепна тя и думите сякаш заседнаха в гърлото й.
— Единственото, което е застанало на пътя ни, е желанието ти да отмъстиш, да си върнеш за начина, по които те подведох в Орегон. Направи го тази вечер. Не те виня. Вече ти го казах. Боже, и аз щях да постъпя по същия начин. Двамата с теб много си приличаме. Наистина много.
— Мислиш си, че ме разбираш добре — прошепна Лиа на рамото му.
