лесно щеше да преодолее съмненията й. Това бе самата истина, призна Лиа.
— Добре, Корт. Ще дойда на вечеря у вас.
Ъгълчетата на устата му се вдигнаха неочаквано и познатите весели искрици затанцуваха в очите му.
— Първата стъпка винаги с най-трудната, любима — успокои я той. — Ще се погрижа да не съжаляваш.
Когато час по-късно Лиа се върна. Синтия вдигна изпълнените си с любопитство черни очи.
— Не питай, Синтия — посъветва я сухо Лиа. — Самата аз не разбирам.
— Да не бе той да е причината, поради която прекъсна почивката си в Орегон? — сети се проницателната й приятелка.
— Точно така — призна навъсената Лиа.
— Той ми хареса, Лиа.
— И на мен. Поне в началото.
Синтия й бе добра приятелка и знаеше кога да настоява с въпросите и кога да замълчи. И двете жени се заеха с работата си и повече не споменаха и дума по този въпрос.
Не бе обвързана, повтаряше си Лиа на следващия ден, когато слагаше бутилка вино в плик и се настаняваше в колата.
Беше обула чифт прави джинси с навити крачоли, защото й бяха дълги. Тъмната й плитка бе прехвърлена върху яркожълта блуза, на врата й блестеше златен медальон.
Когато беше приела поканата на Корт за вечеря, не се бе обвързала по никакъв начин. А и много й се искаше да прекара вечерта с него, помисли си нещастно тя. Беше готова да приеме очевидно лъжливите му думи, защото така имаше извинение, за да се срещне с него.
Въпреки това щеше да настоява той да спазва обещанията си, каза си твърдо Лиа, когато паркира пред дома му. Нямаше да му позволи да я примами тук и след това да я прелъсти! Ако търсеше истинска връзка, трябваше да се постарае!
— Не ме гледай така, като че ли съм Дракула, подмамил те в замъка си! — Това бяха първите думи на Корт, когато й отвори вратата.
— Извинявай — измърмори недоволно тя, влезе и му подаде бутилката. — Да не би да съм ти се сторила малко предпазлива?
— Изглеждаш така, сякаш очакваш да тръшна вратата и да я заключа — изръмжа той, взе виното и погледна етикета. — Изглежда страхотно. Ела да ти сипя една чаша. Може да те отпусне малко. — Лиа го последва към кухнята и присви очи към подготвената вечеря. Две дебели пържоли чакаха на грила, а в дълбока купа бе нарязана салата. До тигана бяха измитите гъби. — Няма от какво да се страхуваш тази вечер — увери я Корт, извади тапата и посегна за две високи чаши.
— Няма ли?
— Не, няма. Но ти го знаеш, иначе нямайте да дойдеш. Признай си, че ми имаш малко доверие, за да рискуваш като прие поканата! — предизвика я той.
— Май си се погрижил да прегрупираш силите и си се спрял на нова стратегия. Всичко е наред, докато не решиш, че е време за следващата крачка! — каза тя с предизвикателна усмивка и протегна ръка, за да вземе чашата вино.
Корт забеляза усмивката в очите й и също отвърна с усмивка.
— Ти си невероятен инат — въздъхна той. — Какво трябва да направя, за да престанеш да ме отблъскваш?
— Престани да ме приемаш като предизвикателство — отвърна незабавно Лиа. — Кой знае какво щеше да стане, ако се беше запознал с мен, а аз нямах никаква връзка с Кийт Брандън и „Охранителни системи «Брандън»“.
Корт се пресегна и си взе люта чушка от чинията с ордьоври. Отпусна се назад на бежовия стол и въздъхна дълбоко, сякаш по-нататък нямаше път, по който да поеме. Беше в зелена памучна риза и тесни панталони. Както обикновено, мъжествеността му бе завладяваща и тя усети копнеж да го докосне.
— Как мога да те убедя, че причините да те искам са лични? — попита той, отново станал мрачен.
— Никога не съм се съмнявала, че са лични — отвърна небрежно Лиа, въпреки че бе притеснена.
Корт остави чашата и тя леко звънна.
— Не е ли по-добре да открием някоя по-неутрална тема? — Изправи се и й протегна ръка. — Ела, Лиа.
— Къде отиваме?
— В спалнята — заяви доволно той.
— Как ли пък не!
— В другата спалня — уточни Корт. — Днес ти ми показа нещо твое и сега смятам да ти върна услугата.
Обзета от любопитство, тя тръгна послушно към втората спалня на апартамента. Той отвори вратата със замах и по лицето му се изписа очакване.
— Веднъж ме попита какво правя, докато не работя. Ето, тук ще видиш.
— Радио предавател? — Лиа пристъпи напред и огледа лъскавия приемник и различните уреди, подредени на дълга маса.
— Запалих се като дете и навикът остана — призна Корт, без да откъсва очи от нея.
— Винаги съм се питала за какво си говорят хората по тези уреди. — Обърна се с усмивка към него. — Говоря за случаите, когато няма нещо спешно.
— Разговорите са доста подобни. Времето, различни уреди, нали се сещаш. Важното е да осъществиш контакт. Разговарял съм с хора в Япония и Източна Европа. Удивително е, когато си говориш по радиото с хора, които са толкова далече.
— Удивително ли? Не е ли по-скоро предизвикателство?
— Лиа, любима моя, ако не внимаваш, няма да получиш пържола тази вечер и ще трябва да се примириш с хамбургер.
— Ще се държа прилично! — обеща на секундата тя и започна да прехвърля картичките, натрупани на масата. — Откъде са?
— Всички са от хора, с които съм говорил. Трябва да документирам контакта. Когато получи картичка, записвам човека в онзи дневник там.
— Трябва да призная, че ми допада идеята да стоиш надвесен над радиото вечер, вместо да реорганизираш бизнес структури и да вземаш радикални мерки. Сигурно нямаш нищо против и постоянното ниво на престъпност в Щатите, за да си сигурен, че търсенето на продуктите на „Брандън“ няма да намалее — отбеляза сухо Лиа.
— За съжаление, няма опасност търсенето да намалее. Едно от първите неща, които ще направя, когато се пренеса в къщата ти, е да я подсигуря.
— Кой е казал, че ще се местиш при мен? — възкликна тя и се завъртя към него. — Какво означава да я укрепиш?
— Извинявай, това ми се изплъзна — извини се нещастно той, докато Лиа го наблюдаваше подозрително. — Що се отнася до укрепването, имам намерение да я направя по-сигурна. Бравите по вратите и прозорците са като детски играчки за човек, който знае как да влезе без покана.
— Искаш да кажеш, както ти направи онзи ден, докато бях в банята ли? — напомни му Лиа раздразнена, докато се връщаха в хола и се отпускаха на столовете.
— Аз не бих го нарекъл така — измърмори Корт и очите му заблестяха в златно. — Доколкото си спомням, идвах да те взема, защото имахме среща.
— Разговорът не ми харесва. Винаги познавам, когато търпението ти е на изчерпване. Корт. В момента губиш почва под краката си — заяви тя, обърна се към огъня и прехвърли едната си ръка през облегалката на стола.
— Жалко — отвърна бавно той и я погледна. — Тази вечер имам намерение да бъда особено търпелив. Защо не дойдеш при мен, за да ти покажа?
Лиа обърна глава, когато чу замечтания му глас и срещна погледа му.
