по тавана, се промениха няколко пъти, преди да открие решението.
Трябваше да се откъсне от „Охранителни системи «Брандън»“, за да не я свързва Корт Тримейн с фирмата, разбра накрая тя. Трябваше да открие начин да провери дали той щеше да продължи да се интересува от нея, ако тя не бе свързана с този бизнес. Може би тогава можеха да започнат отначало.
Ами какво щеше да стане, ако скъсаше всички връзки с „Брандън“ и се окажеше, че Корт загуби интерес към нея?
Лиа затвори очи, щом си представи колко нещастна щеше да се почувства, ако станеше така след това си наложи да бъде по-решителна. Нямаше друг начин да разчисти пътя между себе си и Корт. Ако имаха друг шанс, тогава тя щеше да предприеме първата крачка.
— Налага ми се да отскоча до „Брандън“, за да се видя с брат си, Синтия — заяви Лиа на следващия ден, когато влезе в книжарницата — ще удържиш ли фронта още малко?
— Естествено. Знаеш, че съм свободна цялата седмица — засмя се Синтия и подаде на шефката си чаша кафе.
— След около половин час ще бъде на работа — отбеляза Лиа и пое с благодарност чашата кафе, а след това се настани на един от високите столове зад щанда. Приглади джинсовата пола, комбинирана с пепитена блуза в бяло и червено, и се усмихна мрачно. — От известно време престанах да се отбивам неочаквано в апартамента му особено рано сутрин.
— Искаш да кажеш, след като на няколко пъти вратата отварят различни дами ли? — засмя се Синтия.
— Кажи ми, Синтия, защо всичките до една са блондинки? — оплака се Лиа и се замисли за разговора си Корт на партито. — И всичките си приличат. Не съм сигурна дали брат ми успява да ги различи. Изражението в очите им е винаги еднакво!
— Брат ти е достатъчно умен — увери я Синтия с много съчувствие. — Когато му дойде времето да стане сериозен, ще си избере жена, която ще бъде в състояние да мисли не само в леглото, а и извън него.
— Надявам се. — Побъбриха си още няколко минути, докато пиеха кафе и Лиа погледна часовника си. — Трябва да вървя, ако искам да хвана Кийт, преди да се пъхне в някое съвещание или нещо такова. Знаеш номера, ако ти потрябвам.
— Добре. Не се тревожи за книжарницата. Ще ти звънна ако има нещо.
— Няма страшно. Просто ми е приятно да си мисля, че от време на време има полза и от мен — усмихна се Лиа и се отправи към вратата.
Усмивката й угасна, когато се качи в колата си. Бе се отбила в книжарницата единствено за да си даде малко време. Истинската й работа тепърва предстоеше и нямаше смисъл да отлага повече.
Обзета от чувството, че сама се бе запътила към съдбата си, тя се вля в ранния трафик и се отправи към офиса на „Брандън“.
След няколко минути кимна усмихната на секретарката и влезе в убежището на брат си. Все още я бодваше, когато си спомняше как баща й бе седял в този кабинет. Само че тъгата не се бе задържала дълго. Кийт бе заел кабинета няколко месеца по-късно и спомените не я измъчваха така натрапчиво.
— Добро утро, Лиа, какво става? — попита весело Кийт и отвори папката, която преглеждаше. — Забавляваш ли се е новия ми консултант?
— Странно, че го споменаваш — започна сухо тя.
— Май Корт трябваше да е тук, за да се справи с тази работа.
Кийт погледна предпазливо сестра си. Умните братя се научават отрано да усещат настроенията на сестрите си, каза си мрачно Лиа. А Кийт, както отбеляза Синтия, бе достатъчно умен.
— Няма нужда — отвърна спокойно тя и се настани на ниския стол. — Трябва да си поговорим, брат ми.
— Последния път, когато ме нарече „брат ми“, поиска мотора ми — спомни си Кийт. — Върна ми го с изкривено колело.
— Моторите са опасни — измърмори Лиа. — Радвам се, че прояви достатъчно здрав разум и не си купи нов.
— Интересите ми се промениха.
— И аз така забелязах. Днес не съм дошла да искам — уточни бързо тя, кръстоса крака и размаха небрежно крак.
— Да не би да си дошла да ме нарежеш на парчета, задето не те спасих онази вечер, когато Корт те преметна през рамо? — опита се да познае той и изви едната си вежда.
— Не, въпреки че всеки безпристрастен наблюдател би казал, че имам право да го направя — отвърна Лиа и зелените й очи блеснаха гневно.
— Повечето безпристрастни наблюдатели щяха да проявят достатъчно здрав разум и да разберат, че не бива да се намесват в подобни моменти — отвърна без колебание Кийт. — Сигурна ли си, че не искаш да повикам Корт? Той обикаля фабриката, ала ще му пусна съобщение по пейджъра — предложи с надежда Кийт.
— Казах ти, че с теб трябва да поговорим, Кийт.
— Добре, казвай — въздъхна примирено той. — Слушам те.
— Дойдох, за да ти дам нещо. — Тя го погледна изпитателно, за да прецени реакцията му.
— Какво? — Той не гореше от нетърпение да получи подарък, реши Лиа и се усмихна вътрешно. На това му казва умен брат.
— Дяловете ми от „Брандън“.
— Моля? — попита удивен Кийт. — Защо, по дяволите, ще го правиш? — Той се приведе напред и подпря лакти на махагоновото бюро, а зелените му очи се впиха в нея.
— Знаеш, че никога не съм се интересувала истински от дейността на фирмата.
— Да, но…
— След като вече си наел достатъчно опитен човек, който ще ти помогне да вдигнеш фирмата на крака, нямаш повече нужда от „безмълвния“ ми принос.
— Това е част от наследството ти, Лиа, татко ти го е оставил!
— Не го искам и не ми е необходимо. На теб тази работа ти идва отвътре, Кийт. Според мен ще се справиш блестящо.
— Татко е искал и ти да имаш дял! — опита се да протестира той и замахна безпомощно с ръка.
— Той ми помогна достатъчно, когато започвах своя бизнес, нали не си забравил?
— Това беше заем, а ти му го изплати.
— Нямаше лихва — напомни му с усмивка тя. — Освен това ми го даде по време, когато нито една банка нямаше да го направи. Остават и парите от продажбата на къщата, които си разделихме. Повярвай ми, Кийт, напълно доволна съм от наследството си.
Брат и я погледна замислен и нервно забарабани с химикалката по бюрото.
— Тази работа има нещо общо с връзката ти с Корт, нали?
— Как позна? — усмихна се подигравателно Лиа. — Това може да се окаже краят на връзката ми с него.
— Надяваш се обаче да не стане така, нали?
— Това си е моя работа, Кийт. Аз задавам ли въпроси за блондинките?
— Да!
— Лъжец. Не съм те питала нищо от цяла вечност — обиди се тя.
— Лиа, не знам какво си намислила, но…
— Не се притеснявай, Кийт, знам какво правя. Наистина не искам дяловете от „Брандън“. Трябваше да ти ги прехвърля още преди месеци — добави искрено тя. Бръкна в кожената чанта. — Донесох всички необходими документи. Така ще можем още днес да приключим.
— Сигурна ли си, Лиа? — попита бавно Кийт и погледна внимателно лицето й, докато подписваше.
— Да, ала има още една дреболия — обясни бавно тя.
— Знаех си аз! — стисна нещастно зъби той.
— Искам да обясниш много ясно на Кортланд Ганън Тримейн, че повече няма защо да се интересува от мен — заяви решително Лиа и усети как я разкъсва болка.
