обвържа със златни вериги и да слушам сладките звуци, които издаваш, когато те любя.
— Само че не ме желаеше чак толкова, че да ме имаш при моите условия. Искаш първо да ти се отдам цялата — отвърна обвинително Лиа.
— Може и така да е — примири се Корт и притисна лицето й между дланите си, за да го вдигне към своето. — Може би искам да бъда по-сигурен в теб. Толкова ли е странно?
— Да се чувстваш сигурен в някой не е същото като да… да изискваш пълно отдаване.
— В нашия случай — заяви той, като привлече устните и към своите, — може и да е!
Покори я със силата на страстта си, неспособен да овладее всепоглъщащото желание, което потискаше. Тя усети надигащите се в него чувства и й се прииска да извика. Само че устните й бяха пленени.
С едно движение я притисна с тежкото си тяло и Лиа остана под него. В следващия миг той се отпусна върху нея и започна да разкопчава жълтата блуза.
— Корт, недей!
— Какво става, Лиа? — прошепна до гърлото й, докато ръцете му се местеха към гърдите й. — Този път няма нужда да се съпротивляваш. Няма да настоявам за признания във вечна любов и доверие.
Разтвори меката блуза, наведе глава и езикът му описа кръгче около едното зърно. Тя потръпна и стисна гъстата му коса.
— Моля те, не искам ние да…
— Снощи искаше. И тази вечер ще пожелаеш — зарече се той.
Лиа се опита да помръдне краката си, но Корт се възползва и намести бедра между нейните. Имаше чувството, че се рее някъде високо.
— О!
Той не обърна внимание на тихия й вик и пръстите му се спуснаха по джинсите към бедрата в нетърпелива ласка. Усети езика му на пъпа си и цялото й тяло се изви към него.
— Не можеш да скриеш желанието си! — простена Корт и зъбите му се отриха в мекия й корем.
Пръстите му продължаваха да се спускат надолу към свивката на коляното, за да я потрият нежно през джинсите с еротично движение, което изтръгна тих стон от гърлото й. Ръцете й се плъзнаха по мускулите на раменете му и тя заби нокти също като котка.
— Господи, Корт! Моля те!
— Какво, Лиа? — предизвика я той и бавно плъзна ръка по тялото й. — Искаш да те любя ли? Ще го сторя. И тази вечер няма да допусна грешки.
— Какви грешки? — попита тя с дрезгав глас, докато милваше широкият му гръб.
— Няма да искам от теб нищо, което не си готова да ми дадеш — зарече се Корт. — Да пробваме по твоя начин.
— Моя начин ли? Не те разбирам! Какво опитваш се да ми кажеш? — Не искаше да мисли, ала някаква неуморима част от ума й я принуждаваше. Нещо не беше на ред. Трябваше да овладее и положението, и себе си. Налагаше се! Пръстите му вече бяха на ципа на джинсите й. — Престани. Корт! Как така няма да искаш нищо? Нали това правиш!
— Не е вярно. Все още не съм поискал нищо от теб — заяви той и пръстите му стиснаха колана на джинсите, за да ги смъкнат надолу по бедрата. — Не съм те карал да ми се кълнеш, че ми имаш доверие или че вечно ще ме обичаш…
Лиа започна да изпитва паника и разбра, че Корт ще се опита да спи с нея, без да иска думите, които щяха да променят всичко. Изви се, опита се да се изтръгне от ръцете му, но той се бе отпуснал върху нея.
— Какао става, Лиа? — изръмжа Корт и вдигна глава, за да срещне трескавия й поглед. — Нали така искаше да бъда снощи?
— Не! Не и по този начин! Ти не разбираш!
— Какво не разбирам? Не искаш думи. Добре, съгласих се на условията ти!
Тя долови грубостта, усети я в ръцете му и й се прииска да заплаче. Отчаяно заблъска раменете му.
— Моля те — започна, а устните й трепереха, докато го наблюдаваше с широко отворени очи, обзета от несигурност. — Не искам да ми причиняваш това. Моля те, Корт!
— Какво искаш, Лиа — попита напрегнато той, ръцете му бяха все още отпуснати на бедрата й. — Опитвам се да постъпя както ти искаш. Кажи ми какво искаш…
— Върви по дяволите! Престани да ме притискаш така! — извика тя и сви ръце в юмруци, за да ги стовари върху раменете му. — Знам какво се опитваш да направиш! Опитваш се да ме притиснеш в ъгъла, а аз да призная всичко, което искаш.
— Как е възможно един мъж да притисне една жена, за да чуе от нея, че му има доверие? — запита Корт с горчивина.
— Като я накара да каже онова, което иска, за да не му позволи да я люби, без да е чул желаното! — развилня се Лиа.
За секунда настъпи мълчание след това той заговори много тихо.
— Какво значение имат думите? Не можем ли да пристъпим към физическата страна на нещата без тях? Снощи нямаше нищо против…
— Снощи… Снощи допуснах грешка — отвърна шепнешком тя. — Снощи се надявах…
— На какво си се надявала, Лиа? — попита настойчиво Корт.
— На нищо — отвърна нещастно тя. Как да му каже, че снощи искрено бе копняла, след като се любят, нещата помежду им да се оправят? Това бе просто илюзия, която подвеждаше жените от незапомнени времена. И тази илюзия не бе нищо повече от заблуда, също поддържана хиляди години. Трябваха думи, за да се оправи всичко. Думи и обвързване.
— Надявала си се да си кажем каквото трябва, докато сме още в плен на страстта ли? — осмели се да попита той.
— Да! — призна Лиа дръзко и арогантно. Нямаше да позволи на този мъж да прекърши духа й тази вечер!
Очите му заблестяха и се впиха в нейните в продължение на един дълъг момент, а след това Корт се изправи отпусна крака на пода толкова бързо, че тя се стресна. Дланта му бе все още положена на голия й корем. Обърна глава към нея.
— Не ти ли направи впечатление — подзе сухо той, — че мислим по едни и същи начин? Просто трябва да намерим подходящия и за двамата момент.
Лиа се отдръпна от ръката му, загърна се с блузата и започна да я закопчава с потръпващи пръсти.
— Искаш да кажеш, че снощи искаше думите преди секса, а тази вечер ги исках аз — съгласи се с безпристрастен глас тя, без да го поглежда.
— Тази вечер аз бях този, които реши, че думите могат да почакат — отвърна спокойно Корт, пресегна се и докосна тъмната й плитка. — Ако имаме късмет, може би и двамата сме научили нещо.
Лиа вдигна рязко глава и се взря в топлите му златни очи.
— Корт…
— Хайде, Лиа — подкани я внимателно той и се изправи. — Време е да се прибираш.
Тази нощ лежа будна дълго и много мисли. Доверие. То бе в основата на всичко. Не можеше да отрече, че между тях с Корт имаше силно физическо привличане. Инстинктивно усещаше, че сцени като тази, която току-що преживя и онази от предишната вечер ще се повтарят безкрайно, докато единият не отстъпи и не прояви разбиране и готовност да се обвърже.
Беше ли обвързването, което Корт искаше от нея, същото като онова, което тя искаше от него? Беше се доверила на Алекс Харлоу веднъж и бе изпитала унижението да бъде използвана. Корт Тримейн бе единственият друг мъж, успял да спечели доверието й до такава степен.
Доверяваше ли му се? Той щеше да я направи своя тази вечер. Защо спря? Толкова ли важно бе за него да разчита на пълната й обвързаност? Нима искаше да му се доверява, защото имаше нужда от нея?
Спокойно и хладнокръвно Лиа накара онази част от ума си, която все още разсъждаваше логично и трезво, да се съсредоточи над проблема, пред който бе изправена. Шарките, които лунните лъчи чертаеха
