— Ти затова ли дойде днес? За да провериш дали разбирам от бизнес? За да разбереш доколко представлявам заплаха за „Брандън“, след като държа половината ли? — попита мило Лиа, докато ги водеха към масата им.
Корт затвори очи и си пое дълбоко дъх.
— Не. Казах го съвсем искрено, без тайни помисли. Наистина съм впечатлен. Това бе просто комплимент от един бизнесмен към друг. Ако искаш го приеми, ако не искаш, недей.
Тя го погледна, докато посягаше към менюто. Той говореше сериозно. В този момент Лиа усети, че бе готова да му помогне да постигнат примирие.
— Добре, Корт. Ще го приема по начина, по който твърдиш, че е направен — заяви спокойно тя.
— Благодаря — отвърна сухо той. Наблюдаваше я така, сякаш й нямаше доверие. — Искаш ли чаша вино?
— Чудесно. — Дадоха поръчките си и Лиа чак тогава усети, че бяха седнали в малко уютно сепаре. Отново усети напрежението, което витаеше винаги, когато бяха заедно, независимо от обстоятелствата. — За какво искаше да говорим, Корт? — попита тихо тя и вдигна изстуденото шабли в чашата.
— Знаеш много добре каква е темата — заяви тихо той и я погледна. — Трябва да решим какво ще нравим.
— Много просто. Всеки отива да си върши работата. И на двамата ни предстои по половин работен ден.
— Лиа!
— Добре, добре — извини се тя и пръстите й бързо завъртяха чашата. — Няма ли да ми кажеш какво искаш от мен? Снощи бях готова, напълно готова да ти дам каквото искаше. Само че ти поиска повече, отколкото…
— Да, Лиа — прекъсна я троснато Корт. — Искам много повече. Нима не разбираш?
— Не се отказваш, а, Корт?
— Любима, изслушай ме! Няма да се откажа от онова, което беше между нас в Орегон!
— То си отиде, Корт.
— Не е вярно. Когато си в прегръдките ми…
— Моля те! Не говори така! Притесняваш ме! — изсъска тя и се изчерви. — Намираме се в ресторант, има хора!
— Извинявай, но ти правиш нещата толкова трудни — измърмори той и отпи глътка вино. Златистокафявите му очи я наблюдаваха напрегнати. — Нима не виждаш какво ми причиняваш с този глупав план за отмъщение? Държиш ме на въже, на което не му се вижда краят! Дори да измислиш някой спорт за наказание, нещо, което може да бъде свършено и с него да се приключи, ще се справя. Само че да ми кажеш, че вече ми нямаш доверие…
— А какво да направя? Да ти кажа, че миналото си е минало ли? Да забраня онова, което се случи, и да се преструвам, че нямам причина за недоверие ли? — изсъска ядосана Лиа.
— Да!
— Как така да? — ядоса се още повече тя.
— Можеш да го направиш, ако ме обичаш — прошепна той разпалено с пламнали очи.
Лиа застина ужасена на мястото си. Не, искаше й се да изкрещи. Не! Не те обичам. Как мога да те обичам? Само че думите не идваха. Бяха се заклещили в гърлото й и тя разбра, че няма сили да ги каже.
— Искаш прекалено много, Корт — прошепна решително накрая.
— Така ли? Повече, отколкото щеше да ми дадеш, ако не бе научила как съм те подвел ли? Повече, отколкото щяхме да споделяме, ако все още бяхме в Орегон ли?
— Никога няма да разберем, нали? — отвърна рязко Лиа.
— Напротив, по дяволите! Ще разберем! Ще открия начина, дори това да ме съсипе!
— Защо си толкова разстроен? — попита войнствено тя. — Ще ти дам дума, че няма да се меся в „Охранителни системи «Брандън»“. Какво става? И ти ли ми нямаш доверие?
— Колко пъти трябва да ти казвам, че това няма нищо общо с бизнеса на Кийт? Става въпрос за нас двамата Лиа. Дай ми шанс, по дяволите. Нека не съсипваме всичко между нас, защото си ми ядосана. Това е незряло!
— Значи сега се държа като дете — отвърна тя и изви едната си вежда. — Не се защитаваш много умело, Корт. Нито една жена не обича да й казват, че е незряла.
— Дори когато това е истината ли? — отвърна той.
— Най-вече тогава! Само че това не е истината, нали? Ако наистина се държах като глупаво лете, щях да ти позволя да ме убедиш да забравя всичко, което се случи. Щях да те оставя да ми връчиш един чифт розови очила. Зрялата жена в мен се уча от грешките си, Корт. Тъкмо защото съм зрял човек, подхождам предпазливо към непознатите!
— Ала ти ясно показваш, че трябва по някакъв начин да се докажа пред теб, преди да ми дадеш шанс! Как трябва да постъпи мъжът? Вече няма дракони, за да отида да сразя един в твоя чест! Нямам какво да ти дам, за да се убедиш, че не си ме преценила правилно. Кажи ми какво трябва да направя!
Лиа се намръщи заради строгостта в гласа му, а и нямаше представа как да подходи към него, докато бе в това настроение. Той бе ядосан, нетърпелив, раздразнителен и бе решен да промени мнението й. Имаше чувството, че седи върху буре с барут.
— Доверието е нещо много крехко, Корт — започна тя предпазливо, — ще трябва време…
— Колко време? — прекъсна я веднага той, наблягайки на всяка дума.
— Повече, отколкото си готов да посветиш на проекта!
— Кажи ми!
— Не знам — изпъшка Лиа и се зачуди как стана така, че започнаха подобен разговор. — Сигурно трябва да се опознаем отново…
— Не — заяви категорично Корт. — Можеш да ми дадеш още един шанс — продължи веднага той и разряза репичката в салатата с такъв замах, сякаш зеленчукът се канеше да го нападне.
— Това пък какво трябва да означава? — попита тя.
— Точно това, което казах.
— Корт!
— Вечеряй с мен у нас утре вечер — настоя напрегнато той и Лиа забеляза в очите му молба. — Прекарай известно време с мен. Нека ти покажа, че все още съм мъжът, в когото се влюбваше в Орегон.
— Кой е казал, че съм влюбена в теб? — попита разгневена тя.
— Мъжът, в когото щеше да се влюбиш, ако той не се бе оказал мръсник, на когото не можеш да разчиташ — обясни мрачно Корт и стисни вилицата. — Моля те, Лиа.
Тя се колебаеше.
— Обещаваш ли да не се опитваш да ме прелъстяваш? — прошепна замислена.
— Не — призна незабавно той, без да крие задоволството си.
— Тогава няма да стане!
Корт си пое рязко дъх.
— Лиа, вечеряй с мен и обещавам да не те насилвам да спиш с мен или да правиш, каквото не желаеш. Повече от това не мога да обещая. Не че ти имаш нужда от подобно обещание — продължи той, без да крие раздразнението си. — Винаги можеш да използваш безотказното си оръжие, ако нещата станат прекалено сложни.
— Липсата ми на доверие ще бъде ли достатъчна, за да те спре, ако стигнем до същото положение като снощи? — Тя присви скептично очи. Снощи Корт може и да бе спрял да я люби от раздразнение, или защото се ядоса, че Лиа не му помага да спечели пълна победа, но това съвсем не бе гаранция, че щеше да стане така и следващия път.
— Знаеш още от самото начало, че няма да ти се натрапя — заяви гордо той. — Не го направих в Орегон, няма да го направя и тук. Поне толкова доверие бе трябвало да ми имаш.
Тя го гледаше и си каза с известно неудобство, че бе прав. Можеше да я вкара в леглото си онази нощ в котела, същата нощ, когато подписа договора. Тогава всичко между тях бе ясно и безпроблемно и Корт
