— Да — отвърна без колебание той и обви с крака нейните, готов да я притисне по гръб. — Скоро ще разбереш. Знам какво те подлудява, докато си в прегръдки те ми, и какво те кара да се свиваш до мен като коте. Ти сама ще ми кажеш колко много ме желаеш.
— Желая те.
— И имаш нужда от мен…
— И имам нужда от теб.
— И ми имаш доверие…
Тя остана като вкаменена в ръцете му. Корт усети как Лиа отвори очи и го погледна. Цялата бе поруменяла.
— Лиа? — изръмжа той.
— Какво, Корт?
— Кажи ми, че ми имаш доверие. Признай го, също както призна, че ме желаеш и че имаш нужда от мен!
Тя усети силното му желание и мигна объркана.
— Толкова ли е важно?
— Да, по дяволите! Кажи го!
Лиа облиза неочаквано пресъхналите си устни и усети сграбчилото го напрежение. Не знаеше какво да направи.
— Желая те. Корт. Нека това бъде всичко за тази вечер.
— Не е достатъчно! — изръмжа той и стисна раменете й. — Искам да знам всичко.
— Корт! — Името му се изтръгна в безпомощен вик от устните й.
— Лиа, моля те! Това не е игра!
Тя бе поразена от желанието, изписало се по напрегнатото му лице, притеснена от завладялата го несигурност.
— Знам, че това не е игра — въздъхна Лиа. — Затова не мога да ти дам онова, което искаш. Стига, Корт. Желая те, приеми тази победа. Приеми я и престани!
— Не си ми простила заради онова, което се случи в Орегон, нали? — избухна той. — Отмъщението не ти е достатъчно.
— Не замислям отмъщение. Корт — възкликна тя. — Вече не. Ако замислях, нямаше да съм до теб и да ти казвам, че те желая и имам нужда от теб…
— Лиа, не ми причинявай подобно нещо! Не го причинявай на никой от двамата!
Тя остана шокирана от думите му, от мисълта, че молбата му бе изречена напълно сериозно и й действаше като балсам. Това бе терапия, без която можеше спокойно да мине, каза си тъжно.
— Само за това ли можеш да мислиш? За пълна окончателна победа. Не можеш ли да приемеш компромиса, който предлагам? Защо доверието е толкова важно? Да не би да имаш нужда да се увериш, че предизвикателството е напълно преодоляно?
— Лиа, ти не разбираш! Трябва да знам, че ми имаш доверие. Ако не можеш да го кажеш, тогава ще знам, че все още не си приключила с отмъщението. Тук не става въпрос да бъде преодоляно някакво предизвикателство, по дяволите. Не можеш ли да си го набиеш в главата? Знам, че гориш от желание да ме накажеш, но ти вече го направи. Не можеш да продължаваш по този начин!
— Не те наказвам! — изсъска тя и понечи да отблъсне едрото му тяло. — Просто ти искаш от мен повече, отколкото мога да ти дам. Престани да настояваш за пълна победа, по дяволите. Мислех си, че след признанието, че се желаем, ще бъдем равни в леглото. Само че ти не допускаш подобни компромиси. Единствената ти мисъл е да ме покориш напълно!
Той възкликна яростно, сграбчи ръцете й и ги притисна към леглото. Очите му се плъзнаха по тялото й и се задържаха на примамливите извивки.
— Погледни ме — изръмжа вбесен, докато Лиа лежеше, отпусната безпомощно под него. — Погледни ме и се опитай да познаеш какво би могъл да направи един мъж с малко нежно създание като теб, ако искаше да го подчини напълно! — Забеляза проблясък на несигурност, следи от страх и се усмихна на една страна. — Точно така, опърничава госпожице. Мъж, който иска „пълна победа“, както ти се изразяваш, нямаше да е в моето положение в този момент, нали? Даваш ли си сметка колко си безпомощна?
Корт сграбчи самурената й плитка и я дръпна към голото й гърло. Тя потръпна.
— Корт! Ти не би го направил. Няма да ме изнасилиш — едва успя да промълви и се отпусна неподвижна, докато живото й въображение бързо нарисува подробностите. Да бъде обладана от мъж, обзет от гняв и ярост! Тази мисъл я потресе и върна в нея страха.
— Няма — съгласи се грубо той. — Не бих го направил. Нещо ми подсказва, че от двамата аз съм по- големият глупак! — Отдръпна се от нея и спусна крака на пода със замах. С отривисти движения се облече и подхвърли дрехите й. — Обличай се — изръмжа, — ще те отведа у вас.
Лиа остана загледана в гърба му, докато излизаше от стаята. Трепереше толкова силно, че едва намери сили да се облече.
Няколко минути по-късно, когато слезе долу, възвърнала част от достойнството и самообладанието си благодарение на дрехите, тя го завари да крачи пред камината. Корт вдигна поглед и спря, очите му блестяха по необясним начин.
— Не мога да отрека, Лиа, че имаш добър инстинкт за подходящите оръжия — започна лениво той, докато я оглеждаше.
— За какво говориш? — измърмори тя и се приближи много бавно към него.
— Очаквах да ме накажеш за случилото се в Орегон. Беше неизбежно да поискаш отмъщение. Приех, че ще бъде така, че ще се наложи да го преживея и да продължа напред. Насилих се да мисля, че сцената тази вечер с Харлоу бе достатъчно отмъщение. Само че…
— Ще престанеш ли да говориш по този начин? — прекъсна го разгневена Лиа и размаха ръце. — Не съм замисляла никакво отмъщение.
— Не си, сигурно не си. Решението дойде инстинктивно, нали? Използва единственото оръжие, срещу което съм безсилен. Отказа ми доверието си. Как мога да се преборя с това, Лиа? Как да те убедя, че си ме наказала достатъчно? Как да извоювам обратно доверието ти, за Бога?
Тя го погледна мълчаливо, уловила дълбокото му разочарование. Беше напълно прав. Без да съзнава, беше открила начина да го лиши от окончателната победа.
— Не знам. Корт — прошепна Лиа. — Не знам.
Осма глава
Отмъщение, мислеше си мрачно Лиа на следващата сутрин, докато се опитваше да стане от леглото след безсънната нощ. Това ли бе целта й, когато отказа доверието си на Корт? Нарочно ли го правеше?
Не, каза си тя, докато беше под душа и после, докато си слагаше бяла пола и риза на многоцветно райе. Съвсем не бе толкова просто и безпроблемно, независимо какво й се въртеше в главата. Съвсем не изпита задоволството, което я обзе, когато натри носа на Алекс. Не се появи и веселият смях, нито приповдигнатото настроение, когато видя разгрома на противника. Чувстваше се потисната и нещастна. Много й се искаше нещата между тях с Корт да бяха протекли по различен начин, да бяха продължили по начина, по който започнаха в Орегон.
Само че Орегон бе останал някъде далече и действителността се бе върнала. Лиа закопча тюркоазени обеци, които отиваха на райетата на блузата, и слезе в кухнята, за да закуси. Имаше нещо в мълчанието на Корт, докато я караше към тях снощи, и после, когато я остави пред вратата, което подсказваше, че това бе краят. Нима най-сетне бе приел, че бе невъзможно връзката между тях да продължи?
Обновената търговска улица в центъра на Санта Роза все още дремеше кротко в очакване на началото на пазарния лен, когато Лиа паркира малката си лъскава кола пред книжарница „Брандън“. Въпреки че бе пристигнала рано, Синтия вече бе вътре. Забеляза я в задната част на магазина, когато пъхна ключа в бравата.
— Здрасти, Синтия — провикна се тя от вратата. — Аз съм, Лиа.
