— Лиа? Ти какво правиш тук? Не трябваше ли да си във ваканция?
Синтия Долтън, младата чернокожа жена, която работеше на половин ден, се изправи над кашона нови книги, който разопаковаше, и се усмихна изненадана. Беше приятна, с чудесен характер и обичаше книгите.
Късо подстриганата коса й придаваше изтънченост и подчертаваше интелигентните кафяви очи и високи скули. Тази сутрин си бе сложила златните халки, които Лиа и бе направила като подарък за рождения ден преди няколко месеца, и стилен костюм с панталони.
— Върнах се по-рано от Орегон — обясни забързано Лиа, защото никак не й се искаше да обяснява какво бе станало. — Не се притеснявай, тази седмица ще продължиш на пълен работен ден. Така ще мога да се проверя нещата около новия магазин в търговския център.
Работата бе важна за Синтия. Тя бе започнала на половин ден, защото учеше вечерно бизнес администрация в колежа. Лиа знаеше, че тя няма нищо против допълнителните часове.
— Не можа да издържиш дълго, а? — пошегува се Синтия. — Не се притеснявай. Тук проблеми нямаше. Днес щях да сменя изложената отпред фантастика и да извадя новите любовни романи. Знаеш колко много от редовните ни посетители ще приспи пат, за да видят какво сме получили.
Лиа кимна, мина зад щанда и отвори последния брой на „Пъблишърс Уикли“, прелисти го разсеяно и огледа обявите на новите книги.
— Имаше ли много хора?
— Обичайните. Нищо по-различно. Много деца идваха след часовете, но се държаха прилично. Направо са полудели по новата военна игра, която поставихме на витрината.
Лиа вдигна поглед и се усмихна.
— Трябва да вдигнем банкет по случай уникалното решение да включим военни и космически игри. Ти разбираш ли, че те ни докараха нови клиенти? Някои от малките са толкова пристрастени към игрите, колкото и читателите на детективски романи, уестърни и романси. Бог да благослови игривите им сърца!
Синтия кимна доволно и включи кафеварката, поставена до щанда.
— Има и по-лоши навици на този свят от книгите и игрите. Според мен правим услуга на човечеството.
— Да не говорим, че и на себе си правим услуга — измърмори Лиа и погледна спретнатия магазин. За разлика от дома й, тук всичко бе подредено по категории, ясно обозначени и чудесно изложени. Почитателите на детективски романи и ужаси знаеха накъде да се насочат още с влизането, както и любителите на исторически романи, на документални книги и фантастика.
Продаваха се главно книги с меки корици и благодарение на хубавото място, на което бе открит магазинът, успехът още от самото начало бе огромен. Имаше и специално място, където децата можеха да изпробват игрите, така че популярността на книжарницата бе станала още по-голяма.
През цялата сутрин Лиа отказваше да мисли за предишната вечер. Потъна в плановете за новия клон на Книжарница „Брандън“, преглеждаше чертежи и скици, пресмяташе какви заявки трябва да направи, обсъждаше часовете на работа със Синтия.
Беше се заела с чертежите на новите шкафове, докато помощничката й обслужваше клиентите. Неочаквано на листа пред нея падна сянка. Вдигна поглед и забеляза Корт, застанал до малката маса, на която чертаеше. Трепна, защото не го бе чула кога бе влязъл.
— Здравей. Лиа — поздрави той, въпреки че в златистокафявите му очи имаше предпазливост, заместила обичайната мъжка самоувереност, с която бе свикнала.
— Здравей, Корт — отвърна не по-малко предпазливо тя и й се прииска да не я гледа от толкова високо. Беше облечен в лек костюм, освежен единствено от вратовръзката. Лиа се изправи, за да не се чувства толкова малка.
— Жената на щанда каза, че ще те открия тук, отзад — обясни той — Дойдох да те питам дали искаш да обядваш с мен.
— Защо? — Въпросът й прозвуча грубо и студено.
— А ти как мислиш? — отвърна Корт и в думите му се прокрадна нетърпение. — Трябва да поговорим.
— Няма за какво да говорим, Корт — каза уморено тя.
— Как да няма, по дяволите! Лиа, не можеш да се държиш така, сякаш между нас не се е случило нищо!
— Може ли да те помоля да говориш по-тихо? Не искам клиентите да те чуят.
— Тогава ела да обядваме заедно.
— Иначе ще направиш поредната сцена ли? — подразни го тя и стисна ръце в юмруци, а очите й заблестяха предизвикателно.
Той прокара ръка през косата си и едва успя да прикрие раздразнението си.
— Не съм дошъл да се караме. Дойдох да те поканя да обядваме. Моля те.
Лиа усети колко много усилия му струваше тази молба, наклони глава на една страна и се замисли.
— Не ти ли омръзна да се занимаваш с мен, Корт? Жалко, че не мога да задоволя мъжкото ти его напълно, но…
— Престани да говориш по този начин. Виж, искам отношенията ни да станат нормални, заради всички.
— Всички ли? Да не би да се притесняваш за реакцията на брат ми в това дребно недоразумение? — попита тя, обзета от ново напрежение. — Страхуваш се, че ще го настроя срещу теб и ще се окаже доста трудно да осъществиш плановете си за „Охранителни системи «Брандън»“ ли?
— Не! — избухна той и веднага се овладя. — Ще дойдеш ли с мен, Лиа?
Погледите им се срещнаха и тя забеляза волята, която му помагаше да сдържа нетърпението си, и усети, че това я радва. Корт полагаше усилия, може би първото истинско усилие да се държи с нея не просто като с жена, за която бе убеден, че ще бъде негова.
— Да, Корт, разбира се, ще обядвам с теб — отвърна небрежно Лиа и се усмихна, а той й се стори учуден. — Само да важа на Синтия къде отивам. — В този момент я изпълни нова самоувереност.
Корт я последва между лавиците с книги. Оглеждаше обстановката с неподправен интерес.
— Синтия, това е Корт Тримейн. Работи с брат ми в „Брандън“.
Синтия се усмихна дружелюбно, а той кимна любезно. Очите му станаха по-топли, когато си подадоха ръце.
— Вие двете сте се захванали с нелека задача — отбеляза Корт, докато оглеждаше. — Когато Кийт ми каза за книжарницата, предположих, че е нещо малко.
— Книжарниците трябва да са доста големи, ако човек иска добри приходи — обясни Синтия, когато Лиа не отговори. — Новата в търговския център ще бъде още по-голяма.
— Кой ще бъде управител на клона?
— Аз — усмихна се Синтия и погледна любопитно с мълчалата се Лиа. — Тогава ще съм приключила с ученето и ще мога да работя на пълен ден.
— Корт ще ме заведе на обяд, Синтия. Ще се върна до един час.
— Няма проблем. Аз съм си донесла сандвичи, както обикновено. Приятно прекарване. — Тъмните й очи проследиха Корт и Лиа, докато двамата излизаха от магазина и по устните й плъзна усмивка.
— На ъгъла има сандвичи — започна Лиа, когато спряха на тротоара. Пое натам, без да изчака съгласието му, ала почти веднага той улови китката й и я задържа.
— Имам по-добра идея — каза тихо, когато тя спря и го погледна любопитно. — Има един нов много приятен ресторант от другата страна на търговския център. Веднъж ходихме с брат ти, ще отидем там.
Лиа се поколеба, защото имаше опасения, че „приятен“ означава с „интимна обстановка“.
— Добре, ти черпиш — съгласи се наперено тя. Корт отново я хвана за ръката и пое в обратната посока, а едрите му крачки я накараха да забърза. — За какво искаше да говорим, Корт?
— Силно впечатлен съм от книжарницата, Лиа. Трябва да си горда, че си успяла.
— В какво съм успяла? — намръщи се тя, объркана от възхищението в гласа му.
— В малкия бизнес — усмихна се той и я погледна, докато вървяха към ресторанта. — Май имаш добър усет и си предприемчива.
