— Какво искаш да ми покажеш. Корт? — въздъхна тя и усети лекото подръпване на златните вериги.
— Колко търпелив мога да бъда — отвърна тихо той и в очите му припламнаха искри. Не помръдваше, ала на нея й се струваше, че бе протегнал ръка, за да я привлече по-близо. — Помниш ли как беше в Орегон, любима? Нямаше натиск, нямаше изисквания, освен онези, които ти беше измислила. Имаш думата ми. Дори няма да дойда, за да те привлека до себе си. Ще следвам твоята крачка.
Девета глава
Лиа забеляза безпокойството в думите и погледа му, изправи се и се приближи до огъня. Не чу кога бе станал, за да застане зад нея, но го усети. Можеше да я прегърне през кръста и да я привлече до себе си, ала не го стори.
— Знаеш ли колко много ми се иска да те любя, Лиа? — попита той с глас, станал дрезгав от желание.
Усети по гръбнака й да преминава тръпка и тя остана неподвижна, очите й съсредоточени в пламъците.
— Мислех, че искаш първо да чуеш думите. Корт. Мислех, че искаш да знаеш доколко ти имам доверие — отвърна, като изговаряше ясно всяка дума, защото знаеше, че ако той протегнеше ръка, щеше да потрепери при докосването му. Сигурно и Корт го знаеше. Всеки път, когато я докосваше, ставаше все по-безсилна, мислеше си замаяна Лиа.
— Не можеш ли да го кажеш, Лиа? — попита той с плътния си глас и наведе глава, за да я докосне с устни по врата.
Тя трепна точно както предполагаше, че ще стане, но така и не успя да си наложи да отстъпи настрани от надвисналата опасност.
— И да ти поднеса победата на сребърен поднос ли? — попита, усетила възбудата му и силата, с която се владееше. Усети и собствената си възбуда и изведнъж стана по-смела и дръзка.
— Не става въпрос за победа или предизвикателство — прошепна Корт, след като отново докосна врата й. Бе усетил трепета й. — Когато го разбереш, ще знаеш, че с ината си нараняваш и двамата.
Ръцете му се плъзнаха към кръста й, останаха там, ала без да настояват да се отпусне на него. Тя бавно се обърна срещна погледа му.
— Наранявам ли те, Корт?
— Подлудяваш ме! — изръмжа той, преди да положи на устните й лека въздушна целувка. — Да, чувствам се наранен!
Сякаш по своя воля ръцете й обвиха врата му, а тялото й потърси топлината на мъжа, който разпалваше сетивата й толкова лесно. Тази вечер беше в безопасност, каза си Лиа. Корт нямаше да посмее да я притиска отвъд границите, които сама бе поставила. Нямаше да застраши бъдещата си победа. Дали?
Ето че я подвеждаше отново, устните му бяха ласкави, нежни, изкусителни. Тялото й се отпусна до неговото. Лиа усети как ръцете му се плъзват по гърба й, за да търсят по-интимно местенце. Той бе застанал леко разкрачен, докато привлече долната част на тялото й към своето, за да я накара да усети топлината му. Тя изпъшка до устните му, разтвори своите и привлече езика му навътре.
— Лиа! — Прошепна името й дрезгаво, когато тя се притисна в него и усети как ръцете му я приласкават. Отдръпна глава, потърси загорялото му гърло и го усети как трепери, докато тя обсипваше с целувки местата, открити от разкопчаната зелена риза. Колко й беше приятно, осъзна Лиа. Обичаше да го докосва, да го усеща до себе си, обичаше отклика му… — Ти наистина си решила да ме побъркаш, нали? — изръмжа Корт и пръстите му се впиха еротично в дупето й.
— И какво, ако е така? — предизвика го тя, разпалена от аромата му и приятното усещане да е до него.
— Май ще трябва да изтърпя наказанието — пошегува се той тихо.
Корт отстъпи крачка назад и се отпусна на канапето, подръпвайки я нежно, за да се отпусне върху него.
Срещна очите му, съзря силното мъжко желание и веднага откликна. Бавно наведе глава и го целуна прелъстително, жадно и усети как потръпва под нея.
Ръцете му я притиснаха още по-силно, той протегна крака и Лиа се отпусна между тях. Желанието й ставаше все по-силно, докато проследяваше извивката под яката на ризата му. Бе така погълната от опита си да разкопчае следващото копче на ризата му, че не забеляза кога ръцете му се бяха плъзнали под жълтата блуза.
И ето че неочаквано пръстите му обхванаха гърдите й, откриха чувствителните зърна и тя разбра, че сутиенът й бе разкопчан. Докосването му й подейства като електрически шок и я върна към действителността.
— Корт, аз не…
— Тихо, Лиа — въздъхна той и пръстите му се плъзнаха под тежките гърди, докато палците описваха кръгове около връхчетата. — Така трябва да бъде между нас. Знаем го и двамата, още от самото начало.
— Корт, няма да ти позволя да ме отведеш в леглото си! — извика тя, почти умолително.
— Сигурна ли си? — усмихна се накриво той и част от типичната му арогантност я стресна.
— Каква победа само ще бъде! — подразни го отчаяна, усетила, че бе попаднала в дълбоки воли.
— Защо реши, че не желаеш? — попита грубо Корт и очите му блеснаха гневно. Пръстите му отново подхванаха играта с гърдите й, Лиа потръпна и в очите му блесна задоволство.
— Може и да ме караш да тръпна — заяви тя, — ала няма да си осигуриш желаната победа, като ме накараш по този начин да призная, че отново ти имам доверие, нали? Мисля, че обичаш победите ти да бъдат пълни, нали така, Корт Тримейн, или ги предпочиташ частични!
В очите му се появи опасен блясък и Лиа почувства силния мъжки инстинкт, който искаше да се пребори с дразнещите й забележки.
— За жена, която не иска да я приемам като предизвикателство, много успешно ми подхвърляш ръкавицата — изръмжа предупредително той. — Какво ще направиш, ако все пак реша да я приема?
Ръцете му се свиха със стоманена сила около кръста й тя знаеше, че дори да иска, няма да успее да помръдне.
— За какво говориш? — попита Лиа и усети как я бодна страх.
— Ами ако преценя, че няма смисъл да чакам думите и приема само онова, което ми предлагаш? А ти ми предлагаш много, Лиа — напомни й Корт с груб глас. — Преди две вечери беше готова за мен! Може би трябваше да стигна по-далече. Още няколко минути и щеше да си готова да кажеш всичко, което исках да чуя!
— Нямаше защо да се притеснявам, нали? — отвърна дръзко тя. — Ти ясно показа, че единственият начин, който ме желаеш, е онзи, който ще се отрази най-благоприятно на егото ти! Когато ме откара до нас, беше побеснял. С удоволствие щеше да ме изриташ навън, ако не чувстваше длъжен да ме закараш до нас!
— Да не би това да те притеснява, любима? — въздъхна той и част от нетърпението му се стопи. — Да не би твоето его да е било наранено, когато прекъснах заниманията ни, облякох се и те откарах у вас?
— Нямам представа до какви блестящи заключения си стигнал по отношение на поведението ми — започна ядосана Лиа, тъй като никак не и хареса посоката на разговора.
— Да не би да мислиш, че онази вечер ми беше лесно? — опита се да я успокои Корт и посегна към плитката й, докато се усмихваше развеселен. — Не усети ли колко ми беше трудно да те отведа у вас? Нямаш представа как прекарах остатъка от нощта. Зяпах тавана и си повтарях колко хубаво щеше да бъде, ако в този момент бе в прегръдките ми. Мислех си за меките ти гърди, как зърната ти набъбваха пол пръстите ми също като розови пъпки, готови да се отворят. Да не би да си мислиш, че не съм страдал, докато си спомнях пламъците в очите ти, топлината на бедрата ти до моите…
— Корт! — изписка тя, цялата пламнала от смущение при тези любовни думи. От очите му струяха златни и замъци.
— О, да, снощи страдах много, ако това те притеснява увери я тихо той. — Как само ми се искаше да те
