книжарницата излезе на печалба и сега ми носи доста приличен доход. Мисля си да отворя още един клон в новия търговски център.
— Не си ли се интересувала да поемеш бизнеса на баща си?
— Не. Прекалено независима съм. Няма да работя добре в голям екип, дори аз да съм шефът. Човек трябва да се съобразява с прекалено много хора и да мисли за тях. Струва ми се, че Кийт ще се справи добре. На него му е приятно да командва и да сплотява екипа.
— Така е, а когато го запознах с някои от възможностите във финансово отношение и при маркетинга…
— Май се отплеснахме — прекъсна го тя. — Как стана такъв авторитет?
Той сви рамене.
— След като завърших, стана ясно, че не съм от хората, които мотат да работят от девет до пет и да се подчиняват на друг.
— Значи в ежедневните проблеми на инженерството и счетоводството не е имало достатъчно предизвикателства, така ли?
— Няма ли да спреш да използваш тази дума? — оплака се добродушно Корт и очите му се усмихнаха. Лиа усети, че отново попада под въздействието на магията му и на приятелството, зародило се в Орегон. Тази вечер трябваше да остане на разстояние, предупреди се строго тя.
— Тогава ти измисли по-добра дума — прикани го дружелюбно.
— И така — продължи той, — стана ясно, че когато станеше дума за обикновени ежедневни неща, просто не успявах да задържа вниманието си. Нямаше начин да си намеря постоянна работа. Затова започнах да поемам различни договори.
— И избираше само най-интересните главоблъсканици, за да се справиш успешно с тях — довърши вместо него Лиа.
— Няма голям смисъл да избираш поръчките, ако не се спреш на най-интересните и добре платените, нали? — продължи Корт. — Освен това работата на хонорар ми осигуряваше достатъчно време, за да се занимавам с моите джаджи.
— Кой е най-дългият договор, който си приемал? — попита тя и присви очи.
— Този — отвърна честно той. — Мисълта да спася „Брандън“ и да видя как фирмата се изстрелва нагоре беше интересна… — Корт спря и се намръщи.
— Интересно предизвикателство ли? — подсказа услужливо Лиа, докато го наблюдаваше над ръбчето на чашата.
— Голяма си злобарка.
— И какво правиш, когато не си изправен пред предизвикателство?
— Скривам се в мазето или в някоя свободна стая — призна бързо той. — Или отивам на някой плаж, за да се усамотя. Също като теб.
Тя не обърна внимание на последния му опит да открие нещо общо с нея.
— Ами блондинките, за които спомена на партито? И тях ли ги водиш в мазето или на плажа?
— Чудех се кога ще стигнем до този въпрос — разсмя се Корт.
— Питам кога намираш време за тях — не миряса Лиа.
— Когато съм в настроение!
— И всяка от тях ли е ново предизвикателство? — попита мило тя, безкрайно подразнена от признанието му.
— Не бих казал — заяви той. — Жените ми винаги са били от една категория с твоя Алекс Харлоу. Красиви, ала доста самовлюбени и не особено умни.
— А женил ли си се за някоя от тях? — не се сдържа Лиа. На тази възраст бе напълно естествено да е бил женен.
Последва многозначително мълчание, докато Корт обмисляше отговора.
— За малко — призна най-сетне той — Бяхме сгодени, когато осъзнах каква грешка правя.
— И каква беше грешката, Корт? — продължи да пита тя. — Поддал си се на предизвикателството ли?
— Грешката ми бе — заяви той с присвити очи, — че я помислих за различна от останалите. Бързо открих, че е същата. Искаше всичко, което искаха и останалите, просто умееше да замаскира целите си по- умело.
— И какво стана? — На Лиа не й беше приятно да зададе този въпрос, но любопитството й бе огромно.
— Беше решила, че ще й предложа длъжността изпълнителен директор във фирмата, където работех по онова време.
— И?
— Така и щях да направя — отвърна Корт. — Само че й отказах. Когато разбра, и тя отказа на мен.
— Остана ли силно наранен? — попита предпазливо Лиа, учудена, че изпитва състрадание към него.
— По-скоро гордостта ми бе наранена. Когато го осъзнах, останах доволен, че ми се бе разминало на косъм.
— И оттогава много внимаваш, така ли? — опита се да познае тя и се усмихна. — Придържаш се към глупавите блондинки, с които няма проблем да се справиш.
Между тях премина искра на взаимно разбиране, която не можеха да подминат. Лиа знаеше какво бе изпитвал Корт, когато бе разбрал, че го използват. И тя бе преживяла същото с Алекс. Корт изглежда мислеше за същото, когато очите им се срещнаха и той тихо отбеляза:
— Да не би ти да си се държала много по-различно, откакто сте се разделили с Харлоу?
— Какво знаеш за времето след раздялата ми с Алекс?
— Брат ти ми разказа. Обясни ми, че си излизала с разни, дето или са се оставяли да ги въртиш на пръста си или са побягвали.
— Ще се наложи да поговоря с брат си. Май с позабравил какво означава да защитаваш близките си — въздъхна подразнена Лиа.
— Така ли е било? — попита Корт.
— И какво, ако е било така? — отвърна високомерно тя и вирна брадичка. — Да не би да ме обвиняваш, че не съм искала да се опаря втори път?
— Не, аз също бях много внимателен — прошепна той. — Сега вече винаги внимавам да разбера какво искат. И на мен не ми е приятно да ме използват. Май и двамата с теб сме чакали подходящото предизвикателство.
— Корт! — Напрежението в стаята отново стана осезаемо.
— Само се шегувах, скъпа — каза бързо той. — Би ли се смилила над този мързелив и по принцип доста миролюбив мъж, който иска една спокойна, приятна връзка с теб?
Гледаше я така умолително, че Лиа за малко да забрави. Долната й устна потрепери.
— Всичко, което ми каза, само подчертава, че каквото и привличане да изпитвам към теб, то ще просъществува за кратко… Докато е все още нещо ново — прошепна тя. — Струва ми се, че брат ми е прав. Когато попаднеш на подходящо предизвикателство, ти се иска да победиш. За теб съм се превърнала в предизвикателството на „Брандън“ и искаш да си сигурен, че можеш да ме контролираш. Да не би да се страхуваш, че ще се опитам да настроя Кийт срещу теб? Или че ще използвам дяловете си, за да попречи на решенията, които искаш да вземеш?
— Това няма нищо общо! — възмути се Корт. — Колко пъти трябва да ти казвам, че това е само между мен и теб?
— Може би щях да ти повярвам, ако брат ми не беше казал онези неща на терасата. Когато чух как си излетял от офиса му, защото не съм се явила на срещата, а и онази забележка, че жените можели да бъдат най-добре контролирани в леглото… Ти как очакваш да ти повярвам, след като чух всичко това? Ясно е, че за теб съм като досадно трънче. Очевидно според теб трябва да бъда манипулирана по единствения начин, който познаваш. Няма смисъл, Корт, няма да ме убедиш да легна с теб.
Той остави чашата на масата и тя заплашително издрънча.
— Ти си инат, и освен че си опърничава, не знаеш и да мислиш, така че тази вечер ще се наложи да ти
