защото, ако не дойдете, ще обявя пред обществото, че един от рода Нортъмбърланд-Болингър не си е платил дълговете на карти. Помислете за унижението, Аугуста.
Лъвджой се обърна и се запъти към салона. Тя го проследи с поглед.
— О, Аугуста! Къде си? Ще придружим ли семейство Хейдс в тяхната ложа? — рече Клаудия, приближавайки братовчедка си.
— Да, разбира се.
Едмънд Кийн беше както винаги неповторим на сцената, но Аугуста изобщо не гледаше представлението. През цялото време тя мислеше как да излезе от тази дяволска ситуация. Както и да разсъждаваше, полицата с нейния подпис беше у този отвратителен мъж. Тя беше необуздана, но не и наивна. Много добре разбираше какво може да й се случи при това нощно посещение. Беше й ясно, че Лъвджой не е джентълмен и ще иска нещо повече от разговор. Не се знаеше дали той изобщо щеше да й върне полицата, дали нямаше да я използва срещу нея. Аугуста затвори очи. Втресе я при мисълта, че може да отиде с тази бележка при Грейстоун. Ако това стане, подозренията на годеника й за някои черти в нейния характер ще си останат верни. Ще бъде унизително. Ще трябва да разкаже всичко на Хари. Той ще се ядоса и ще се разочарова от поведението й, а инцидентът ще го накара да откаже годежа. Мисълта, че годежът ще се отмени, я успокои. Това я учуди, но тя веднага разбра, че просто не искаше да се унижава пред Хари. Все пак имаше собствено достойнство. Беше последната потомка на тази горда, безразсъдна и дива фамилия и трябваше да брани честта си.
На връщане от театъра Аугуста стигна до заключението, че трябва да намери начин да си вземе полицата, преди Лъвджой да я е унижил публично.
— Къде изчезна, Грейстоун? Ходя от приятел на приятел, от бал на бал, за да те търся. Над теб виси опасност, а ти седиш спокойно в клуба и си пиеш виното. Трябваше да те потърся първо тук — Питър Шелдрейк се отпусна в стола срещу Хари и си наля вино от бутилката.
— Трябваше — графът вдигна очи. Тъкмо нахвърляше някакви бележки за военната стратегия на Цезар. — Дойдох тук с намерение да поиграя на карти. Не съм те виждал така развълнуван, откакто те бяха хванали с жената на френския офицер. Какво е станало, Шелдрейк?
— Този път проблемът не засяга мен, а теб.
Хари го погледна внимателно:
— Искаш да кажеш, че се е случило нещо с Аугуста?
— Боя се, че да. Сали ме изпрати да ти кажа, че твоята годеница има нов занаят — тя е на път да стане крадла.
— За Бога! Какво говориш, Шелдрейк!
— Сали ми каза, че Аугуста е решила да влезе с взлом в дома на Лъвджой. Опитала се да изплати дълга си, но той отказал да вземе парите и да й върне полицата. Поканил я да отиде при него утре в единадесет през нощта и я помолил да бъде съвсем сама.
— Кучи син!
— Да, страхувам се, че въвлича твоята Болингър в много мръсна игра. Но не се безпокой. Твоята годеница има богато въображение и много идеи. Решила е да се справи сама с проблема. Тази вечер тя ще отиде у Лъвджой, за да си вземе полицата, докато той е някъде из града.
— Този път действително ще я напердаша! — Хари скочи на крака, без да забелязва ухилената физиономия на Питър. — А след това ще се разправя с Лъвджой!
Облечена така, както го изисква случаят — в панталон и риза, принадлежали някога на брат й, Аугуста се притаи под прозореца на зимната градина и разузна обстановката.
Прозорецът на библиотеката на Лъвджой беше лесен за отваряне. Но тя се страхуваше да не счупи някое стъкло, докато минава през него. Навсякъде беше тъмно. Прислугата си бе легнала. Самият Лъвджой щеше да присъства на вечерята у Белтънови и нямаше да се върне скоро. Убедена, че цялата тази работа ще бъде лесна, Аугуста се качи на рамката на прозореца и безшумно скочи върху килима в библиотеката. Спря за малко, за да се ориентира в тъмнината и в непознатата обстановка. Тишината беше потискаща. Само от време на време през отворения прозорец долиташе тропотът на карета и тихият шум на листата отвън. Луната осветяваше писалището на Лъвджой и люлеещия се стол близо да камината. Два шкафа за книги се мержелееха до прозореца, но на лавиците имаше само няколко тома. В ъгъла беше поставен голям глобус. Аугуста огледа още веднъж стаята и отиде да провери дали е затворена вратата. Наблюденията й върху мъжкия пол показваха, че господата крият ценните си книжа и документи в писалищата си. Брат й, баща й и чичо й заключваха нещата си все там. Точно така тя откри дневника на Розалинд Морис. Жалко, че Хари не е с нея, за да отвори чекмеджето с късче тел. Откъде ли се беше научил на това?… Аугуста пристъпи към писалището, клекна и дръпна чекмеджето. Беше заключено. Тя сбърчи нос и започна да го оглежда. Представи си как щеше да реагира Хари, ако го беше помолила за помощ. Той нямаше никакъв нюх към авантюри… В тъмното ключалката не се виждаше добре. Сети се, че ако дръпне завесите и запали свещ, никой не би забелязал светлината. Стана и започна да търси. Напипа нещо, което й заприлича на свещник, и в този миг усети нечие присъствие. „Има някой в библиотеката! Разкрита съм!“ — помисли си тя. Обзе я ужас. Без малко да извика, но нещо я давеше. В мига, когато щеше да се разнесе писъкът й, една ръка силно затисна устата й.
— Това може да се превърне в лош навик — промърмори в ухото й Хари.
— Грейстоун! О, Господи, помислих си, че е Лъвджой. Много ме изплаши — Аугуста се отпусна.
— Малка глупачке! Ти си мислиш, че ще се откажа от тебе.
Тя се обърна и видя силуета му в тъмнината. Облечен бе изцяло в черно. Беше взел абаносовия си бастун. Аугуста забеляза, че за първи път не носеше вратовръзка. Така той изцяло се сливаше с тъмнината.
— Какво правиш, тук, за Бога? — попита нежно тя.
— Опитвам се да спася бъдещата си съпруга от затвора. Намери ли това, което търсиш?
— Не, дойдох току-що. Писалището е заключено. Търсех свещ, когато те усетих. Откъде знаеш, че съм тук?
— Сега това не е най-важното.
— Вие, господине, имате най-странните методи, с които узнавате къде се намирам по всяко време. Вече подозирам, че четете мисли.
— Не е никак сложно, уверявам те. Прочети и ти моите. Какво си мисля в момента?
— Много сте ядосан. Но аз ще ви разкажа всичко по-късно.
— После ще ми обясняваш. Мисля, че ще ти простя всички тези глупости. Нека първо да си свършим работата — той приклекна до писалището и извади от джоба си парчето тел.
— Това е чудесно, сър! — Аугуста клекна до него. — Искате ли да запаля свещ, за да виждате по- добре?
Не. Това не е първото писалище, което отварям. Вече съм свикнал. Помните ли Енфилд?
— Да, разбира се.
Чу се леко щракване и чекмеджето се отвори. Аугуста бе едновременно признателна и очарована.
— Къде сте се научили на това, господине? Кълна се, че имате изключителни умения. Аз например репетирах, като отварях чекмеджето на писалището у чичо Томас, но, уви, нямам вашия талант.
Хари я погледна с укор.
— Тази способност да си пъхаш носа из писалищата на хората не е от най-добрите.
— Не мисля, че само мъжете могат да вършат най-интересните и опасни неща на света — Аугуста надникна в чекмеджето, но не намери това, което я интересуваше.
Ръката на Хари докосна нейната.
— Чакай, аз ще потърся.
— Нима знаеш какво точно ми трябва?
— Полицата за хиляда лири, която си дала на Лъвджой.
Той също претърси, ала не намери нищо. След това започна да отваря останалите чекмеджета. За Аугуста беше ясно, че Грейстоун знае всичко. И тя трябваше да му даде обяснение колкото се може по- рано.
