— Трябваше да дойдеш при мен.
Аугуста присви очи.
— Не се обиждайте, сър, но това не беше най-добрата идея. Вие щяхте да ми четете лекция за добро възпитание и да правите разни неприятни сцени, както в момента.
— Щях да ти помогна. И не бих допуснал да рискуваш така, както тази нощ.
— Струва ми се, че преди малко репутацията и на двама ни беше застрашена, дори и животът ни. Добре че дойдохте! Страшно съм ви благодарна. Без вашата помощ едва ли щях да намеря това, което търсех. Благодарна съм, че всичко приключи добре.
— Смяташ ли, че ще оставя работата да свърши дотук?
Аугуста се опита да се изправи.
— Господине, зная, че тази нощ вие направихте много за мен. Но ако действително смятате, че няма да можете да ми простите, моето първоначално предложение все още е в сила. Мога още сега да се откажа от годежа.
— Да се откажеш? — Хари я хвана за китката. — Мисля, че това е невъзможно. Стигнах до убеждението, че никога няма да мога да се освободя от теб. Ти ще бъдеш с мен до края на живота ми. Ти си моята съдба.
Преди Аугуста да разбере какво точно иска да й каже, Хари я придърпа към себе си. Миг по-късно тя усети, че лежи в скута му. Обви ръце около раменете му и той впи устни в нейните.
7.
— Хари!
Викът на Аугуста беше задушен в целувката му. Сега той владееше чувствата и поведението й. Главозамайващото й учудване премина в изгаряща възбуда — такава, каквато той бе доловил онази нощ на килима на библиотеката.
Аугуста обви ръце около врата му и постепенно дойде на себе си. Той отново я целуна и тя разтвори устни. Опиваше се от топлината и аромата им. Аугуста потрепери. Беше изгубила контрол над тялото си, не можеше да мисли. С една част от съзнанието си знаеше къде се намира, чуваше ударите от конските копита, шумът на колелата, усещаше друсането на каретата. Другата част принадлежеше единствено на Хари. Това беше неговият свят. Тя тайно бе копняла за него от онзи миг, когато го видя за първи път. Всичко това, за което си беше мечтала, сега се сбъдваше.
Очевидно той й беше простил за неприятния инцидент с Лъвджой. Разбира се, че й беше простил, иначе нямаше да я целува толкова горещо и страстно. Тя се вкопчи още по-силно в него.
— Боже мой, Аугуста! Ти си играеш с мен. В един момент искам да те напердаша, а в следващия — да те отнеса в леглото си — очите на Грейстоун блестяха в мрака.
— Моля те, целуни ме пак, Хари. Много обичам да ме целуваш — тя го погали по лицето.
Той се наведе и започна да я целува отново и отново. Аугуста усети ръката му, която галеше рамото й, после тя се плъзна надолу и докосна гърдите й. Но тя не се възпротиви.
— Добре ли си? Приятно ли ти е, малка мъжкарано? — той започна да разкопчава ризата й.
— Да — каза тя, като дишаше тежко. — Искам да ме целуваш безкрай — Аугуста затвори очи, докато Хари целуваше гърдите й.
— Господи! — промълви той. — Те са като узрял и сладък плод.
Тя изстена от възбуда.
— Тихо, любов моя — шептеше той, докато смъкваше панталоните й.
Аугуста беше почти забравила, че се намират в карета, някъде по улиците, а Шръгс е само на няколко педи от тях. Трябваше да мълчи, но не можеше да задържи в себе си страстта. Докосванията му предизвикваха у нея неизмеримо удоволствие. Тялото й ликуваше. Когато ръцете му се плъзнаха между бедрата й, тя се задави от желание и леко изстена.
— Тихо, любов моя. Тихо.
— Съжалявам, но не мога да мълча. Това усещане е толкова странно и хубаво. Никога досега не съм го изпитвала.
— Дявол да те вземе, Аугуста! Ти просто не знаеш какво правиш с мен — Хари стана, свали палтото си и го постла върху зелените кадифени седалки. След това я положи върху него. Тя отвори очи и го видя, надвесен над нея. Той разсъблече ризата й, после свали панталоните и обувките й.
— Господине! Какво правите?! — тя се размърда неспокойно върху седалката. Хари погали вътрешната страна на бедрата й. Тя потръпна.
— Кажи, че ме желаеш — прошепна той.
— Желая те. Никога не съм желала някого така, както желая теб сега.
Аугуста отново потрепери. Сега той беше коленичил между краката й.
— Хари!
— Тихо, любов моя, тихо.
Тя почувства тежестта му върху себе си. И чак сега разбра какво възнамеряваше да прави. Ръцете му започнаха да я галят нежно.
— Любов моя! Да, любов моя. Отвори се за мен! Господи, колко си нежна! Разтвори се цялата за мен! Колко си мека и влажна. Моля те, нека да вляза в теб и да те почувствам. Моля те, нека да вляза!
Тя усети как нещо твърдо и остро бавно навлезе в нея. Обзе я паника. Трябваше да го спре, а не можеше. Беше късно. Утре сутринта той вероятно ще я вини отново.
— Хари, трябва ли да го правиш? Ти ще си помислиш, че съм лека жена.
— Не, любов моя. Мисля, че си много нежна и красива.
— После ще ми кажеш, че съм ти дала повод и обещания.
— Обещанията вече са направени. Ти ми принадлежиш. Ние сме сгодени. Не бива да се страхуваш повече. Няма нищо страшно, ти се любиш с мъжа, който ще ти стане съпруг.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно. Прегърни ме, любов моя. Дръж ме здраво в прегръдките си. Пусни ме вътре в себе си. Покажи ми, че ме желаеш.
— О, Хари! Желая те. Уверявам те, че те желая.
— Обичам те и те искам, Аугуста. Само Бог знае колко силно те желая. Повярвай ми, не мога да издържа до утре сутринта, ако не те имам изцяло.
— О, Хари! — тя знаеше, че той я желае и се нуждае от нея. Копнееше да му се отдаде. Сега разбираше какво значи да принадлежиш някому.
Аугуста го прегърна, подчини се на всяко негово движение. И той рязко влезе в нея докрай.
Сякаш някой я поля със студена вода. Така ли трябваше да навлезе мъжът в нейния интимен свят? Не беше това, за което бе мечтала, което бе очаквала с копнеж. Искаше й се да заплаче, да извика от ужас и изненада, но не можеше. Устата му бе впита в нейната. Поглъщаше всяко нейно възклицание, болката и изненадата й. Утешаваше я с целувките си… Той вдигна глава, за да поеме въздух. Светлината на лампата в купето освети потното му чело.
— Хари?
— Спокойно, любов моя. Спокойно. След една-две минути всичко ще се оправи. Прости ми, ако съм бил груб с теб — той започна да целува лицето и врата й. Прегърна я още по-здраво. — Опияняваш ме. Не зная какво върша. Може би трябва да бъда по-внимателен и нежен.
Аугуста не отговори. Тя искаше да се нагоди психически и физически към новото усещане. Хари продължаваше да лежи върху нея и тя чувстваше вътре в себе си нарастващо напрежение.
— Аугуста?
— Да, Хари?
— Добре ли си, любов моя?
— Да. Поне така мисля — тялото й започна да свиква с това непознато досега усещане. Никога не се бе чувствала по този начин.
Точно тогава каретата отскочи, едно от колелата беше попаднало в дупка. Хари навлизаше все по- навътре в тялото й, докато най-накрая извика. Аугуста изстена. Той измърмори нещо и допря челото си
