— Но това е насилие!
— Зная. Но все пак има морал в тези неща. Леля Прудънс например би казала: „Никога не пътувай в карета насаме с мъж, инак ще се омъжиш много бързо.“
— И все пак трябва да си благодарна на графа, че иска да се ожени за теб. Други мъже не биха постъпили като него.
— Мисля, че Грейстоун бе потресен не толкова от моето поведение, колкото от своето собствено. Горкият човек! Знаеш го какъв моралист е. Той не можа да се въздържи и сега е ядосан повече на себе си, отколкото на мен. Затова бърза. Цяла сутрин тича насам-натам, за да вземе специално разрешително за сватбата.
— Разбирам. Ти може би сега съжаляваш, че нещата около теб се развиха по този начин.
— Не съвсем. Аз съм загрижена за всичко, което става около мен. Исках тези четири месеца, за да опозная по-отблизо Грейстоун и да разбера дали ме обича. Никога не ми го е казвал, дори и снощи.
— Грейстоун не те обича? — очите на Клаудия се разшириха.
— Имам такива съмнения. Той ми призна, че думите „обичам те“ за него нямат смисъл. И да ти кажа, Клаудия, страхувам се, че никога не ще го науча да ме обича. Затова се притеснявам, че бърза със сватбата. Бих искала да ме обича.
— Той ще бъде добър съпруг, надявам се.
— Да. Всички Хемпшир-Болингър биха реагирали точно така, както ти сега.
— Знаеш, че малко хора от нашите кръгове се женят по любов.
— Да, зная. Може би си позволих да мечтая повече, отколкото трябваше. Бих искала брак по любов, какъвто беше бракът между моите родители — изпълнен с топлота и сърдечност. Имам чувството, че една част от него ще остане скрита за мен.
— Какви странни неща приказваш…
— Не мога да ти обясня, но чувствам, че той крие в себе си нещо, до което още никой не се е докосвал.
— Ти си привързана много към него.
— Да. И това не говори добре за мен. Освен това ме притеснява мисълта за дъщеря му. Никога не съм я виждала и не зная дали ще ме хареса.
— Ти се харесваш на всички.
— Благодаря ти, че го казваш. Но стига сме говорили за това. Утре сутринта ще се омъжа и ще се постарая всичко да бъде както трябва.
— Аугуста, ако действително се тормозиш, че трябва да се омъжиш толкова бързо за Грейстоун, тогава поговори с татко. Той винаги е държал на теб и те е обичал. Не би искал да те насилва за нищо.
— Дори и чичо Томас не би могъл да го убеди да се откаже. Щом веднъж вече е решил, никога няма да промени решението си. А за мен е много късно. В очите на всички ще бъда една пропаднала жена. Трябва да съм благодарна на Хари, че действа по този начин.
— Но ти също си упорита и никой не може да те принуди със сила. Чак сега разбирам, мила, че ти си лудо влюбена в Грейстоун.
— Така изглежда. Може би си права, но не съм съвсем сигурна, че той ще иска толкова влюбена съпруга. Това ще му тежи.
— Значи ти ще останеш вярна на рода си и безразсъдно ще избързаш с брака си?
— Надявам се, че ще ми бъде трудно само известно време.
— Да, ще ти бъде изключително трудно да се доближиш до високите изисквания на графа за съпруга. Все пак Катрин Монроуз беше еталон за добродетелност. Без съмнение Грейстоун ще иска да отговаряш на тези изисквания.
— Права си — отвърна Аугуста и се умълча. После добави: — Знаеш ли. Клаудия, през следващите седмици няма да мога да се виждам със Сали. Много е болна и аз се притеснявам за нея.
— Винаги съм била против този клуб и тази жена, но те разбирам — тя ти е близка приятелка. Ако искаш, ще я посещавам един-два пъти в седмицата. Ще ти пиша, за да те уведомявам за състоянието й.
— Ще го направиш ли заради мен, Клаудия? — Аугуста си отдъхна.
— Защо изобщо питаш? Надявам се, че ще й бъде приятно. А така и ти ще бъдеш спокойна.
— Страшно съм ти благодарна. Искаш ли да те заведа днес следобед в клуба и да те представя?
— Днес? Но нали си заета?
— За клуба винаги мога да отделя време. Ти просто не знаеш какво си пропуснала досега.
Питър Шелдрейк си наля вино от гарафата и погледна домакина.
— Искаш да поразпитам за произхода на Лъвджой? Защо мислиш, че е необходимо?
— Трудно е за обяснение. Да речем, не защото въвлече Аугуста в нечестна игра.
— Неприятна — да, но не и непопулярна. Мъже като Лъвджой въртят такива игрички с дамите по всяко време. Обикновено се развличат, като флиртуват с жените на другите мъже. Просто пази Аугуста далеч от него. Мисля, че това е достатъчно.
— Надявам се, че моята годеница си е научила вече урока, особено що се отнася до Лъвджой. Тя е безразсъдна, но не е глупачка — Хари прокара длан по книгата си, озаглавена „Проучвания върху историята на Рим от Ливий“. Тя току-що бе излязла от печат и Хари беше много доволен. Макар и да знаеше, че никога няма да достигне популярността на Байрон и Уевърли, той се успокояваше, че пише за специализирана публика. Ако Аугуста прочетеше тази книга, щеше да й се стори доста отегчителна и суха.
— Ако смяташ, че твоята годеница си е научила вече урока, защо тогава трябва аз да се занимавам с това?
— Вътрешното чувство ми подсказва, че под външната страна на тези малки, подли игрички се крие нещо по-голямо и сериозно. Той например ми намекваше, че Аугуста не е подходяща за моя съпруга.
— Освен това искаше да те изнуди, като ти покаже полицата за хиляда лири и ти му я платиш, за да го накараш да мълчи. Защото имаш репутация на голям сухар и моралист.
— Защо ми говориш така? Аугуста ми го натяква постоянно.
— Да, такъв си. Ето защо тя е подходящата съпруга за теб. Но да се върнем на Лъвджой. Какво искаш да научиш за него?
— Не съм сигурен, че ще откриеш нещо интересно. Но никой нищо не знае, дори и Сали. Тя ми каза, че около него има някаква тайна.
— Сали е първата, която би чула нещо, добро или лошо. Може би ще поискам помощта й в това разследване. Надявам се, че тя ще се съгласи. Ще си припомни старите времена.
— Не я притеснявай, няма да й стигнат силите — каза с укор Хари.
— Зная. Но Сали е такъв тип жена, която предпочита да изживее пълнокръвно всяка минута, дори и като неизлечимо болна — отвърна Питър.
— Мисля, че имаш право. Нека пак усети старите времена. Надявам се, че ще запазите всичко в тайна.
— Дискретността е едно от моите достойнства. Добре е да го знаещ. Не съм като някои мъже, които днес си уреждат специално разрешение за брак само защото снощи в каретата не са проявили никаква дискретност.
— Още една дума за снощи, Шелдрейк, и ще си напишеш сам епитафията.
— О, добре! Ще мълча като гроб. Но, драги приятелю, бих искал само да можеше отнякъде да видиш физиономията си, когато слизаше снощи от каретата. Беше неузнаваем.
Хари въздъхна дълбоко. Щом си спомнеше за миналата нощ, направо се изумяваше от невъздържаното си поведение. Никога досега не се беше подчинявал на нагона си. Интересно бе, че той дори не се укоряваше за случилото се. Знаеше, че Аугуста му принадлежи изцяло. За едно нещо съжаляваше най- много — че загуби контрол и не можа да достави удоволствие на Аугуста. Тя му се отдаде тъй искрено, чисто и страстно, че той нямаше да забрави това до края на живота си. „За разлика от тази кучка Катрин“ — помисли си Хари.
— Грейстоун, какво ще стане, ако затворя Ангела в карета, както ти затвори братовчедка й онази нощ?
