9.
Аугуста погледна смаяно Хари.
— Не ви разбирам, милорд, всеки знае, че вашата съпруга е била изключителна и прекрасна жена.
— Зная. И не бива да разочаровам околните, като говоря противното — рече горчиво Хари. — По време на годежа ни не ми разрешаваше нищо повече от една-две целувки и аз си мислех, че го прави от чиста добродетелност.
— Да — Аугуста леко се изчерви, припомняйки си колко много неща му бе позволила, докато бяха сгодени.
— През първата ни брачна нощ тя се държа с мен толкова студено, както и през годежа. Аз подозирах, че има друга причина. Когато настоях да ми каже, тя се разплака и призна, че обича друг и че му се отдала в момента, в който разбрала, че ще я омъжат за мен.
— Била е длъжна да се омъжи за вас? Защо?
— Заради титлата и богатството ми. Нейните родители настояваха и тя се бе съгласила. Нейният любовник беше бедняк.
— Много тъжно. Съчувствам и на двама ви.
— Би ли ми повярвала, че ако знаех за това преди брака, аз щях да я пусна да избяга с него? Дори щях да им дам пари. Но бях изправен пред свършен факт. Тя ми каза, че съжалява и че ще направи всичко възможно да бъде добра и вярна съпруга. Повярвах й. Бога ми, може би, исках да й вярвам.
— Не би трябвало да й се сърдиш, че не е била девствена.
Хари сбърчи вежди и не отговори на забележката.
— Вярвах на Катрин, но тя започна да ме мами още в самото начало. Единственото нещо, което ненавиждам, е лъжата.
— Разбирам, че е много трудно за вас, милорд.
— Катрин дори не направи усилие да бъде добра и почтена съпруга. Единственото нещо, в което бях сигурен, е, че не роди дете от любовника си. Тя забременя веднага след сватбата и този факт я вбесяваше. Когато разбра, че е бременна от мен, любовникът й загуби всякакъв интерес към нея. За да го задържи близо до себе си, тя започна да му дава пари.
— Колко ужасно, Хари! Как забеляза, че го прави?
— Не се сетих веднага. Катрин печелеше доверието на всички около себе си. Понякога идваше при мен и ме молеше да й дам пари за благотворителни цели, което беше чиста лъжа. Любовникът й се нуждаеше от пари.
— Боже мой!
— След нейната смърт аз пуснах слуха, че е починала от треска след раждането на Мередит. Истината е друга. След раждането тя узна, че любовникът й се среща с друга. Още съвсем неукрепнала, тя стана от леглото и отиде на среща с него. Върна се настинала и разви пневмония в много тежка форма. Повече не стана. Няколко дни преди да дойде краят й. Вече не беше с ума си. Непрекъснато разговаряше с него, имаше халюцинации.
— Така ли научи името му?
— Да.
— И какво се случи с него после?
— Притискан от дългове, постъпи в армията. След година умря геройски на бойното поле.
— О, сега разбирам, че след толкова премеждия в брака вие действително сте прав да имате такива изисквания, милорд.
— Не защитавам само моята чест, но и честта на дъщеря ми. Детето трябва да уважава паметта на родителите си. Мередит е деветгодишна, но за майка си знае само това, че е била прекрасна майка и съпруга.
— Повярвай ми, аз никога не бих променила отношението на Мередит към майка й.
— Вярвам, че не би направила такова нещо. Ти си мила, честна и вярна към тези, които обичаш. Това е една от причините да се оженя за теб. И се надявам, че ще се грижиш за дъщеря ми.
— Разбира се. Надявам се, че ще ме заобича.
— Тя е послушно дете. Изпълнява всичко, което й кажеш. Знае, че ти ще бъдеш новата й майка и че трябва да те уважава.
— Уважението не е любов, милорд. Всеки може да се грижи и да уважава, но не всеки може да обича и да дава.
— Искам вие двете да се обичате и уважавате. Ще изисквам лоялност от страна на съпругата си. Достатъчно ли съм ясен?
— Да, разбира се. Но трябва да ви кажа, милорд, че аз не мога да бъда съвършена.
— Никой не е съвършен.
— Радвам се, че го разбирате.
— Надявам се обаче, че ти ще направиш няколко бързи опита да постигнеш съвършенство.
— Подигравате ли ми се, сър?
— За Бога, не. Аз съм един сух, отегчителен човек, който е напълно лишен от чувство за хумор и жизнерадост.
Аугуста се намръщи:
— Подиграваш се с мен, Хари! Искам да те попитам нещо… Ти каза, че не можеш да понасяш лъжливи жени. Аз например не съм била винаги честна с теб. Нали не ти казах за дълга си на карти.
— Това не е измама или лъжа. Ти просто действаше безразсъдно, типично за Нортъмбърланд-Болингър, затова си навлече и куп беди.
— Съвсем естествено…
— Ако имате чувство за мярка, мадам, моля ви, бъдете така добра и не ми напомняйте за инцидента с Лъвджой. Искам по-скоро да го забравя.
— Няма да е толкова лесно, защото точно това ви накара да се ожените за мен рано тази сутрин.
— Щях да се оженя за теб, Аугуста. Рано или късно.
— Но защо, милорд? Все още не разбирам защо избрахте мен, а не друга.
— За всеобщо учудване този път не си избрах съпруга по добри маниери и поведение.
— Тогава как? — ококори очи Аугуста.
— Маниерите и поведението на Катрин бяха безупречни. Всеки може да го потвърди.
— Това означава ли, че не избрахте съпругата си според поведението?
— Да, така е. Ти сама го каза онази вечер в библиотеката на Енфилд. Всичко, което искам, е добродетелна съпруга.
— Да, зная. Но за всеки мъж добродетелта върви ръка за ръка с благоприличието.
— Не е необходимо. Единственото, което прави жената добродетелна, е чувството за лоялност, верността. Макар че ти си вироглава и безразсъдна, понякога имаш чувство за вярност.
— Аз?
— Да, ти. Ти например си вярна на приятелите си. Да вземем Сали или пък някого от рода Нортъмбърланд-Болингър.
— „Вярно“… звучи като пудел.
— Обичам пуделите — отвърна той и се усмихна. Тя почервеня от гняв и вирна брадичката си.
— Верността, милорд, е нещо като любовта. Убедена съм, че не можете да я спечелите с венчалната халка.
— Тази сутрин направих точно това. Запомни добре това, Аугуста. Не ми е много ясно чувството, наречено любов. Но ще очаквам от теб да си ми вярна и да ме уважаваш, както си уважавала членовете на твоето семейство.
— И аз бих настоявала за същото.
— Ще зависи единствено от теб.
— Добре, милорд, щом искате вярност, ще я имате. Но само дотук.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?
