Какво би станало, а?
— Зависи какъв интерес си показал към това, което тя пише в момента.
— Повярвай ми, Хари, не съм говорил за нищо друго, освен за книгата й. По дяволите, защо не се влюбих в твоята Болингър, а ти — В моята!
— Е, така става понякога… Ако намериш нещо интересно около Лъвджой, прати ми писмо до Дорсет.
— Веднага. А сега тръгвам, защото трябва да се преоблека като Шръгс и да си поема задълженията в клуба.
След като Питър излезе, Хари се опита безуспешно да прочете няколко страници от книгата си. Беше завладян от една единствена мисъл — как ще се люби с Аугуста в леглото. Той затвори книгата и я постави на полицата в библиотеката.
— Работата е там, Клаудия, че „Помпея“ започна съществуването си като салон, но някой ден ще се превърне в истински клуб, като тези по улица „Сейнт Джеймс“.
— Аз вече съм подготвена психически за „Помпея“. Уверявам те, ще се постарая да не гледам удивено.
— Да, но ти имаш изострено чувство за благоприличие, а някои неща ще те шокират.
— Кои например?
— Ами например икономът Шръгс — каза Аугуста тъкмо когато вратата се отвори и пред тях застана Шръгс.
— О, госпожице Болингър! Учудвам се да ви видя. Научих, че утре ще се омъжвате със специално разрешение.
— Това не е твоя работа, добри човече — сряза го Клаудия.
Шръгс зяпна от учудване, като видя Ангела до рамото на Аугуста, но бързо се окопити от шока.
— Боже мой! Какво прави Ангела в „Помпея“? Обяснете ми, госпожице Болингър.
Настъпи предизвикателна тишина. Клаудия разглеждаше Шръгс от главата до петите.
— За Бога, кое е това чудато същество?
— Това е Шръгс — усмихна се Аугуста. — Не обръщай внимание. Той допълва атмосферата. Лейди Арбътнот е доста ексцентрична дама.
— Явно — Клаудия изгледа изпитателно Шръгс и го подмина. — Любопитна съм да видя какво ме очаква на това място. Води ме, Аугуста.
— Госпожица Болингър е новият член на клуба. Тя сама пожела да посещава лейди Арбътнот, докато аз съм в Дорсет. Клаудия ще ме информира за състоянието на Шръгс.
— Без вас, госпожице, това място ще бъде пусто. Вие му придавахте живот — Шръгс не откъсваше очи от Клаудия, която стоеше нетърпелива до вратата на залата.
— Сигурно и в мое отсъствие ще се случват много интересни неща. Как ми се иска и аз да участвам в тях — каза Аугуста, докато сваляше шапката си, украсена с красиви цветя. Шръгс се усмихна и отвори вратата на салона.
Тя беше уверена, че обстановката в клуба ще заинтригува братовчедка й. Подкани я да дойде с нея до камината, където беше седнала Сали.
— Колко е необикновено — каза тихо Клаудия, като оглеждаше картините по стените.
Сали затвори книгата, която четеше, постави я на коленете си и оправи наметнатия на раменете си индийски шал. После погледна към новодошлите.
— Добър ден, Аугуста. Нов член ли ми водиш?
— Това е братовчедка ми Клаудия. Тя ще те посещава през дните на моето отсъствие.
— Ще очаквам с радост посещенията ви, госпожице Болингър. Разбира се, Аугуста много ще ми липсва.
— Предполагам — рече Клаудия.
— Моля, седнете — подкани ги Сали.
Аугуста погледна към книгата й. Беше „Кублан Хан“ на Колеридж.
— И аз имам намерение да я прочета. Какво мислиш за нея?
— Изключителна. Доста нереална. Той твърди, че цялата история му се явила, когато се пробудил от сън, предизвикан от опиум… — Сали се обърна към Клаудия: — Но да оставим тези фантазии. Кажи, какво мислиш за нашия клуб?
— Мисля, че вашият иконом прилича на някой, когото познавам.
— Предполагам, че походката му ти напомня за нашия куц градинар. Той страда от ревматизъм — отбеляза Аугуста.
— Може и да си права.
— Значи утре ти ще се омъжиш със специално разрешение и веднага ще заминеш за Дорсет, мила моя? — попита Сали.
— Колко бързо се е разпространила мълвата наоколо! — Възкликна Аугуста.
— Разпространи се още тази сутрин в „Помпея“. Не мога да повярвам.
— Идеята не беше моя, а на Грейстоун. Между другото открих една черта у годеника си, която не ми беше позната досега. Той е необуздан.
— Необуздан? Не мисля, че това е най-точната дума за Грейстоун.
— А коя?
— Прикрит. Проницателен и умен. Един изключителен, необикновен мъж — Сали отпи глътка чай.
— Знаеш ли, че той има навика да знае всичко, което аз мисля или върша. Независимо дали това е тайно или не. Имам чувството, че до мен е онзи, човекът с прозвището Немезида.
Сали разплиска чая върху ръката си, после го попи с носната си кърпичка. Очите й светнаха:
— Немезида? Колко странно. Немезида…
На другия ден следобед Аугуста също мислеше за това през цялото време, докато пътуваше в каретата към Дорсет.
Сватбената церемония беше кратка. Грейстоун бързаше. Не обърна внимание на бялата муселинена рокля на булката, не забеляза дори дълбокото й деколте. Той настояваше час по-скоро да напуснат Лондон. Сега седеше замислено срещу Аугуста. Това беше първото им пътуване заедно след преживяното онази нощ. Тя не можеше да чете — пейзажът наоколо я впечатляваше и разсейваше. Тя се сгуши в медночервената си пелерина и започна да премята в ръце чантичката си, като отвреме-навреме хвърляше поглед към Грейстоун. Той изглеждаше строен и силен в новите си ботуши, бричове и елегантно ушит жакет. Бялата му вратовръзка беше завързана безупречно. Образец на мъж и джентълмен.
„Образец“ — тъжно си помисли Аугуста. Как изобщо ще живее с него според неговите канони…
— Какво ти е, Аугуста?
— Нищо, милорд.
— Сигурна ли си? — попита тихо той.
— Имам усещането, че с мен се случва нещо нереално, сякаш всеки момент ще се събудя и ще открия, че съм сънувала.
— Надявам се, че не го искаш. Ти си вече омъжена.
— Да, милорд.
— Вълнуваш се, нали?
— Донякъде — тя се замисли за това, което я очакваше — дъщеря, нов дом, съпруг, чиято първа жена е била идеал за благоприличие…
— Ще се опитам да бъда добра съпруга, Хари.
— Наистина ли? Ще бъде много интересно.
— Досега съм правила доста грешки и разбирам, че пред мен стои трудна задача. Естествено, няма да ми бъде леко да живея съобразно с твоите изисквания за съпруга. И да се старая да приличам на Катрин.
— Моята бивша съпруга беше лъжкиня, една лицемерна кучка — каза спокойно Хари. — Последното нещо, което трябва да правиш, е да й подражаваш!
