— Харесва ми да играя на карти с госпожица Болингър. Но тя ми дължи хиляда лири. Кажи ми, Грейстоун, не се ли страхуваш от това, че бъдещата ти съпруга има дългове?
— Годеницата ми не дължи никому нищо. Никакви хиляда лири.
— Сигурен ли си? Искаш ли да видиш разписката? — Лъвджой се надигна.
— Ако ми я покажеш, ще платя дълга — и то веднага. Но се страхувам, че нямаш такава разписка.
— Един момент.
Хари наблюдаваше с интерес как Лъвджой прекоси стаята, отиде до глобуса и извади от джоба си ключ. Постави го в ключалката и отвори. Настъпи тишина. Лъвджой съсредоточено търсеше бележката. След малко се обърна към Грейстоун с безизразно лице.
— Струва ми се, че съм сбъркал. Не можах да намеря разписката… — каза тихо той.
— И аз така се надявах. Между другото, преди да си вземем довиждане, можете да ме поздравите. Утре се женя.
— Толкова скоро? Учудвате ме, господине — Който се жени за Аугуста Болингър, ще преживее доста приключения.
— За мен това ще бъде разнообразие. Ще промени изцяло живота ми. Години наред живях сам сред книгите. Може би е дошло време да изживея някое и друго приключение.
Без да дочака отговор, Хари отвори вратата и излезе от библиотеката. Чу как глобусът се затвори с трясък зад гърба му. Интересен бе начинът, по който Лъвджой си бе избрал Аугуста за мишена. Хари реши, че трябва да се поразрови из миналото на този господин. И тази работа трябваше да свърши Питър Шелдрейк. Това щеше да му се отрази по-добре, отколкото ролята на иконом.
8.
Клаудия влезе в стаята на Аугуста, където цареше огромна суматоха и вълнение. Когато видя братовчедка си, потънала в камара от обувки, фусти, нощници, пера, рокли и куфари, тя направи гримаса.
— Не разбирам защо е необходимо това бързане. Не виждам смисъл да се жениш със специално разрешение, след като четирите месеца ще минат като миг и всичко ще си дойде по реда.
— Ако имаш някакви въпроси, моля те, питай Грейстоун. Това е негова идея, а не моя.
Аугуста беше изцяло погълната от треската на опаковането на багажа. Беше заела удобна позиция до гардероба и оттам нареждаше на камериерката си:
— Не, не, Бетси. Сложи балната ми рокля в този куфар, а фустата в другия. Опаковай книгите ми.
— Да, мис. Всички са опаковани още тази сутрин.
— Добре. Не искам в Дорсет да бъда затрупана само от книгите на съпруга ми по римска и гръцка история. Той няма нито един роман в библиотеката си.
Бетси пълнеше един от куфарите, изпразваше друг.
— Не зная какво ще ви трябва за имението на село.
— Приготви каквото трябва. Вземи всичко. Не забравяй аксесоарите към всеки тоалет.
— Да, госпожице.
Клаудия се промъкна между купчината куфари и кутии за шапки и си проправи път до леглото, отрупано с фусти, чорапи и жартиери.
— Аугуста, искам да разговарям с теб.
— Говори — тя се обърна и извика през вратата: — Нан, ти ли си? Би ли дошла да помогнеш на Бетси?
— Викате ме да помогна в опаковането ли, госпожице?
— Да, моля те. Има още много работа, а времето е малко. Моят годеник ми съобщи, че тръгваме утре, веднага след сватбената церемония.
— О, нямаме никакво време — Нан влезе в стаята и започна да дава инструкции на обърканата Бетси.
— Мисля, че не можем да разговаряме в този хаос. Хайде да пием чай долу в библиотеката — предложи Клаудия.
Аугуста оправи една накъдрена муселинова шапчица и погледна към спалнята. Имаше да опакова още толкова много и ако утре сутринта не беше готова, Хари щеше да се сърди. Но беше уморена и затова й се искаше да пийне чай.
— Добре. Мисля, че двете ще се оправят и без мен.
Пет минути по-късно Аугуста се отпусна в креслото, опъна крака, както бе обута, върху малката масичка и отпи голяма глътка чай. После въздъхна и постави чашата в чинийката.
— Ти беше права, Клаудия. Идеята ти за чая беше чудесна. Нуждая се от малко почивка. Страшно ще се уморя, докато стигна до Дорсет.
Клаудия погледна братовчедка си над ръба на чашата.
— Би ли ми обяснила защо е това бързане. Имам чувството, че нещо не е в ред.
— Казах ти, попитай Грейстоун. Лично аз мисля, че този човек е полудял, а това никак не е добре за мен като негова бъдеща съпруга. Изглежда това е негова фамилна черта.
— О, ти не мислиш така, нали, Аугуста? — Клаудия изглеждаше малко уплашена. — Не мислиш, че е луд, нали?
Аугуста изохка. Това семейство нямаше никакво чувство за хумор. Също като Грейстоун.
— Не е луд. Просто се пошегувах. Аз също не виждам смисъл в специалното разрешение за брак и в това пришпорване на нещата. Предпочитам да бъда сгодена за него толкова, колкото трябва, и през тези месеци да го опозная по-добре.
— Отлично.
Аугуста кимна тъжно.
— С нищо не мога да го спра.
— Мислиш ли, че Грейстоун прибързва? Може би е такъв тип. Защо е обладан от идеята за тази бърза сватба?
Аугуста се изкашля леко и се загледа във върховете на обувките си.
— Избързването е по моя вина.
— По твоя вина? Какво говориш. Аугуста?
— Помниш ли, веднъж с теб разговаряхме по въпроса какви интимности да разрешава една жена на един мъж преди брака.
Клаудия сбърчи вежди и се изчерви.
— Да, спомням си много добре.
— Да. А сега — накратко. Миналата нощ по независещи от мен причини най-неочаквано пътувах сама с Грейстоун в една карета. И му разреших много повече от няколко целувки… Разреших му много, много повече.
Клаудия първо пребледня, след това се изчерви отново.
— Да не би да искащ да кажеш, че… Аугуста, не мога да повярвам.
— За голямо твое и мое учудване — да, направих го. Не ми беше много приятно като за първи път. Отначало започна добре, след това стана неприятно, но Грейстоун ме увери, че с времето ще ми става все по-хубаво. Трябва да му вярвам.
— Да не би да искаш да кажеш, че снощи си се любила в каретата? — гласът на Клаудия прозвуча уплашено.
— Знаех, че ще реагираш така и ще ме упрекваш, но вярвам, че рано или късно ще ме разбереш.
— Грейстоун те е прелъстил? — гласът на Клаудия стана по-твърд.
— Не бих казала, че ме прелъсти. Първо започна да ми чете морал. Беше много ядосан. Как да ти обясня… Той беше в яростна възбуда и едната възбуда след време премина в друга.
— Боже мой! Значи те е нападнал?
— Не, Клаудия. Просто се любихме. Има разлика — Аугуста млъкна и отпи глътка чай. — Макар че аз се държах много студено и безчувствено. Но тази сутрин, след като се изкъпах, се почувствах по-добре. Сега няма да ходя на езда.