върху нейното.
— Всичко ще се оправи, честна дума. Ти си толкова сладка и нежна. Погледни ме, любима — Хари хвана с ръце лицето й. — По дяволите, Аугуста! Отвори очи и ме погледни. Кажи ми, че още ме желаеш. Последното нещо, което искам, е да те нараня.
Аугуста отвори очи. Погледна го в лицето и разбра, че той се вълнуваше и чувстваше виновен за това, че й причинява болка.
— Не се притеснявай, Хари. Всичко е наред. Зная, че нищо не става така, както искаме.
— Господи, Аугуста! Какво да те правя! — той скри лице между гърдите й и засили движенията си.
Тя нито осъзнаваше, нито обръщаше внимание на новото чувство, но реши да бъде мила, когато всичко свърши.
— Аугуста! — извика Хари, възбуден до крайност.
Тя беше изцяло под властта на неговата изключителна мъжка сила. В този миг той се отпусна запъхтян върху нея. Аугуста го погали по гърба и си помисли колко силно желаеше той да бъде тук, до нея, за да усеща тежестта на тялото му, дори мирисът му.
Изведнъж я завладя чувството за притежание. Да, Аугуста и Хари бяха вече обвързани един с друг. Тази нощ те бяха сложили началото на своето семейство. Новото й семейство, изцяло нейно… „Господи! Не мога да повярвам“ — помисли си тя, но само каза замислено:
— Хари, това ли ще правиш през четирите месеца на нашия годеж? Едва ли Шръгс ще е съгласен да ни разхожда по цяла нощ из града. Помисли за ревматизма, му.
Той бавно вдигна глава. Любовното чувство го беше напуснало.
— По дяволите! Четири месеца! Това е невъзможно — той се отдели от нея и прокара пръсти по косата си. — Дай ми пет минути да помисля. Седни и веднага се обличай. Извини ме, че толкова бързам.
Тонът му помрачи малко настроението й. Тя намръщено започна да се облича.
— Хари, защо си ядосан? Да не би да ме обвиняваш за всичко това, което се случи току-що?
— По дяволите, Аугуста, не съм сърдит на теб. В момента мисля за Лъвджой. Няма да оставя тази работа недовършена.
Той скочи, оправи панталоните и ризата си и се зае да й помага, за да се облече по-бързо. Аугуста разбра, че той се разкъсваше между две противоположни чувства — страстта към нея и омразата към Лъвджой.
— Е, господине. Искате още?
— Да, искам много, много още — той се наведе към нея, за да оправи панталоните й.
— А кога ще стане това, сър?
— Че ще го правим — няма съмнение, но никога вече в карета из улиците на Лондон. Утре ще измоля специално разрешение за женитба и ще се оженим след два-три дни.
— Ще се оженим? Със специално разрешение?! — тя го погледна удивено. Всичко около нея се движеше с шеметна бързина. — Но, Хари! Какво ще стане с годежа ни?
— Страхувам се, че нашият годеж ще бъде най-краткият, отбелязван в регистрите.
— Не искам годежът ни да бъде кратък.
— Твоето мнение по въпроса не ме интересува. Току-що се любих с теб и смятам да го правя и занапред. Не мога да издържа четири месеца.
— Но, Хари!
— Достатъчно. Да не говорим повече. Въпросът е решен. Сега всичко зависи изцяло от мен. Ще направя онова, което смятам за необходимо.
— Добре. Но не смятам, че само ти си виновен за това. Грешката е и моя. Ти няколко пъти спомена, че нямам никакво чувство за благоприличие — Аугуста си помисли как ли би реагирала Клаудия, ако узнае всичко това.
— Казах ти, че не желая да слушам повече — Хари вдигна палтото си от седалката. По него имаше тъмночервени петна. Той въздъхна.
— Какво има, Хари?
— Нищо. Извини ме за това, което ти се случи тази нощ. Не можах да се овладея. За твоята първа брачна нощ ти заслужаваше нещо по-друго, поне едно удобно легло.
— Не се притеснявай за това. Беше много вълнуващо — тя дръпна пердетата и погледна през прозореца към улицата. — Колко ли двойки в момента правят същото като нас в каретите си по улиците?
Хари отвори капака на кабината с бастуна си и извика:
— Шръгс, върни ни обратно при лейди Арбътнот!
— Веднага. Стана доста късно, нали, господине?
Хари не отговори. Затвори капака и седна срещу Аугуста. Мина доста време, преди да промълви тихо:
— Не мога да повярвам, че се любих с годеницата си в карета, трополяща из улиците на Лондон.
— Горкичкият! Това действително е трудно за вярване, като се има предвид чувството ти за благоприличие.
— Подиграваш ли ми се?
— Не, господине. Не съм и помисляла за това — тя се опита да прикрие усмивката си и се замисли защо бе толкова щастлива.
— Мисля, че ако не бях толкова стриктен и сериозен, щях да бъда много повлиян от твоето поведение.
— Да, разбира се. Аз ще положа всички усилия това да стане — промърмори тя развеселена. — Не бързайте толкова с женитбата, сър.
— Защо не? — той вдигна вежди. — Утре ще дойда при чичо ти, ще му обясня, че нямам друг избор, и ще те уведомя за мястото и времето на церемонията.
— Но защо?
— Ти все още имаш нещо против?
— Не съм казала точно това.
— Но искаш да го кажеш. Ти спъваш всичко още от самото начало. Но сега обстоятелствата са такива, че не можем повече да чакаме. Принудени сме.
— Надявам се, че не чувството за благоприличие и чест ви диктува какво да направите, господине. Така няма за какво да бързате толкова.
— Не ставай глупачка. Аугуста. Трябва да избързаме с женитбата час по-скоро. Ти може би вече си бременна.
Очите й се разшириха. Тя инстинктивно пипна корема си. Господи, не беше помислила за това — бременна с бебето на Хари!
— Очевидно затова изобщо не ти е идвало наум — Хари я погледна и проследи жеста й.
— Можем да почакаме малко, за да се уверим дали е така.
— Никакво чакане. Не чакам и час.
Аугуста долови решителната нотка в гласа му и разбра, че всякакви спорове са излишни. В момента тя самата не беше наясно със себе си. „Какво ли ще бъде това да си имам бебе?“ — мислеше си Аугуста, седнала мълчаливо и кротко на седалката срещу Хари. Най-после пристигнаха у лейди Арбътнот. Слизайки от каретата, тя се обърна към Хари:
— Господине, обмислете всичко добре и след това вземете решение.
— Утре ще бъда зает да издействам специалното разрешение за брак. Ела, ще те изпратя до задната врата на къщата. Ще се преоблечеш в спалнята на Сали, а след това тя ще те изпрати до къщи с нейната карета и с придружител.
— С какво още ще се занимавате утре, сър?
— Смятам да посетя Лъвджой. Моля те, Аугуста, побързай! Неудобно ми е да стоя отвън с теб, облечена в тези дрехи.
— Какво искате да кажете с това, че ще посетите Лъвджой? — тя се обърна и го хвана за реверите. — Моля те, Хари, не постъпвай глупаво. Моля те, страхувам се от дуел.
— Ти смяташ, че това е глупаво?
— Да, напълно. Неразумно и невъзможно. Моля те, Хари, не прави това! Няма да ти разреша. Чуваш ли
