подчинение.
Стана от стола, поразходи се из стаята и си наля още една чаша бренди. Той бе снизходителен към Аугуста — В това беше целият проблем. Твърде снизходителен и отстъпчив. Все пак тя беше Нортъмбърланд-Болингър. Нуждаеше се от твърда ръка, която да й стяга юздите. Но колкото повече мислеше за това тази вечер, толкова повече се объркваше. Той отпи глътка бренди и усети топлина в слабините си.
Искаше да покаже на Аугуста, че владее страстите си и че той е мъжът в тази къща. Не само мъж, но и господар.
Доволен от своето решение, Хари отвори вратата на спалнята й. Застана на прага и погледна към леглото.
— Аугуста? Никакъв отговор.
Хари прекоси стаята и надникна под балдахина.
— Дявол да го вземе! Аугуста, къде си?
След като пак не получи отговор, той се обърна и видя, че вратата на стаята към коридора е отворена. Тя бе излязла. Каква ли изненада му беше приготвила? Може би това бе поредният й номер? Трябваше да я накара да престане най-после да го разиграва.
Хари излезе в коридора и съзря призрачна фигура със свещ в ръка, облечена в прозрачна дреха, която се развяваше след нея. Това бе Аугуста. Тя вървеше към картинната галерия в предната част на къщата. Хари реши да я последва. Беше любопитен какво ще се случи. Докато я следваше, малко се поуспокои. Когато видя, че я няма, той си бе помислил, че е взела багажа си и си е отишла.
Аугуста влезе в галерията. Хари се спря и застана в единия й край, откъдето можеше да я наблюдава. Тя се спираше пред всяка картина, като вдигаше високо свещта, за да освети лицата от портретите. Огряна от лунната светлина, която се промъкваше през прозорците, Аугуста изглеждаше призрачно лека. Хари я изчака да разгледа портрета на баща му и тръгна към нея.
— Бях ти казал, че много приличам на него — прошепна той.
— Хари! О, Господи, не знаех, че си тук. Изплаши ме! — тя се разтрепери и пламъкът на свещта се изви.
— Извини ме. Какво правите тук посред нощ, мадам?
— Любопитна съм, милорд.
— По отношение на предците ми?
— Да.
— А защо?
— Ами защото, докато лежах в леглото, си помислих, че те вече са и мои предци, нали така? Затова реших да стана и да ги поразгледам.
Хари скръсти ръце на гърдите си и се облегна на стената под портрета на баща си.
— Нито един от тях не е бил нито толкова приятен, нито толкова добър, както изглежда на картината.
— А какво ще кажеш за баща си? Той изглежда толкова силен и благороден — тя се вгледа в портрета.
— Да, може би е бил такъв, когато е позирал. Но аз го помня винаги кисел, ядосан и нервен. Не можеше да преживее факта, че майка ми бе избягала с един италиански граф веднага след раждането ми.
— О, Боже! И какво се случи по-късно?
— Майка ми почина в Италия. Щом научи новината, татко се затвори в библиотеката с няколко бутилки бренди. След една седмица излезе оттам пиян и заповяда нейното име да не се споменава под никакъв предлог в замъка.
— Да. Мъжете от рода Грейстоун са имали доста неприятности със съпругите си.
— Повечето от графините в рода Грейстоун не са били добродетелни. Баба ми например е имала безброй любовници — призна той.
— Вероятно са били прави. Брачните договори се правят заради титли и пари. На жените им е липсвала любов. И те са я търсели другаде.
— Не мисли, че ще допусна да ми изневериш, Аугуста.
— Кажете ми честно, милорд, дали мъжете от рода Грейстоун са били по-добродетелни от жените си?
— Боя се, че не. Но липсата на добродетел е по-изявена при жените — отговори той, спомнил си за безбройните любовници на дядо си и баща си.
Аугуста се ядоса. Хари забеляза как очите й светнаха предизвикателно. Тя дръпна свещта към себе си и пламъкът освети лицето й. Заприлича му на малката Атина Палада. Мисълта го накара да се усмихне. И огънят, който през цялата нощ го изгаряше отвътре, пламна още по-силно.
— Грейстоун, вие сте арогантен и изключително противен човек. Трябва да ми се извините заради заключението, което току-що направихте.
— Аз? Защо?
— Така. И това ми било учен-класик.
— Добре. Може би ще ви се извиня по-късно.
— Сега. Извинете ми се сега.
— Ще ви се извиня, мадам, след като ви занеса в спалнята ви.
Той протегна ръце и пристъпи към нея.
— Да ме носиш до стаята? Но, Хари, какво правиш? Пусни ме веднага!
Тя се задърпа, но той я вдигна на ръце и я понесе през салона към спалнята й. Когато я положи върху леглото, от нейната ярост не бе останало нищо.
— О, Хари, ще се любим ли?
— Да, любима. Със сигурност. Ще те превърна от Атина в Афродита.
10.
— Хари! За Бога! Хари! Не издържам! Това удоволствие минава границите!
Хари вдигна глава и погледна Аугуста. Тя изживяваше за първи път оргазъм. С притворени очи, с ръце, вкопчени в чаршафите, тя се бе извила и изопнала цялото си тяло като тетива на лък.
Хари лежеше между бедрата й. Топлият мирис на тялото й го омайваше.
— Мила! Такава те желая! — той вкара пръста си в нежната цепнатина и бавно го извади. Почувства как мускулите й се свиха и отпуснаха. Пъхна пръстите си и започна да дразни с палец клитора й.
— Хари!
— О, колко е хубаво! Колко е сладко и топло! Хайде, мила, свий се и се отпусни още веднъж. Направи го пак.
Той продължаваше да гали клитора й и да плъзга пръсти вътре в нея. После се наведе и започна да целува обления в сладостен сок венерин хълм и нежните устни.
Дланите на Аугуста се свиха в юмруци, хълбоците й се разтрепериха сякаш от силна треска. Тя повдигна крака още по-високо над главата му и усети езика му вътре в себе си.
Хари надигна глава и на светлината на свещта погледна розовата и влажна плът, която целуваше. Наведе се и продължи отново и отново.
Аугуста се разтресе силно и нададе силен вик на удоволствие, което се чу чак в големия салон. Тя цялата трепереше в ръцете му. Хари осъзна, че никога не беше виждал по-женствено и по-красиво изживяване от това. Огънят бушуваше в него, той не можеше да чака и секунда повече и докато възбудата й не беше напълно стихнала, проникна напълно в нея. Удоволствието, което изпита, бе сякаш свръхестествено. Това чувство го тласкаше към отвъдното, към нереалността, беше красиво и зашеметяващо. Той също извика и се отпусна върху Аугуста.
Дълго след това Хари лежеше в средата на леглото, заровил глава в чаршафите. Потърси с ръка Аугуста и като разбра, че я няма до него, отвори очи.
— Аугуста? Къде си?
