обогатиш още повече познанията си. Трябва да отбележа, че си добра ученичка.
— Какви неприлични неща говориш! Не се ли срамуваш?
— Не те разбрах, любима. Не знаех, че си толкова веща по въпросите на благоприличието. Прекланям се пред твоите познания.
— Млъкни! Ще изсипя кошницата върху главата ти.
— Както искате, мадам.
— Кажи ми сега, защо си толкова сигурен, че брат ми не е бил въвлечен в дейността на секретните служби?
— Казах ти вече. Ако е бил в разузнаването, щял е да работи за мен. Аз бях шефът, при мен идваше цялата информация.
— Но по онова време са участвали много хора — и тук, и в чужбина — поклати недоверчиво глава Аугуста. Все още беше объркана и не можеше да си представи Хари в тази роля.
— Да, разбира се. По време на война шпионите са като мравки, пръснати около скъсан чувал с жито: Не можеш да направиш нищо без тях.
— Щом ги сравняваш с насекоми, може би Ричард е бил замесен в някаква нищожна дейност и ти не си знаел дори името му.
— Предположих такава възможност и затова направих някои допитвания.
— Допитвания?! Какви?
— Попитах някои мои стари приятели и колеги дали Ричард Болингър е бил официално ангажиран с разузнавателна дейност. Отговорът бе отрицателен.
— Мисля, че моята теория е правилна — Аугуста сви коленете си и ги обви с ръце. Хари мълчеше. — Трябва да признаеш, че има малка вероятност Ричард да е бил замесен в тези работи. Може би той съвсем сам е попаднал на някаква следа и е искал да предаде това на властите. Не мислиш ли, че поне малко съм права?
Хари замълча. Дояде бавно прасковата си и отговори:
— Искаш да те излъжа ли, Аугуста?
— Не. Разбира се, че не. Искам да ми кажеш, че не си знаел.
— Добре, ще се съглася с това, имайки предвид, че нито един от нас не може да знае всичко. Има и доста неизяснени неща от войната. Всички действия в тила и на бойното поле първоначално са потопени в мъгла. И едва когато мъглата се вдигне, преброяваме оцелелите. Никой не знае какво е ставало в мъглата. Но мисля, че така е по-добре — човек да не се опитва да знае.
— Съветваш ме да не се занимавам повече с брат си?
— Аугуста, спомняй си Ричард такъв, какъвто го знаеш — буен, смел и безразсъден. Не се мъчи да навлизаш дълбоко в нещата. Той все пак е последният от рода Нортъмбърланд-Болингър.
— Грешите, господине.
— В какво?
— Брат ми не е последният Болингър. Аз съм след него.
— Ти имаш друго семейство. Сама го каза снощи, когато бяхме в картинната галерия — Хари я погледна предупредително.
— Промених мнението си. Реших, че вашите предци не са толкова симпатични, колкото моите.
— Грешиш. Никой не счита роднините ми за симпатични. Но сега ти си новата графиня Грейстоун и те моля никога да не забравяш това.
Седмица по-късно Аугуста отиде в галерията, спря се и седна на едно канапе, точно под портрета на своята предшественица. Погледна нагоре към сериозното лице на бившата графиня Грейстоун и каза:
— Ще възстановя всички щети, които си причинила в този дом. Може да не съм идеалната жена, но зная как да обичам. Ти не си била никакъв пример. Загубила си много, докато си преследвала илюзиите си. Не съм глупачка като теб.
Аугуста се наведе и започна да чете писмото на Клаудия:
Мила Аугуста,
Надявам се, че всичко около теб и твоя изключителен съпруг е добре. Много ми липсваш. Сезонът скоро ще свърши. Навсякъде, където и да отида, е пусто без теб. Както ти обещах, посещавам често „Помпея“ и прекарвам чудесно с твоята приятелка лейди Арбътнот.
Трябва да ти призная, че тя е очарователна жена, вече не обръщам внимание на нейната чудатост и намирам, че тя е много приятна и страшно съжалявам, че е толкова болна. Икономът й е малко побъркан. За нищо на света не бих наела такъв човек, всяка следваща моя визита той става все по-нахален. И се страхувам, че някой ден ще му се скарам. Струва ми се, че отнякъде го познавам, и това чувство ме преследва.
Трябва да ти призная, че „Помпея“ ми харесва, но не мога да свикна с някои неща, например с книгата за облози. Знаеш ли, че има дори облози за твоя годеж? Запознах се с няколко млади дами, с които имаме еднакви виждания. Говорим много и за интересни неща.
Повтарям още веднъж, че страшно ми липсваш. Без теб навсякъде е пусто. Ти винаги си впечатлявала хората и си намирала най-добрите партньори за танц. Без теб не е интересно. Добре че е Питър Шелдрейк, с него не скучая. Той е отличен танцьор, непрекъснато ме кани. Единственият му недостатък е, че е несериозен и постоянно ме дразни.
Бих искала да ти дойда на гости. Кога ще се върнеш в Лондон?
Аугуста дочете писмото и бавно го сгъна. Беше и приятно да получи новини от братовчедка си. Но още по-приятно й беше, че Клаудия се нуждаеше от нея и че й липсваше.
— Аугуста, Аугуста, къде си? — Мередит връхлетя върху нея, размахвайки голям лист хартия. — Току-що завърших една рисунка с акварели. Харесва ли ти? Леля Клариса каза да попитам за мнението ти, защото ти си настоявала да рисувам.
— Да. Аз държах много за това — Аугуста погледна госпожица Флеминг, която съпровождаше малката.
— Господин графът ме информира за вашето желание. Макар че и двамата сме на противното мнение.
— Да, зная. Но рисуването доставя удоволствие.
— Всеки ученик трябва да се отнася сериозно към предмета, който изучава, а не да си създава удоволствия.
— Виждам, че Мередит е много прилежна в работата, която върши, дори и когато рисува. Защото рисунката е много хубава — Аугуста се усмихна на детето, което стоеше между двете жени и гледаше ту едната, ту другата.
— Наистина ли? — попита неспокойно Мередит, докато графинята разглеждаше рисунката. Тя беше изпълнена в бледосиньо, зелено и жълто, а фонът беше златист.
— Това са дървета — обясни Мередит и посочи зелените и жълти петна. — Синьото е небето. На места не се вижда, защото боята започна да капе от четката.
— Прекрасни дървета! Много ми харесва и небето. Но какво е това златистото? Това е фонът, нали?
— Това е Грейстоун — рече гордо Мередит.
— Баща ти?
— Не, нашата къща.
— Да. Познах, но просто исках да те изпитам. Прекрасна творба, Мередит. И ако ми разрешиш, сега ще я окача на стената.
— Ще я окачиш на стената?! Къде? — момиченцето я гледаше с ококорени очи.
— Ами тук, на стената в галерията. Може би тук, под портрета на майка ти.
