— Защо това стихотворение е толкова важно за теб? — изгледа го Аугуста през рамо.
— През последните три-четири години, по време на войната съществуваше човек с прозвището Паяка, който работеше за французите. Но ние бяхме убедени, че е англичанин, защото неговата информация беше много точна. Той причини смъртта на много смели мъже и ако все още е жив, бих му отмъстил за всичко това.
— Ти ще отмъщаваш?
— Да.
— И ще разрушиш нашата брачна връзка?
— Не виждам защо трябва да бъде разрушена.
— Добре, господине. Но вие все пак сте жесток.
Хари почервеня от ярост.
— А какво ще кажете за вашето отношение и поведение към мен? Да не би то да не е жестоко? Как се чувствам аз, знаейки, че вие предпочитате да защитите честта на мъртвия си брат, отколкото да изпълните съпружеските си задължения.
— Изглежда, че между нас се отваря пропаст, господине. Каквото и да стане, аз никога няма да залича случилото се помежду ни.
— Има мост над тази пропаст, госпожо, но вие не искате да минете по него. Вие можете да останете завинаги от едната му страна — там, където е брат ви — смелият, дързък Ричард Болингър. А от другата страна съм аз — Вашето бъдеще. Сега оставям решението във вашите ръце. Помислете ще минете ли по моста или не.
Без да дочака отговор, Хари се обърна и излезе.
От два дни в къщата цареше мълчалива и студена любезност. Най-тежко бе на Хари, защото той бе предизвикал това и сега усещаше, че топлината липсва навсякъде. Графът бе осъзнал колко много неща се бяха променили след идването на Аугуста в дома му. Прислугата, която стриктно, но монотонно изпълняваше задълженията си, сякаш бе станала друга. След появяването на новата господарка лицата на всички бяха весели и ведри. Той си спомни какво му бе казал Шелдрейк за отношението на Аугуста към прислугата на Сали.
Мередит беше прилежно и изпълнително дете, което се подчиняваше безропотно на баща си. Тя беше доста меланхолична, ала откакто Аугуста пристигна, започна да рисува картини, да излиза на разходки и да развява весело рокличките си, върху които вече пъстрееха панделки и дантели. Детето отведнъж се оживи, стана по-весело. То с ентусиазъм се вживяваше в романите, които Аугуста му четеше на глас. Дори и Клариса, иначе стриктна жена, изпълняваща блестящо задълженията си на гувернантка, се измени напълно. Тя изцяло се подчини на Аугуста. В очите й се появи непознато досега въодушевление. Някой би помислил, че е влюбена. Имаше и още нещо, за което Хари вътрешно се досещаше, но не беше напълно сигурен: предполагаше, че Клариса работи над нещо. Издаваше я поведението й. Никога досега не бе напускала тъй бързо столовата, веднага след вечеря, за да се затвори с часове в спалнята си. Грейстоун знаеше, че Клариса не би могла да се влюби, той добре познаваше характера й, но беше любопитен да разбере причината за необичайния блясък в очите й. Може би това също се дължеше на Аугуста.
След скандала със съпругата си графът забеляза, че беше изчезнала топлата приятелска атмосфера, прислугата се държеше студено и официално, сякаш всички тайно се бяха наговорили. Те водеха тиха война и бяха на страната на новата си господарка.
Той смяташе, че всички тук му се подчиняват, дори и Клариса, но нещата се бяха променили. Хари добре осъзна това, но най-добре го знаеше Аугуста.
Беше му абсолютно ясно и друго — съпругата му беше вярна на спомените си и рода си.
Той прекара две нощи в леглото, надявайки се, че Аугуста ще отвори междинната врата, но остана излъган. Като си помисли само, че и тази нощ може да остане сам, той реши да оправи отношенията си по някакъв начин.
Хари отвори тихо вратата и влезе в класната стая.
— Добро утро, господине. Не ви очаквах тази сутрин — вдигна поглед Клариса.
Хари се направи, че не забелязва студенината в гласа й.
— Идвах насам и реших да посетя часа по рисуване на дъщеря ми. Как вървят уроците?
— Добре. Днес започна да рисува малко по-рано. Очаква всеки момент графинята. Тя се занимава с обучението по рисуване.
Мередит вдигна глава от рисунката. За миг очите й просветнаха, но после бързо помръкнаха и тя сведе поглед.
— Продължавай, Мередит. Исках само да погледам малко.
— Да, татко.
Тя потопи четката в черната боя и нарисува върху листа нещо като облак. За първи път използваше този цвят в картините си. Всичките й рисунки, закачени в галерията, бяха пълни с жизнерадостни, светли тонове.
— Това „Грейстоун“ през нощта ли е? — попита Хари.
— Да, татко.
— Не е ли доста тъмна?
— Да. Аугуста каза, че картините отразяват нашето настроение.
— И днес ти имаш желание да рисуваш в черно, макар че навън е слънчево?
— Да, татко.
Хари стисна устни. Разбра, че Мередит също беше разстроена от мълчаливата война между него и съпругата му. „Всичко това е заради Аугуста“ — помисли си той.
— Искаш ли да използваме хубавото време, да оседлая твоето пони и да отидем на езда? И ще яздим до поточето.
Мередит го погледна. В очите й се четеше недоверие.
— А може ли и Аугуста да дойде с нас?
— Ще я попитаме — отвърна той. Сигурен беше, че тя любезно ще откаже. През последните дни се появяваше само за обяд и вечеря. — Може би тя ще има други планове — добави Хари.
— Нямам нищо против. Ще ми бъде приятно да пояздя с вас до поточето — отговори Аугуста, която точно в този момент влизаше в класната стая.
— Ще бъде забавно. Веднага отивам да се преоблека за езда — извика детето щастливо. — Лельо Клариса, ще ме извините ли?
— Да, разбира се, Мередит.
— Ако разрешите, милорд, аз също трябва да се преоблека. Мередит и аз ще ви чакаме долу — Аугуста извърна глава и учтиво се поклони.
„Какво ли означава това, за Бога?“ — помисли си Грейстоун.
— Надявам се, че ще прекарате добре, господине — каза госпожица Флеминг.
— Да. И аз, Клариса. Благодаря ти — отговори Хари и се запита: „Какво ли пак е намислила?“
Половин час по-късно той все още не можеше да намери отговор на въпроса си. Мередит беше весела, по детски изпълнена с въодушевление. Изглеждаше хубава в костюма си за езда, който беше като този на Аугуста. Малка шапчица с перо украсяваше русата й главица. Тя яздеше отпред, като непрекъснато подканяше сивото си пони.
Хари погледна жена си, която яздеше редом с него по алеята.
— Радвам се, че дойдохте с нас, мадам — каза той.
Графинята седеше грациозно върху седлото си, с ръце върху юздите.
— За вашата дъщеря е здравословно да подиша чист въздух. През последните няколко дни атмосферата в къщата ни не е много приятна, нали?
— Да. Милорд, вие сигурно сте учуден защо приех поканата за езда.
— Не, мадам. Много се радвам, че дойдохте с нас, но действително съм озадачен.
— Реших да ви дам стихотворението на брат си.
Хари си отдъхна. Искаше му се да протегне ръце, да я свали от коня и да я прегърне, но се
