същества.
— Ето че всичко се уреди така, както искахме — усмихна се щастливо Аугуста, стоплена от думите на Хари.
— Татко, ще ми купиш ли такава двуколка?
— Не ставай смешна. Да хвърля толкова пари за подобно нещо. Ще ме разорите напълно. Доста се охарчих за подменянето на гардеробите ви.
— О, съжалявам, татко — каза притеснено Мередит, като оглеждаше роклята си, по която се развяваха розови панделки. — Не предполагах, че си изхарчил толкова пари за моите дрехи.
— Мередит, баща ти те дразни. Ние тепърва започваме да го разоряваме. Надявам се, че харесва новите ни тоалети — успокои я Аугуста.
— Да, много. Доста са скъпички — каза галантно той.
— Каква прекрасна двуколка — рече Мередит, хвана ръката на Аугуста и я стисна.
— Да, хубава е — отвърна тя и на свой ред стисна нейната.
— Усещам, че дори у дъщеря ми се развива вкус към авантюри — каза тихо Хари, поглеждайки Аугуста.
14.
— Трябва да отбележа, че ти явно оцеляваш. Съпружеският живот ти се отразява много добре — Питър взе гарафата и си сипа вино.
Двамата седяха в библиотеката.
— Благодаря ти, Шелдрейк. Наистина, не всеки би оцелял, ако е женен например за Аугуста.
— Това означава, че си доста издръжлив. Но аз забелязвам също и промяна в характера и темперамента ти. Питам се дали някога си се занимавал с празненства или приеми.
Хари направи гримаса и отпи вино от чашата си.
— Наистина. Но това се харесва на Аугуста.
— Значи ти обичаш да я глезиш, а? Учудващо! Никога не си глезил никого — усмихна се подигравателно Питър. — Казвах ли ти, че тя ще бъде добра съпруга, Грейстоун?
— Да. А сега ми разкажи как вървят работите с другата госпожица Болингър.
— Успях да й направя впечатление. Разбира се, с много усилия. Шръгс ми помогна много, той например знае всички нейни вкусове и желания. Няма да повярваш какви книги съм прочел, за да мога да разговарям с нея, докато танцуваме. Прочетох например и една от твоите книги.
— О, поласкан съм. Като говореше за Шръгс, как е Сали?
Лицето на Питър тутакси помръкна.
— Тя все повече и повече отслабва физически, Няма да я бъде дълго. Единственото нещо, което я поддържа, е растящият й интерес към произхода на Лъвджой. Събира информация за теб.
— Миналата седмица ми изпрати писмо, че е събрала много малко неща — каза Хари.
— Между другото този човек има безупречно минало. Той е последният от рода си, има имение в Норфолк. Изглежда е доста богат. Няма много роднини. Инвестирал е пари в минното дело. Има отлично военно досие. Добър картоиграч, популярен сред жените, няма близки приятели.
Хари гледаше виното в чашата си.
— Да, ето още един бивш войник, който се развлича с невинни млади дами — промърмори той.
— Мислиш ли, че се занимава с предизвикателства? Някои мъже се развличат, като се дуелират например — отговори му Питър.
— Не зная, възможно е. Неговата цел по-скоро беше да ми попречи да се оженя за Аугуста, отколкото да ме предизвика на дуел. Той искаше просто да я дискредитира в моите очи.
— А може би той я е искал за себе си.
— Сали ми каза, че той не обръщал никакво внимание на Аугуста до обявяването на годежа ми с нея.
— Ти май спомена, че някои мъже се забавляват, като предизвикват други на дуел — Припомни му Питър.
— Много добре, Шелдрейк. Благодаря ти за информацията. Сега обаче имам за теб по-интересна задача.
— Каква? Пак ли се отнася за този негодник?
— Може би той е бил член на „Сабя“ — стария войнишки клуб. Спомняш ли си?
— Но той изгоря преди две години.
— Точно така. Нуждая се от списък с имената на членовете — каза Хари и му подаде листа, изписан с кръвта на Ричард.
— Ех, Грейстоун — въздъхна Питър и го пое от ръката на приятеля си, — ти никога няма да престанеш да ме удивляваш. Как попадна на това нещо?
— Ако Краули не го беше взел, може би то щеше да бъде наше още преди две години.
— Краули?! Този надут идиот?
— За жалост, да — Хари се наклони към Питър и те заговориха шепнешком.
Бетси тъкмо окачваше рубинената огърлица около врата на Аугуста, когато на вратата тревожно се почука. Тя отиде да отвори и се намръщи, като видя на прага младата камериерка, която изглеждаше притеснена.
— Какво има, Моли? — попита властно Бетси. — Безпокоиш графинята. Тъкмо привършвахме с тоалета. След минута тя ще слезе да посрещне гостите си.
— Съжалявам, че я безпокоя, но става дума за госпожица Флеминг. Графинята ме помоли да й помогна с тоалета. Госпожицата обаче не иска никаква помощ. Много е притеснена.
— Какво се е случило, Моли? — Аугуста стана от стола си пред огледалото.
— Госпожица Флеминг не иска да облече роклята, която вие наредихте, мадам. Казва, че цветът не е подходящ.
— Ще поговоря с нея. Бетси, ела с мен. Моли, виж дали някой друг се нуждае от помощ.
— Да, мадам — Моли хукна надолу по стълбите.
— Хайде, Бетси — Аугуста тръбна с енергични крачки по коридора. Златистата й рокля се развяваше, а сатенените пантофки проблясваха изпод нея.
Бетси подтичваше след господарката си. Двете стигнаха до крилото, където се намираше стаята на Клариса. В коридора се сблъскаха с едро, плещесто момче, облечено в ливрея.
— Извинете, госпожо — младият човек се стресна и едва не събори графинята.
— Кой си ти? Досега не съм те виждала тук.
— Казвам се Роби. Дойдох преди два дни, наеха ме за приема като лакей.
— А, добре тогава, бързай. В кухнята се нуждаят от помощ.
— Добре, госпожо.
Най-сетне Аугуста спря пред вратата на Клариса и почука.
— Клариса? Какво правиш вътре? Отвори веднага вратата! Нямаме време.
Вратата се отвори и Клариса се показа на прага, облечена по халат. Прошарената й коса беше прибрана в муселинена шапчица.
— Няма да слизам долу.
— Глупости. Трябва да дойдеш. Тази вечер ще те представя на чичо си. Нали ти обещах?
— Не мога.
— Заради роклите ли? Когато пристигнаха днес следобед, не бях много сигурна, че ще харесаш цветовете.
— Но те не са същите.
— Я дай да видя — Аугуста отвори гардероба. Вместо сивите и кафяви рокли, които Клариса обикновено обличаше, там бяха наредени нови рокли в различни цветове.
— Точно както ги поръчах — каза Аугуста.
— Вие сте ги поръчали? Мадам, аз позволих да подмените гардероба ми, като вземете предвид поста ми
