си.
— Да. Нали знаеш, че съм доста лекомислена.
— Да, но Сафо!
— Та тя е писала прекрасни любовни стихове.
— По дяволите! Не знаеш ли, че те са посветени на жена? — прошепна Хари, за да не чуе Мередит.
— И какво от това? Поезията й е велика, тя се отнася и за мъжете, и за жените. Нали в нея се говори за любов. А щом е така, за мен е без значение дали е посветена на мъж или на жена — отсече Аугуста.
— Хайде да поговорим по този въпрос друг път. Сега не му е времето — каза остро Хари.
— Разбира се, милорд… О, погледнете нагоре, към стълбите Това е госпожица Флеминг. Не е ли очарователна! — извика тихо Аугуста и прикова вниманието на другите към площадката на втория етаж.
Гостите вдигнаха глави нагоре. Клариса гледаше объркана към салона. Беше облечена в роклята с цвят на аметист, косата й бе подредена в гръцки стил и украсена с панделка. Тя стоеше изправена, с гордо вдигната глава, но се чувстваше някак неудобно пред толкова много хора.
— Боже мой! Никога не съм виждал Клариса толкова хубава — промърмори Хари.
— Аугуста, коя е тази дама? — попита сър Томас.
— Роднина е на Грейстоун. Много интелигентна жена, чичо. Ще ти бъде интересно да разговаряш с нея. В момента тя прави изследвания по въпроса, за който говорихме преди малко.
— Така ли? Искам да поговоря с нея.
— Разбира се. Ще ме извиниш ли, отивам да я доведа — Аугуста се усмихна доволно.
Тя бързо тръгна през салона, като се промъкваше между гостите. Трябваше спешно да доведе Клариса, преди тя да е променила решението си.
— Да си призная, Аугуста, приемът ти беше изключителен. Излетът до морето беше много хубав — каза Клаудия на следващата вечер.
Двете решиха да се поразходят навън, докато вътре гостите танцуваха.
— Благодаря ти.
Тази вечер в имението „Грейстоун“ имаше бал. Музикантите засвириха кадрил и гостите започнаха да танцуват. Дошлите от Лондон се открояваха пред съседите на графа с финеса и елегантността си. Но всички се забавляваха еднакво добре. Аугуста бе наредила да се приготвят различни закуски и много шампанско.
От дълги години в имението не беше се случвало подобно събитие. Новата стопанка искаше да има от всичко в изобилие и гостите й да останат доволни. Резултатите не закъсняха и тя тайничко се радваше. Аугуста безспорно имаше талант да организира тържества, това беше в кръвта й.
— Радвам се, че ти и чичо Томас посетихте Дорсет — рече тя, спря до кръглия каменен фонтан и пое дълбоко въздух. — Много исках по някакъв начин да ви благодаря за това, че бяхте тъй мили с мен в Лондон след смъртта на брат ми.
— Не е нужно да ни благодариш, Аугуста.
— Така е. Но не зная как да ви се реванширам.
— Ти си се отблагодарила по друг начин, братовчедке. Липсваш ни.
— Много си мила, Клаудия. Но и двете знаем, че ви се натрапих.
— Не говори така. Никога с нищо не си досадила в нашата къща. Била си неразумна, непредсказуема, понякога променлива, но никога не си досаждала. Напротив, ти разведри атмосферата в нашия дом. Ако не беше ти, аз никога нямаше да бъда такава, каквато съм сега. Нямаше да вляза в „Помпея“ и да се запозная с тази прекрасна жена лейди Арбътнот. Никога нямаше да срещна Питър Шелдрейк.
— А, Питър! Трябва да ти кажа, че ти доста си го омаяла. Обичаш ли го?
Клаудия сведе поглед към връхчетата на сатенените си обувки, после вдигна срамежливо очи към Аугуста:
— Намирам го за много чаровен, но не мога да разбера защо. Понякога ми прави любезни комплименти, а друг път страшно ме дразни. Убедена съм обаче, че зад безгрижието му се крие интелигентност и добро възпитание. Той просто прикрива от света сериозния си характер.
— Да, и аз мисля така. Той е най-близкият приятел на Грейстоун, не може да не бъде честен и сериозен. Аз много го обичам и чувствам, че е подходящ за теб, както и ти за него. Той се нуждае от жена като теб.
— И тук ли важи теорията за противоположностите, които се привличат?
— Да. Досега не съм срещала такава ярка противоположност като мен и Грейстоун — отговори тя.
— Щастлива ли си в брака? — попита Клаудия и я стрелна с очи.
Аугуста замълча. Не й се нравеше подобен разговор. Отговорът все още беше труден, за нея всичко бе толкова ново. Тя още не беше получила от Хари това, което желаеше и за което мечтаеше. Не знаеше кога той действително ще започне да я обича истински. Докога ще продължава да я следи и наблюдава, докога ще я сравнява за всяко нещо с предшественицата й…
— Аугуста?
— Аз имам всичко, за което може да мечтае една омъжена жена. Действително, какво мога повече да искам? — Вдигна рамене Аугуста и се изсмя.
— Така е. Графът е мъж, когото би пожелала всяка жена — усмихна се Клаудия и се изкашля многозначително. — Ти все пак имаш опит и…
— Опит? О, миличка… Ти наистина ли си влюбена в Шелдрейк? Да не би да ти е направил предложение за женитба?
В тъмното не можеше да се види дали тя се изчерви, но Аугуста го почувства, когато Клаудия отговори с променен глас:
— Той не е споменавал за брак пред мен, но се надявам, че първо ще поговори с татко.
— Искаш да кажеш, че би постъпил като Грейстоун? Не, не мисля. Той не е толкова старомоден като приятеля си. Мисля, че ще попита първо теб, а след това ще отиде при баща ти.
— Така ли смяташ? — учуди се Клаудия.
— Да, така. А сега искаш да ти кажа моето мнение за мъжа в брака, нали?
— Да.
— Първото нещо, което трябва да научиш — започна Аугуста, — е, че те смятат себе си за най-важното нещо в къщата. Радват се на тази своя измислица, дори й вярват. Те имат илюзията, че са маршали, а техните съпруги — капитани, които изпълняват военни заповеди. Разбираш ли?
— Да.
— Понякога те са доста глуповати.
— Глуповати? Нима можеш да кажеш това за Грейстоун? Той е толкова интелигентен. Всички го ценят — Клаудия я гледаше учудено.
— Да, той е много интелигентен и начетен, що се отнася до историята на дребна Гърция и Рим. Но в друго отношение… Трябва да ти кажа, че не е много трудно да накараш мъжа да повярва, че той командва вкъщи, че е най-важната фигура.
— Може би си права, като наблюдавам баща си. Той е толкова зает с работата си, изобщо не знае какво става около него, но се смята за най-важния човек у нас.
— Жените оставят мъжете да се пристрастят към тази роля и да повярват в илюзията, че те са истинските водачи, защото за жената това е много по-лесно. Тя може да подрежда нещата около себе си и дома си така, както си иска.
— Много интересно мнение, Аугуста.
— Нали?
— Искам да ти кажа още нещо. Забелязах, че мъжете нямат представа за възможностите на женското поведение. Много са тесногръди и се ядосват например за дреболии — колко било дълбоко деколтето ти, защо си отишла на езда без придружител… ей такива работи. Имат елементарно мислене…
— Аугуста…
— И още нещо. Аз бих посъветвала всяко момиче, което иска да се омъжи, да внимава — мъжете имат
