постъпя. Винаги и навсякъде трябва да доказвам себе си.
— Не е така, Аугуста.
— Не е така ли? Защо тогава трябва постоянно да живея с мисълта, че съм длъжна да доказвам своята добродетелност като съпруга? Когато застана в галерията пред картините на предците ти, винаги имам усещането, че не съм достойна за теб. Или искаш да се чувствам като Помпея, жената на Цезар, която непрекъснато била подозирана от собствения си съпруг? Той дори се развел с нея, защото просто била безупречна.
Хари я гледаше, изумен от яростта й. Хвана я за голите й рамене и я разтърси силно.
— Аугуста, не съм и помислял подобно нещо, успокой се. Какви глупави мисли има в главата ти!
— Как да не мисля? Ти непрекъснато ме следиш колко са дълбоки деколтетата ми, вдигаш ми скандал, защото ходя на езда без придружител, обвиняваш ме, че не давам добър пример на дъщеря ти…
— Достатъчно. Имаш прекалено развита фантазия. Това е последицата от книгите, които четеш. Предупредих те, че не трябва да четеш романи, които влияят на въображението ти. Сега много те моля, успокой се. Ти си на границата на истерията.
— Не! — викна тя и сви ръцете си в юмруци. — Не, не съм на ръба на истерията! Не съм луда! Не толкова, че да губя контрол върху себе си… Много съм добре, чувствам се отлично. Само съм ядосана, Хари.
— Да, виждам. И то не само, защото заминавам. През всичкото това време ти си се тормозела. Откога ме оприличаваш на Цезар?
— Още от самото начало. И знаех, че като се омъжвам за теб, поемам голям риск. Наясно съм, че никога няма да спечеля любовта ти — прошепна тя.
— Аугуста, ние говорим за доверие, а не за любов.
— Доверието, което искам от теб, произлиза от твоята любов към мен.
Хари я отведе малко по-навътре в градината, повдигна с показалец брадичката й и я погледна в очите. Искаше му се да я успокои, макар че самият той беше ядосан. Беше й дал всичко, което според него трябваше да се даде на една жена. Ако се изискваше още нещо, може би любов или това, което Аугуста желаеше, то бе затворено някъде вътре в него и той все още не можеше да й го даде.
— Скъпа, ти означаваш много за мен. Желая те, вярвам ти така, както никога не съм вярвал на друга жена досега. Всичко мое ти принадлежи. Какво още искаш?
— Нищо. Очевидно това е всичко, което си в състояние да ми дадеш, и бях много права, когато настоявах годежът да продължи дълго. Но всичко свърши. Знаех, че поемам голям риск — тя извади от чантичката си дантелена кърпичка, избърса очите си и я прибра.
— Аугуста, мила, много си емоционална тази вечер. Не е полезно.
— Защото вие, господине, не сте емоционален. Когато човек е безчувствен, всяка емоция е вредна за него. Ние от нашия род сме свикнали да живеем с емоции.
Когато тя спомена отново за рода си, Хари така се вбеси, че от ярост очите му засвяткаха. Беше безсилен да заличи спомените й. Побеснял от ревност, протегна ръка, хвана я за голото рамо и рязко я завъртя към себе си.
— Ако още веднъж ми подхвърлиш в лицето достойнствата на вашия род, ще направя нещо доста неприятно за теб. Разбра ли? Смятам, че ти е ясно!
— Да, милорд — тя отвори уста от удивление и го погледна уплашено.
— Прости ми първо за това, че не съм мъжът, който ти би желала за свой съпруг. Аз просто не съм такъв, какъвто искаш да бъда, и второ — извинявай за това, че избухнах така рязко. — Хари постепенно се овладя.
— Не мислех, че това те дразни — каза тя.
— Понякога се ядосвам. Тогава, когато ми доказваш моите недостатъци и ме съпоставяш с близките си. Но това вече няма значение, нека да се върнем на въпроса. Вярваш ли ми, че не съм казал нищо на Шелдрейк за Ричард?
— Разбира се, че ти вярвам, мили. Не се съмнявам в нито една твоя дума. Но винаги когато се спомене брат ми, ставам неспокойна и раздразнителна. Прости ми — тя притвори очи и се отпусна.
— Да, мила, зная това — той я прегърна и Аугуста сложи ръка на рамото му. — Вече ти казах, че трябва да оставиш брат си на мира. Забрави какво е правил преди две години.
— Може би си прав. Казвала съм си го неведнъж, но знай, че е трудно — промърмори тя.
— Добре. Искам да разбереш само това, че заминавам за Лондон, защото искам да намеря отговор на въпросите от стихотворението. Шелдрейк и аз работим заедно години наред. Затова трябва да се върна в Лондон и да открия някои неща.
— Добре. Разбирам важността на вашето разследване. Върни се в Лондон, щом трябва.
— Ето, така те искам. Тъй трябва да се държи всяка жена със съпруга си — той се усмихна кротко.
— О, ти не ми даде възможност да довърша мисълта си. Ти ще се върнеш в Лондон, но аз и Мередит ще те придружим.
„Проклятие!“ — помисли си той, но само каза:
— Сезонът вече свърши, любима. Ще се отегчиш много, няма никакви забавления.
— Глупости, това ще бъде пътешествие с образователна цел за твоята дъщеря. Ще я разходим из града и ще й покажем забележителностите. Ще ходим по изложби, библиотеки, музеи. Ще бъде чудесно.
— Но, Аугуста, това е служебно пътуване.
— Не си логичен, Хари. Защо едно служебно пътуване да не се съчетае с екскурзия с образователна цел? Това ще бъде много интересно преживяване.
— Но, мила, аз няма да имам никаква възможност да ви обърна внимание.
— Изобщо не се притеснявайте, милорд. Ние с Мередит ще се забавляваме и без вас.
— Какво ще правиш в Лондон с деветгодишно дете, което никога не е напускало имението си на село? Но хайде да се връщаме при гостите.
Без да дочака отговор, Хари я хвана за ръка и тръгна. Аугуста мълчеше. Той я поведе обратно към къщата, откъдето долиташе музика и смях. Графът не очакваше, че бурята ще се размине толкова бързо, беше подготвен за много повече сълзи и протести, характерни за Нортъмбърланд-Болингър. Но всичко мина относително спокойно.
Хари беше убеден, че съпругата му е разбрала що за мъж е той и че когато даваше заповеди в дома си, всички трябваше да ги изпълняват.
Тя беше недоволна от създалото се положение, но може би всичко бе за добро. Графът знаеше, че ще бъде много зает в Лондон и няма да има време да прави компания нито на дъщеря си, нито на съпругата си. Дразнеше се при мисълта, че Аугуста щеше да се забавлява сама през вечерите. За нея това беше доста опасно. В главата му започнаха да се появяват някои сцени: Аугуста, танцуваща с Лъвджой; Аугуста, играеща карти; Аугуста, облечена в мъжки дрехи в библиотеката; Аугуста, коленичила пред писалището на Енфилд; Аугуста в каретата, трепереща от копнеж, желание и страст…
Всеки интелигентен мъж с право можеше да се тревожи, щом бе женен за такава жена.
Мислите му се прекъснаха, когато случайно настъпи с ботуша си нещо меко в тревата. Погледна надолу и видя мъжка ръкавица.
— А! Някой от нашите гости ще я търси. Хари се наведе, за да вземе ръкавицата, но видя как между храстите нещо проблесна. Мярнаха се чифт ботуши и чифт светли сатенени пантофки.
— А може би този някой е тук и много добре знае, че я е изпуснал — продължи да си говори той.
— Какво е това, Хари? — Аугуста се обърна назад, после затвори очи и се усмихна. От храста важно и бавно се измъкна Питър Шелдрейк, обгърнал с ръка голото рамо на почервенялата от срам Клаудия.
— Ти май си намерил моята ръкавица, Грейстоун — каза Шелдрейк с престорена усмивка.
— И аз така мисля — рече Хари и му подаде ръкавицата.
— Вие сте първите, на които ще кажем новината. Ние с госпожица Болингър се сгодихме. Тя е съгласна. Сега ще разговаряме с баща й, а утре заминаваме за Лондон, нали? — съобщи Шелдрейк, погледна притеснената Клаудия и нахлузи ръкавицата си.
— О, но това е прекрасно! — Възкликна Аугуста и прегърна братовчедка си.
— Благодаря. Надявам се, че татко ще бъде съгласен.
Клаудия все още се мъчеше да намести ръкава си и да покрие голото си рамо.
