отметната назад и косата й падаше чак до кръста.
Хари усети как дълбоко в нея мускулите й се стягат, после се отпускат. Луд огън лумна в него и той цял му се отдаде. Нека изгори в бесните пламъци на любовта! Така, както само един Нортъмбърланд-Болингър би могъл да го направи.
16.
Икономката на лейди Арбътнот посрещна Мередит и Аугуста на вратата. От Шръгс нямаше и следа.
— Господин Шръгс отсъства, мадам. Болен е. И ще боледува още дълго време — обясни жената.
Аугуста се усмихна. Знаеше добре, че след всичко, което се случи между Питър и Клаудия в Дорсет, а и заради задачите, поставени от съпруга й на доверения му приятел, Шръгс никога нямаше да се появи. Трудна и отговорна работа очакваше Грейстоун и Питър.
— Дори и да не се върне вече тук, няма много да чувствам отсъствието му. Ще липсва единствено на госпожата — измърмори икономката, затваряйки вратата. — Двете ли ще влезете при лейди Арбътнот, или малката ще дойде с мен в кухнята да си похапне и да пие чай?
Момичето попита с поглед Аугуста дали ще й разреши да остане.
— Мередит ще дойде с мен — отвърна тя, отваряйки вратата на салона.
— Както кажете, мадам.
Аугуста отвори широко вратата.
— Ето ни и нас. Добре дошла в моя клуб, Мередит. Това е „Помпея“.
Този следобед клубът беше много оживен, макар че сезонът бе към края си. Графинята поздрави приятелките си и се спря да поговори с по-близките. След това се отправи към дъното на салона, където бе седнала Сали. Преди да стигнат до камината, пред тях спря Розалинд Морис.
— О, членовете на „Помпея“ стават все по-млади! — Възкликна тя.
Мередит се изчерви и погледна към Аугуста, сякаш търсеше подкрепата й.
— Една млада дама винаги би искала да разшири кръгозора си. Позволи ми да ти представя дъщеря си. Тя днес е мой гост в клуба.
След като поговориха малко, Мередит и Аугуста продължиха нататък.
Момичето наблюдаваше с широко отворени очи всичко наоколо. Впечатлена бе от картините по стените и дори от масичките, отрупани с разпилени вестници.
— Така ли изглежда клубът на татко?
— Да, приблизително. Само че в него членуват само мъже, а тук — само жени. Постарахме се да създадем почти същата атмосфера, както в мъжките клубове на Сейнт Джеймс стрийт.
— Много ми харесват картините, особено тази — отбеляза Мередит.
— А, това е портрет на Хипатия. Тя се е занимавала с математика и астрономия, живяла е в Александрия.
— Може би и аз ще напиша книга някой ден — Въздъхна Мередит.
— Да, може би.
В този момент те спряха в дъното на салона и видяха Сали, която ги наблюдаваше. Когато Аугуста тръгна към нея, съвсем се обърка. Нямаше и съмнение, че здравето на Сали се влошаваше с всеки изминал ден. Разбира се, тя беше все така елегантна, но прекрасната дреха не можеше да скрие изнемощялото тяло и измъчения поглед. Аугуста щеше да заплаче, но се овладя, за да не разтревожи Сали. Тя се втурна към нея и я прегърна нежно.
— О, Сали, колко се радвам, че те виждам! Толкова се тревожих за теб!
— Все още съм жива и съм тук — отговори тя. — Твоят съпруг, този тиранин, ме е затрупал с работа.
— С работа? Да не би и ти…? О, трябваше да се досетя. Та ти също си била част от неговата… — изстена Аугуста, но веднага заговори тихо, за да не чуе Мередит.
— Разбира се, мила. Знаеш, че имам много бурно минало — пошегува се тихо Сали. — А сега ме представи на тази млада дама. Това е дъщерята на Грейстоун, нали?
— Точно така — графинята побутна детето към стола и Мередит направи реверанс.
— Приликата с бащата е изключителна. Същите интелигентни очи, същата усмивка. Колко е красива! Хайде, Мередит, иди до бюфета и си вземи от всичките сладкиши.
— Благодаря, лейди Арбътнот.
Сали проследи с поглед Мередит, която се затича към бюфета на другия край на салона. После полека се обърна към младата си приятелка.
— Какво прекрасно дете!
— И ученолюбива като баща си. Току-що ми каза, че щяла да напише книга, когато порасне — каза Аугуста и седна на един от столовете край камината.
— Не се съмнявам, след като познавам баща й. Представям си по каква програма учи. Горкото дете. Настръхва ми косата.
— Не се плаши, Сали. Погрижих се и за това. Вмъкнах някои развлекателни предмети в програмата на дъщеря ни. Започнах да я извеждам навън и да рисуваме или да четем детски романи. Помолих Клариса Флеминг да разшири познанията й по история, да й говори за жените в древна Гърция и Рим. В книгите на баща й няма такива неща — обясни подробно Аугуста.
— О, мила приятелко, ти никога не се предаваш! Знаех си аз, че ти ще си най-подходящата за Грейстоун, и така излезе. Той също го знаеше, но не беше сигурен дали да впише името ти първо в списъка си.
— Нима моето име е било в началото на списъка? Винаги съм мислила, че е било последно. Не мога да повярвам.
Аугуста си наля чай и когато поставяше обратно чайника на масата, видя шишенцето с лекарството на Сали. Преди тя да се премести в Дорсет, лейди Арбътнот не държеше лекарството до себе си. Сега обаче го носеше постоянно. Значи болките ставаха непоносими.
— Не вярваш, но е факт. Хари не можеше да те забрави, постоянно мислеше за теб от деня, в който те срещна за първи път.
— Значи за него съм била нещо като постоянен дразнител.
— Ти се подценяващ, мила. Но аз между другото съм ти сърдита. Къде ми е икономът? — засмя се Сали.
— Не ме обвинявай. Братовчедка ми е тази, която принуди горкия Шръгс да напусне поста си.
— Да, зная. Вчера сутринта видях обявата за техния годеж във вестника. Двамата много си подхождат.
— Чичо Томас е много доволен.
— Да, Шелдрейк е луда глава, но скоро ще улегне. Той доста се позабавлява в Лондон, откакто се завърна от мисията си на континента. Но като се ожени и като започне да се грижи за имотите на баща си, ще стане по-сериозен.
— И аз съм на същото мнение — отвърна Аугуста.
Сали протегна ръка към масата и взе шишенцето с лекарството. Отвори го и сложи две капки от течността в чая си. Тя забеляза тъжния поглед на графинята и каза тихо:
— Не се тревожи, мила. Боли ме, защото тези дни имам много работа и съм доста преуморена.
— Мога ли с нещо да ти бъда полезна? Кажи, Сали… — Аугуста се пресегна и хвана нежно ръката й.
— Не, миличка, благодаря ти. Всичко трябва да свърша сама… — тя замислено погледна шишенцето.
— Сали! — тихо, но настоятелно прошепна Аугуста.
— Успокой се, мила. Още няма да умирам. В момента съм страшно заета. Събирам информация за Грейстоун. Трябва да знаем някои подробности около клуба „Сабя“. Не можеш да си представиш как ме поглъща тази работа, колко много я обичам. От две години насам не бях се срещала с много хора. Сега поднових връзките си. Много от тях само чакат да им създам работа.
Аугуста се облегна на стола и погледна към Мередит. Тя се бе спряла до едно писалище и разговаряше
