с Касандра Побъри, която й показваше някаква поема.
— Моят съпруг твърдо е решил да се добере до информацията, която търси — промълви Аугуста.
— Да, Хари винаги е бил много твърд в решенията си. Той иска на всяка цена да открие Паяка. Има си причина. Това е важно за него.
— Какво знаеш за клуба? — попита Аугуста.
— Засега е много малко. Зная, че не е просъществувал дълго. Членовете му са били все млади офицери — мъже, които са търсели своето място в живота. Но клубът изгорял и не бил възстановен. Все още не мога да намеря списъка на членовете му, но се надявам, че ще го открия. Наех платени информатори и те са издирили бившия съдържател на клуба.
— Колко вълнуващо. Говори ли вече с този човек? — Аугуста се увлече в разговора със Сали. Беше й страшно интересно.
— Не съм се срещала още с него. Защо си толкова възбудена? Сигурно Грейстоун лично те е запознал с този въпрос.
— Интересувам се от резултата. Зная, че е много важно за Хари.
— Да, така е — каза Сали и замълча. След малко отново се обърна към Аугуста: — Мила, знаеш, че книгата за облози винаги е отворена на определена страница.
— Да, зная. И какво от това?
— Ако някога я намериш затворена, веднага я вземи и я занеси на Хари. Нека той да я отвори.
— Но, Сали, за какво става дума? — Аугуста я погледна учудено.
— Зная, че ти звучи доста тайнствено и мелодраматично, но това може да се случи. Просто те предупреждавам. Само ми обещай, че ще го направиш. Веднага щом видиш, че книгата е затворена, предай я на Грейстоун.
— Обещавам. Сали, кажи ми защо е всичко това?
— Засега не мога да ти кажа нищо повече. Грейстоун знае, че аз винаги проверявам информацията, преди да му я предам окончателно. Съпругът ти не обича да му подават неточна информация. Това го вбесява, а той не прощава грешките. Попитай Шръгс. Никога няма да забравя как веднъж се беше забъркал доста неприятно със съпругата на един френски офицер… Но това е много стара история.
— Разбирам — каза замислено Аугуста и отпи от чая си.
Почувства се излишна в този кръг от приятели — Сали, Питър и Хари. Те бяха верни един към друг, имаха заедно преживяно минало.
Аугуста познаваше много добре това чувство. Подобна взаимност имаше между нея и брат й, когато Ричард беше жив. Сега това й липсваше много. Тя обаче чувстваше, че започва да се привързва към новото семейство. Мередит полека-лека я допускаше близо до себе си, а страстта на Хари бавно се превръщаше в друго чувство — той вече не можеше да живее без нея. Но тя чакаше нещо повече. Жадуваше да бъде важна част от живота на съпруга си, такава, каквато Сали и Питър са били навремето. Искаше да бъде близка приятелка на съпруга си и той да й се доверява.
— Вие тримата сте били едно голямо семейство, нали? — попита кратко Аугуста.
— Не съм мислила по този въпрос, но може да си права. Ние бяхме доста различни, но поемахме големи рискове, вярвахме си и се нуждаехме един от друг. Понякога животът на единия зависеше от работата на другия. Тези неща свързват много здраво хората.
— И аз мисля така.
Хари седеше зад писалището в библиотеката си, когато чу шум в антрето. Съпругата му и дъщеря му се прибираха от разходка. „Точно навреме“ — помисли си той. Два дни вече Аугуста разхождаше Мередит по улиците на Лондон. Когато той се върна вкъщи, никой не знаеше къде точно е отишла графинята с малката господарка. Икономът Кредок предположи, че е завела детето в Британския музей. Но Хари знаеше много добре, че не са там. Такива развлечения бяха съвсем отегчителни за деветгодишно дете. Не вярваше на предположенията на Кредок.
Той стана и отиде до вратата. Щом го видя, Мередит хукна към него. Розовата й шапчица се търколи на пода. Очите й горяха от възбуда.
— Татко, татко, познай къде бяхме!
Той изгледа сърдито Аугуста, която тъкмо сваляше шапката си, накичена с червени и жълти цветя. Тя невинно му се усмихна. Хари отново погледна детето.
— Не мога да позная. Предавам се.
— Бяхме в клуба, татко — Възкликна Мередит.
— Какво?!
— Аугуста ми каза, че този клуб приличал много на вашия, само че бил за жени. Беше много интересно. Всички бяха любезни с мен и ми отговаряха на най-различни въпроси. Видях как няколко дами пишат книги. Една от тях пише за амазонките. Не е ли вълнуващо?
— Много е вълнуващо — отговори Хари, като хвърли към съпругата си ядосан поглед, който тя се направи, че не забелязва.
Мередит не обърна внимание на това и продължи да разказва за следобедните си приключения.
— Там видях портрети само на жени. Имаше дори портрет на Клеопатра. Аугуста ми разказа за всички тях и ми каза, че те ще са ми за пример. Срещнах се с лейди Арбътнот, която ми предложи сладкиши и ми разреши да ям колкото си искам.
— Да, виждам, че си преживяла много интересни мигове, дъще. Сигурно си доста уморена.
— О, не, не съм, татко. Никак.
— Няма значение. Госпожа Бигсли ще те заведе горе в спалнята. Аз искам да поговоря насаме с майка ти.
— Да, татко.
Детето се подчини, но все още впечатлено от видяното в клуба, продължаваше да бърбори на икономката, докато се качваха по стълбите.
Графът се намръщи.
— Аугуста, ако обичаш, последвай ме в библиотеката. Искам да си поговорим.
— Да, милорд. Случило ли се е нещо?
— Ще си поговорим на четири очи.
— А, разбирам. Пак съм ви ядосала.
Тя влезе в библиотеката и се намести в креслото срещу писалището, зад което седна Хари. Той сложи ръцете си върху полираната повърхност и дълго мълча. Искаше му се Аугуста да разбере вината си и гнева му.
— Милорд, не ме гледайте толкова страшно. Чувствам се ужасно. Защо не ми кажете поне една дума?
— Ще ви кажа, госпожо. Не ми е приятно да водите детето ми в „Помпея“.
— Мислех, че няма да имате нищо против да посетим лейди Арбътнот.
— Нямам нищо против дъщеря ми да се среща със Сали, но не желая Мередит да посещава този глупав клуб. И двамата знаем, че там ходят жени от по-друго тесто.
— От друго какво?! — очите й гневно заблестяха. — Какво искате да кажете, господине? Искате да кажете, че членуващите в клуба са леки жени? И мислите, че мога да преживея такава обида?
— Не исках да кажа това. Казах, че са по-различни. Тези жени са независими и правят каквото си щат, без да се съобразяват с обществото. Наричат себе си „оригинални“. От свой собствен опит и наблюдения мога да кажа, че членовете на клуба са луди и необуздани. Това не са жени, които могат да служат за пример на дъщеря ми.
— Трябва да ви напомня, милорд, че вие се оженихте за една от членуващите в този клуб.
— Именно. Това ме кара да мисля че в него членуват жени с по-особен характер, нали? Но нека да се изясним. Когато ти разреших да пътуваш с мен за Лондон, много добре ти обясних, че няма да имам никаква възможност да се занимавам с теб и Мередит. Ти ми даде дума, че ще бъдеш много разумна и ще подбираш местата, на които водиш дъщеря ми.
— Аз действително внимавам. Тя е в безопасност.
— Не говоря за физическа опасност — сряза я Хари.
