— Разбира се, че ще е съгласен. Господин Шелдрейк е много подходящ за теб — Аугуста отстъпи малко назад, огледа ги и каза: — Бях сигурна.
— Това ли е второто нещо, което си беше наумила, скъпа? — погледна я Хари, спомняйки си за разговора по време на танците.
— Да. Знаех си, че Шелдрейк и Клаудия ще си подхождат. Мисля, че е добре и от практична гледна точка.
— Защо? — погледна я учудено Хари.
— Защото моята братовчедка ще се омъжи не само за красив, галантен и богат съпруг, но и за чудесен иконом.
Хари замълча. Само поклати утвърдително глава, удивен от прозорливостта на съпругата си. После каза:
— Поздравявам те, мила моя. Шелдрейк успя да заблуди толкова много хора, теб обаче не можа да излъже. Макар че добре изпълняваше тази роля.
— Шръгс?! — очите на Клаудия се разшириха. Тя се обърна рязко и застана пред Питър. — Ти си Шръгс от „Помпея“? Знаех си аз, че отнякъде те познавам. Шелдрейк, как посмя да ме излъжеш така ловко? Не се ли срамуваш?
— Клаудия, любима, аз само правех услуга на една стара приятелка и толкоз.
Питър погледна кръвнишки Аугуста.
— Трябваше да ми кажеш кой си — продължаваше с укор Клаудия. — Колко пъти се държа лошо с мен като Шръгс… Ако искаш да знаеш, нямам никакво желание да бъда сгодена за такъв грубиян като теб — допълни гордо тя.
— Клаудия, бъди разумна. Това беше само игра.
— Дължиш ми извинение, Шелдрейк — каза ядосано тя. — Падни на колене и искай извинение! На колене, чу ли!
Вирнала глава, Клаудия тръгна към къщата. Питър се обърна към Аугуста, която се задавяше от смях.
— Много добре, мадам. Смятам, че се позабавлявахте. Вие провалихте годежа ми още в самото начало.
— Ни най-малко, Шелдрейк. Ще ви бъде трудно, докато братовчедка ми ви прости, но аз съм доволна от всичко. Като си помисля колко страдах и ви съчувствах, когато се оплаквахте от вашия ревматизъм…
— И успяхте да си отмъстите… Бихте ли ми казали, мадам, кога за първи път открихте, че аз съм Шръгс?
Хари ги наблюдаваше отстрани. Беше скръстил ръце на гърдите си.
— Добре, ще ви кажа. В нощта, когато разхождахте мен и Грейстоун в каретата из Лондон. Тогава познах гласа ви — отговори Аугуста и се усмихна хитро.
— Сега сте омъжена, мадам, и вместо да ми благодарите, че играх и ролята на кочияш по време на разходката ви из Лондон, вие ми отмъщавате. Чудесно.
— Точно така мисля и аз — отговори Аугуста.
— Достатъчно — прекъсна ги рязко Хари. — Приличате на невъздържани деца. Моля ви, не се дразнете. Гостите ни чакат.
Единственото желание на Хари в момента беше да припомни на Аугуста преживяното в каретата.
— Мислите ли, че действително трябва да падам на колене и да искам извинение? — попита неохотно Питър.
— О, да — отвърна Аугуста.
— Знаех си аз, че Клаудия е момиче с характер и ангелската й физиономия е само фасада — промърмори Питър.
— Естествено. Тя може да не е Нортъмбърланд, но все пак е от рода Болингър.
Късно същата вечер Хари се бе излегнал в креслото в спалнята си и размишляваше върху това защо не му се искаше Аугуста да замине с него в Лондон. Причината бе, че се страхуваше…
Ужасяваше се, че в Лондон тя ще се срещне с куп модерно мислещи приятелки и те ще я окуражат за извършването на нови необмислени постъпки.
Страхуваше се, че макар и сезонът да беше към края си, тя ще намери начин да се забавлява така, както се бе забавлявала преди брака.
Страхуваше се, че може да се влюби страстно и безумно в някой, който ще бъде съвсем различен от него. Тогава тя ще му отдаде изцяло сърцето си.
Тази мисъл го разтърси. Тя наистина можеше да отдаде сърцето си на друг, без да наруши съпружеската клетва. Той я притежаваше физически, защото му беше законна съпруга, но това не беше достатъчно.
„Да-а, не е достатъчно“ — мислеше си Хари, вперил поглед в мрака зад прозореца. Трябваше да разтвори онази врата, заключена някъде дълбоко в него. Изведнъж се почувства несигурен. Сякаш се взираше в тъмно и празно пространство. Изплаши се. Прииска му се пак да затвори тази врата. Разбра, че никога вече не би могъл да живее сам. Той жадуваше Аугуста не само физически. Беше свикнал с нейната дива, неподчиняваща се природа. Знаеше, че в сърцето си тя беше вярна и нямаше да му изневери.
— Хари?
Той извърна глава. На вратата, свързваща двете спални, стоеше жена му. Колко бе нежна и красива! Тънката копринена нощница се развяваше около тялото й.
— Какво има, Аугуста?
— Съжалявам за скандала, който направих в градината. Зная от какво се страхуваш — че няма да ни обърнеш никакво внимание, ако дойдем с Мередит в Лондон. Разобличението на Паяка е много важно за теб, затова не бих искала да те притеснявам — каза тя и влезе тихо в стаята.
Той бавно се усмихна и й подаде ръка, без да става от креслото.
— Паяка не е толкова важен в моя живот, колкото ти и Мередит, мила.
Тя пое ръката и седна на коленете му. Ухаеше на чиста женска плът, топла и подканяща. Той усети как в него се надига възбудата.
— Вече реших.
— Няма ли да тръгнеш за Лондон утре?
— Не — той сгуши лице в голото й рамо, поглъщайки сладкия мирис на плътта й.
— Ще накарам Шелдрейк да тръгне сутринта и да подготви нещата около случая. Ти, аз и Мередит ще заминем вдругиден. Оставям ти един ден, за да приготвиш багажа.
Аугуста се извърна и го погледна в лицето.
— Значи си съгласен да дойдем с теб?
— Да, сладка моя. Ти все пак си свързана с това разследване. Честно казано, има още една причина, за да дойдеш с мен. Не мога да спя сам.
— Значи ще служа за грейка — каза тя.
— Да, между другото.
— О, Хари, няма да съжаляваш, че си ни взел. Ще се държа прилично, ще бъда образец на женска добродетел. Ще се грижа за Мередит, няма да я изпускам от погледа си. Ще посещаваме само галерии, музеи и театри с научна цел. Аз ще…
— Тихо, любов моя. Не давай празни обещания — прошепна той, обви ръка около шията й, наведе главата й към своята и я целуна, за да я накара да млъкне. Тя въздъхна и се отпусна послушно върху него. Хари плъзна ръка по нощницата и стигнал ръба й, повдигна коприната и бавно започна да гали бедрата й. Ръката му отиваше все по-нагоре. Повдигна леката материя до кръста и сложи ръка между краката й. Когато усети, че е готова, леко разтвори бедрата й, отметна халата си я накара да седне върху него.
— Но, Хари?
— Хайде, мила, пусни ме да вляза — шепнеше той.
— Но какво правиш? Защо тук, а не на леглото?
— О, Боже! Аугуста, мила, пусни ме вътре — Хари почувства как навлиза в нея. Ръцете му я обгърнаха.
Аугуста, забила пръсти в раменете му, сякаш изпълняваше някакъв лудешки танц. Главата й бе
