отвратителен инат. С нищо не можеш да ги принудиш да променят мнението си.
— Ох, Аугуста…
— Знаеш ли, Клаудия, ако някое момиче ме попита как да избере съпруг, бих й отговорила, че просто мъжът не се различава от коня.
— Аугуста…!
— Ще я посъветвам да гледа соя, расата — дали са му здрави зъбите, мускулите, крайниците. Има ли склонност към мързел, инати ли се много, дали е глуповат и невъздържан. И в крайна сметка, дали се поддава на дресура.
Клаудия, сложила ръка на устата си, я гледаше уплашено. Вече не знаеше как да реагира — да извика от ужас или да избухне в смях.
— Аугуста, за Бога, погледни зад себе си.
Обзета от страх, тя бавно се обърна и видя Хари и Шелдрейк, застанали на два метра от нея. Питър едва скриваше любопитството си. Хари се бе облегнал на едно дърво и усмихнат, ги гледаше с интерес. Очите му искряха.
— Добър вечер, мила — поздрави Хари. — Моля те, продължавай. Недей да прекъсваш разговора си заради нас.
— Няма. Ние просто си говорим как бих постъпила, ако си купувам кон. Нали, Клаудия?
— Да. Говорехме за коне. Аугуста била голяма познавачка. Каза ми някои интересни неща за тях.
— Съпругата ми не престава да ме удивлява с познанията си по необикновени въпроси — рече Хари и й подаде ръка. — Ще танцуваме ли валс, мадам? Ще имам ли честта?
Беше не молба, а заповед. Графинята разбра това и подаде ръка на съпруга си.
15.
— Мила моя, не знаех, че си такъв голям капацитет по въпроса за конете.
Хари, прегърнал Аугуста, се понесе в ритъма на валса. Почувства, че и в танца тя му се отдава така, сякаш се люби с него в леглото — и тук тя бе все тъй женствена и нежна, както в обятията му. За миг той си я представи легнала върху белите завивки, с разпилени по възглавницата коси, с очи, пълни с чисто женска топлина и копнеж. Никога не бе танцувал с такова удоволствие. Танците за него бяха просто досадно задължение. Но сега с Аугуста не беше така.
„С нея всичко е различно“ — помисли си той.
— Хари, престани да ме дразниш. Какво чу от разговора ни с Клаудия? — тя го погледна и се изчерви.
Светлините от полилея играеха върху огърлицата й и по шията й подскачаха пламъчета с цвят на рубин.
— Чух доста и ми беше много интересно. Защо не напишеш книга на тази тема? — предложи Хари.
— О, само да имах такъв талант! Всички около мен пишат на разни теми. Защо пък не? Книга „Как да управляваш собствения си съпруг“. Помисли си само колко полезна ще бъде за всяка жена.
— Не се и съмнявам, мадам, че вие ще се отдадете изцяло на книгата. И тя ще бъде интересно произведение. Аз обаче имам някои забележки. Все още нямате достатъчно натрупан опит.
— Научих доста през тези няколко седмици семеен живот с вас. Събрах богат опит — В очите й се появиха гневни искрици, ръцете й се свиха в юмруци.
— Не е достатъчно, за да напишете книга — отговори Хари със своя сух и педантичен тон. — Имате доста време, през което ще научите много, много неща. Ако съдя по това, което чух, допускате някои тактически и логически грешки. Но не се страхувайте, дерзайте. Ще бъда много доволен, ако имам и занапред възможността да ви давам съвети и да предлагам опита си. Преживял съм много неща, а вие, госпожо, все още не. Затова питайте, аз ще се опитам да ви помогна. Ще направя всичко, което зависи от мен.
Тя го погледна. Не беше сигурна как трябва да приеме забележката му. След миг обаче за учудване на Хари тя отметна главата си назад и закачливо се засмя.
— Много мило от Ваша страна, милорд. Кълна се, че нито един учител не е толкова търпелив с учениците си както вие с мен.
— Да, мила моя. Много съм търпелив, и то за доста неща.
Хари беше доволен. Ръцете му още по-здраво я стиснаха, искаше му се час по-скоро да я заведе в спалнята и там да превърне смеха й в страстна въздишка.
— Като говорим за учители — забелязваш ли как Клариса и моят чичо се забавляват? Откакто се запознаха, те почти не се разделят — отбеляза Аугуста.
Хари погледна към мястото, където обикновено седяха Клариса и сър Томас. Облечена във виненочервена рокля, с малка шапка в същия цвят, госпожица Флеминг говореше нещо за обучението по история на младите дами. Сър Томас слушаше внимателно, ала графът забеляза, че очите на стария учен блестяха някак по-различно.
— Мисля, че ти успя в намерението си да събереш две учени души — засмя се Хари.
— Да. Убедена бях, че ще си допаднат. А ако стане и другото, което съм намислила и желая от все сърце, този прием няма да бъде напразен.
— Какво има още?
— Ще научиш много скоро — Аугуста му се усмихна загадъчно.
— Какво си намислила? Моля те, веднага ми кажи. Сигурно пак е нещо вълнуващо.
— Този път е вълнуващо, но не и опасно.
— Не е опасно? — той спря танца и я изведе на терасата.
— Хари, къде отиваме?
— Трябва да поговоря с теб, любима, сега е най-подходящият момент.
— Какво искаш да ми кажеш? Нещо лошо?
— Не, няма нищо. Исках да те предупредя, че заминавам. Утре сутринта ще придружа Шелдрейк до Лондон.
Той взе ръката й и я поведе към градината, като гледаше пред себе си.
— Връщаш се в Лондон? Утре сутринта? Без мен? Но, Грейстоун, що за държание? Нямаш намерение да ме зарежеш тук, на село, нали? Та ние сме женени от един месец! — Аугуста изпадна в ярост.
— Говорих с Шелдрейк за стихотворението на брат ти. Изработихме план за действие. Ще трябва двамата да проучим кои са членували в клуба „Сабя“.
— О, знаех си, че има нещо в това проклето стихотворение. Знаех си. Да не би да си му казал, че го е писал Ричард? Нали ми обеща да не казваш?
— По дяволите, Аугуста! Бъди спокойна. Заклел съм се, че ще запазя всичко в тайна. Той не знае кой го е писал, но винаги е работил за мен и никога не ми е задавал въпроси, на които не съм искал да му отговоря.
— Какво? — Възкликна тя и очите й се разшириха от яд и болка. — Той е работил за теб? Питър Шелдрейк е един от твоите агенти? — продължи шепнешком Аугуста.
Хари кимна. Бе решил да й каже всичко в градината, защото, ако й беше споменал за Шелдрейк и пътуването до Лондон горе в спалнята, тя би се развикала и всички гости биха разбрали. Затова реши, че сега времето и мястото са много подходящи.
— Да, ще ви бъда много благодарен, мадам, ако говорите малко по-тихо. Има хора наоколо, ще ни чуят. Все пак разговорът ни е частен. Не искам да се разчуе никъде, че Шелдрейк е работил и работи за мен.
— Да, разбира се. Заклеваш ли се, че не си му казал нищо?
— Вече съм казал веднъж. Няма нужда да говорим повече по този въпрос. Не смяташ ли, че ме обиждаш с недоверието си? — каза той студено.
— Изобщо нищо не те интересува. Не даваш и пукната пара за честта ми. Или действаш като известния шпионин, когото наричат Немезида?
— Като кой?! — Хари се притесни. Понякога неговата още млада съпруга надушваше нещата, без дори самата тя да предполага за това.
— Да, чу ме добре. Понякога приличаш на Немезида. Винаги ме дебнеш какво ще направя, как ще
