на гувернантка в тази къща. Но поръчах на шивачката роклите да бъдат в по-тъмни и приглушени тонове.
— Но цветовете не са крещящи. Ето например тази с цвят на аметист. Ще ти отива, повярвай ми. Хайде, бързо я обличай. Бетси ще ти помогне.
— Не, не мога да я облека. Много е светла за мен.
Аугуста я погледна строго.
— Трябва да запомните някои неща, госпожице Флеминг. Първо, вие сте член на нашето семейство и графът ще бъде много разочарован, ако не дойдете. Надявам се, че няма да направите това.
— О, Господи!
— Второ, моят чичо, на когото искам да ви представя, живее в Лондон и има вкус към добре облечените и изискани жени. Разбирате какво искам да кажа.
Тя знаеше, че сър Томас щеше да обърне внимание не на дрехите на Клариса, а на ума й. Но Аугуста искаше тя да направи добро впечатление на всички. И още нещо — беше намислила да обвърже не само интелектуално и професионално чичо си с роднината на Хари.
— Ясно — отговори Клариса, — чичо ви разбирал и от мода.
— Въпросът е там, че той цял живот е изучавал история. А всяка историческа личност, още повече жена, е имала свой стил. Помисли си само за Клеопатра.
— О, сега разбрах за какво става дума.
— Точно така. Роклите, които сме избрали, са в класическа линия. Моля те, Бетси, направи прическата й в гръцки стил.
— Ще я направя, госпожо.
— Ще ми помогнеш ли, Бетси? — попита Клариса.
— Разбира се, госпожице — прислужницата направи реверанс.
— Разчитам на теб. Облечете роклята с цвят на аметист. Сега трябва да бързам, графът ме чака.
Аугуста влезе в стаята си и връхлетя върху Хари, който се разхождаше нервно насам-натам, поглеждайки часовника си.
— По дяволите, къде се бавиш, Аугуста?
— Извини ме. Клариса имаше проблем с тоалета си за тази вечер — той изглеждаше превъзходно в строгия си официален костюм.
— Изобщо не ме интересува как е облечена Клариса.
— Имам нещо предвид, милорд. Къде е Мередит? Казах й да бъде тук след половин час, за да посрещнем гостите долу заедно.
— Мередит е малка за такива неща — рече Хари.
— Глупости. Тя ми помогна много с приготовленията за празненството. Моите родители винаги ме представяха на гостите си. Бъди спокоен, Мередит ще си легне навреме.
— Смятам, че е крайно време, милейди, да правите деколтетата си по-скромни.
— Шивачката сгреши и го отряза по-дълбоко. Не мога да го поправя, съжалявам.
— Аха, пак шивачката е виновна — той застана пред жена си, бръкна в деколтето й и задържа едната й гърда в шепата си.
— Моля те, Хари. Престани веднага — тя го погледна стреснато, защото неговият допир винаги я възбуждаше.
Той бавно извади ръката си. Сивите му очи блестяха.
— Мисля, че ти сама си виновна, а не шивачката. Тази вечер ще дойда тук и ще ти взема мерките сам.
— Ще ми вземете мерки, милорд?
— Да. Ще го направя най-старателно.
Някой почука. Аугуста отвори и на прага застана Мередит, сериозна и развълнувана. Аугуста и Хари се спогледаха.
— Не е ли прекрасна? Мередит, ти си великолепна!
Роклята й беше от бял муселин с жабо от дантели и панделки.
— Ти си цял диамант! — Възкликна Хари. — Тази вечер моите прекрасни дами ще сложат всички в нозете си.
— И вие двамата изглеждате чудесно — сериозното изражение на Мередит изчезна и на лицето й се появи усмивка.
Горе, на площадката на втория етаж, Хари взе ръката на Аугуста, с другата хвана Мередит и тримата заедно тръгнаха развълнувани надолу по стълбите.
— Сега вече изглеждаме като истинско семейство — промълви жена му.
Тримата влязоха в салона, където гостите ги очакваха. Хари погледна Аугуста и веднага разбра, че щом влезе в салона, неговата съпруга пое задълженията си на домакиня.
Мередит беше неотклонно до нея и гледаше с любопитни, широко отворени очи. Двете заедно поздравяваха гостите. Графинята представяше момиченцето, горда, че има дъщеря.
Аугуста беше доволна от всичко, което ставаше около нея. Това беше първият самостоятелен прием като домакиня и тя се радваше, че всичко върви добре…
Тя се спря пред групичката на сър Томас, Клаудия, Шелдрейк и Хари.
Питър й се усмихна и каза:
— Благодаря на Бога, че дойдохте, мадам. Страшно съм затруднен. Помогнете ми. Направо се обърках, не зная кой римски герой по кое време е живял и кой древен грък какъв е.
— Боя се, че татко и графът тази вечер прекалиха с разговори на исторически теми и отегчиха господин Шелдрейк — намеси се Клаудия.
— Ни най-малко, госпожице Болингър — Възпротиви се Шелдрейк. — Не скучая във вашата компания, но историята като наука никога не ме е интересувала. Признайте си, че подробностите за разни битки не само уморяват, но понякога са направо смешни.
Аугуста се засмя, като забеляза как страните на братовчедка й порозовяха.
— Мередит и аз например се интересуваме от история и водим интересни беседи. Но не по такова време, нали, Мередит? Остави този разговор за друг път, Клаудия.
— О, да. Аугуста ми разказва много интересни истории. Тя например ми каза нещо, което не съм чувала досега. Отнася се до митологията и историята на древна Гърция и Рим… — заговори Мередит.
Очите й блестяха също като очите на Хари, когато разговаряше на такива теми.
— И какво ти разказа? — попита сър Томас, погледна хитро Аугуста и многозначително се изкашля.
— Ами, че героините от старите гръцки и римски легенди са били много силни, властни и умни жени. Мъжете са знаели това и са се съобразявали с тях. Те не само са ги обожавали, уважавали са ги и дори са се страхували от тях. Тя каза, че ние знаем много малко за тях. И леля Клариса дори се съгласи с нея…
Настъпи мълчание.
— Боже Господи, що за идея! — Възкликна Хари и изгледа съпругата си с вдигнати вежди. — Трябва да призная, че никога не съм мислил по този начин.
— Но помисли, татко, колко много жени има в римската и гръцката история. Ами жените-чудовища като Медуза, сирените и много други?
— Ами амазонките — отбеляза замислено Клаудия. — Древните гърци са се бояли от тях. А ние, жените, винаги сме били считани за слабия пол.
— Никога не съм разбирал умението на жените да се преструват на толкова недружелюбни — каза Питър.
— Аз също — призна Хари. — Предпочитам жените да са любезни и отстъпчиви.
— А мъжете? Какви трябва да бъдат мъжете? По-лесно ще бъде, ако и вие се държите приветливо и отстъпчиво — рече Аугуста.
— Грейстоун, смятам, че това е една чудесна идея. Странна, но много интересна. Действително, учените не са разгледали достатъчно добре въпроса за ролята на жените в историята. Какво знаем ние? Само най- известните царици и владетелки. И сме научили нещичко от поезията.
— Например от прекрасната поезия на Сафо — забеляза весело Аугуста.
— Ти четеш Сафо?! Не знаех, че съпругата ми харесва такава поезия — Хари изгледа сърдито жена
