— А за морална може би? Значи смятате, че членките на клуба ще повлияят лошо върху морала и възпитанието на Мередит? И затова може би няма да си простите, че се оженихте за една от лудите от „Помпея“?
— По дяволите, Аугуста, ти преиначаваш думите ми! Не ме притеснява нито моралът, нито тяхното поведение — Хари чувстваше, че ще полудее. Искаше само да я посъветва, а ето че разговорът се превърна в кавга.
— Радвам се да чуя това — злобно отбеляза Аугуста.
— Имам критично мнение само към тяхното свободно държание в обществото.
— Извинете, милорд, но колко от тях познавате лично? Или може би обобщавате мнението си за тези дами, като имате предвид мен?
Хари присви очи.
— На глупак ли ме правиш, Аугуста? Много добре зная кой членува в клуба.
— Вие, милорд?
— Да, аз. Проучил съм всичко и всеки в този клуб, преди да се оженя за вас, мадам.
— Но това е скандално! Та вие сте направили цяло разследване в „Помпея“! Но аз ще кажа на Сали — Аугуста скочи разярена.
— Кой мислите ми даде списъка на членуващите? Та аз знам произхода на всяка една от вас. За това са виновни Питър и Сали. Когато реших да се оженя за вас, проучих всичко и установих, че вие не сте в опасност, говоря за морална опасност. Нямам нищо против клуба, но не желая да водите дъщеря ми там.
— Разбирам.
— След нашата женитба щях да ви накарам да приключите с клуба изцяло, но не го направих заради Сали. Остава й още малко време да живее. Клубът и твоите визити я правят жизнена.
— Ах, колко мило от Ваша страна, милорд! — възкликна саркастично Аугуста.
— Занапред ви моля да не водите там детето. Ясно ли е?
— Да, ясно — каза тя през зъби.
— И моля за в бъдеще да ми оставяте точна програма за заниманията ви през деня. Не желая да се прибирам у дома и да ме информират, че просто сте излезли, а аз да се чудя къде.
— Програма за деня? Да, господине. Ще имате такава програма. Искате ли още нещо, Грейстоун? — Аугуста беше бясна.
Хари въздъхна, облегна се на стола и забарабани с пръсти по писалището. Той се разкайваше за скандала, но същевременно си мислеше, че понякога това беше необходимо, особено за неговата собствена съпруга.
— Това е всичко, мадам.
Тя леко се завъртя, после спря и го погледна.
— Искам да ви помоля нещо, господине. Става дума за една услуга.
Хари си помисли, че това ще бъде следващата яростна атака в защита на „Помпея“. Затова за момент замълча. Когато проговори, гласът му беше твърд. Такъв може би трябваше да бъде гласът на всеки строг съпруг.
— Да, мила? — той се опита да смекчи суровия си тон и си помисли: „По дяволите, може пък да ми поиска нова рокля или шапка. Ако е това, ще й разреша, за да се помирим.“
Аугуста отиде до писалището и постави двете си ръце върху него. После каза решително, като го гледаше настойчиво:
— Позволи ми да взема участие в разследването.
Той я погледна удивено.
— О, не, не! Боже мой, Аугуста, това не!
— Моля те, Хари. Зная, че не разбирам нищо от тези работи, но съм убедена, че ще се науча бързо. Аз също мога да ти бъда от полза, както Питър и Сали.
— Ти си напълно права. Действително нищо не разбираш. — „И Бог ми е свидетел, че никога няма да се научиш — продължи той наум. — Никога няма да го допусна.“
— Но, Хари…
— Приемам предложението ти, мила, но съм сигурен, че ще допринесеш повече вреда отколкото полза.
— Но, милорд, аз също съм намесена в това разследване. Искам да бъда част от вас, имам пълното право да бъда включена. Искам да ви помагам.
— Не, Аугуста, това е моята последна дума. Довиждане. Имам много работа. Тази вечер няма да бъда вкъщи. Ще вечерям в клуба с Шелдрейк — той взе перото за писане и сложи пред себе си едно от списанията, подредени върху писалището.
— Добре, милорд — тя се обърна и излезе, очите й бяха пълни със сълзи.
Хари искаше да я спре и да я прегърне. Щеше да я успокои в обятията си, но трябваше да бъде твърд и той си го наложи.
— Между другото, Аугуста…
— Да, милорд?
— Не забравяй всяка сутрин да ми даваш точна програма за деня. Например за утре.
— Ще впиша в тази програма всичко най-скучно и отвратително, сър.
Хари се намръщи, когато тя затвори с трясък вратата. Премести се на стола до прозореца и се загледа в цветята в градината. Не можеше да й каже защо я държи извън всичко. Тя беше права да се гневи. Но по- добре беше да се сърди, отколкото да бъде изложена на опасност или разочарована от брат си. Нещата все още не бяха напълно ясни. Мисълта, че Ричард Болингър е предател, все още тормозеше графа, а той не искаше да причинява болка на съпругата си.
Късно през нощта Хари и Питър слязоха от наетата карета в един от бедните квартали на Лондон. Преди час беше започнало да ръми и сега паважът беше хлъзгав. Лунната светлина се отразяваше в мокрите тесни улички.
— Знаеш ли, Шелдрейк, че ти познаваш много добре потайностите на Лондон — каза Хари и в този миг вдигна абаносовия си бастун, за да се предпази от големия почти колкото котка плъх. Очите на животното светнаха в мрака. Когато Хари замахна, то се скри в една купчина отпадъци.
— Навремето ти беше много любопитен да знаеш откъде черпя информация.
— След време ще трябва да забравиш всичко това, защото скоро ще се жениш. А не мога да си представя как Клаудия Болингър ще приеме всичко това.
— Наистина. Но като се оженя за госпожица Болингър, вечер ще имам по-интересни занимания от тези тук. Ето, това е уличката, която търсим. Човекът, с когото искаме да се видим, е уредил среща в кръчмата в края на улицата.
— Вярваш ли на твоя информатор? — попита Хари.
— Не напълно. Но сега сме в началото. Казаха ми, че мъжът, с когото имаме среща, се казва Бликър. Той е видял пожара. Рано или късно ще узнаем истината.
Прозорчетата на кръчмата блестяха зловещо в дъното на уличката. Хари и Питър влязоха и си проправиха път към масата за срещата. Беше задушно, опушено и мрачно. Пияниците, постоянните клиенти, бяха насядали на групи край дървените маси. Те огледаха враждебно новодошлите. Но хищническият им интерес секна, като видяха скъсаните им ботуши и оръфаните сака, които двамата бяха облекли за случая.
— Ето го, до вратата в дъното. Онзи, с червеното шалче около врата — каза Питър и тръгна навътре.
Бликър се бе почерпил порядъчно с джин, но никак не му личеше. Погледът му неспокойно шареше насам-натам.
Освен с червено шалче, Бликър беше и с кепе, нахлупено до веждите. Имаше голям червен камбест нос, а когато проговори, двамата приятели видяха, че му липсват предните зъби.
— Вие сте тези, дето искат да знаят как изгоря клуб „Сабя“, нали?
— Точно така — отговори Хари, намествайки се на дървената пейка точно срещу Бликър. Питър остана
