прав. Погледът му шареше из кръчмата и всеки миг той беше готов да реагира на внезапно нападение.
— Какво ще ни разкажеш за онази нощ? — попита Грейстоун.
— Ще ви струва доста — предупреди го пияницата с мазна усмивка.
— Ще платим, ако решим, че твоята информация си заслужава.
— Добре. Видях човека, който запали огъня. Вървях си по улицата, която пресичаше тази, дето се намираше клубът. Като чух пращене, вдигнах глава и видях, че през прозорците излизаха огньове — каза Бликър, като ги гледаше съучастнически.
— Продължавай — подкани го тихо и спокойно Хари.
— Няма да продължа, докато не ми дадете нещо — изсумтя Бликър.
Хари постави няколко монети върху масата.
— Ще получиш още, ако информацията е добра.
— По дяволите, много сте хитри — той се наведе още по-близо към графа и едва не го отрови с вонящия си дъх. — Добре тогава, ще ви разкажа още. Двама младежи изскочиха от клуба и се затичаха по улицата. Единият от тях се държеше за корема и кървеше като одрана свиня. Той пресече улицата и падна близо до мен.
— Възможно — измърмори Хари.
Бликър не обърна внимание на забележката. Той говореше разпалено и се вживяваше в разказа си.
— Както си стоях в полумрака, объркан от случилото се, изведнъж притича и другият. Той търсеше младежа. Като го видя, отиде до него и се наведе. Видях, че държи нож.
— Зашеметяващо. Продължавай — процеди през зъби Хари.
— Тогава умиращият каза на другия: „Ти ме уби, Болингър. Ти ме уби. Защо го направи? Не съм казал на никого кой си и какъв си. Не съм казал на никого, че ти си Паяка.“ — Бликър се отпусна щастливо на масата. — Тогава младежът умря, а другият избяга.
Хари поседя за момент мълчаливо, после се изправи.
— Хайде да се махаме оттук, приятелю. Просто си загубихме времето.
Бликър скочи разтревожен.
— Ей, какво стана с парите? Обещахте да ми платите за информацията.
Хари сви рамене и хвърли на масата няколко монети.
— Това ти е достатъчно. Всичко беше лъжа. Дай част от тези пари на този, който ти е наредил да ми разкажеш тази история.
— Лъжи? Как така лъжи? Казах ви цялата проклета истина — извика разярено Бликър.
Хари погледна тревожно към Питър, защото знаеше, че този вик биеше тревога. Всички в кръчмата гледаха към тяхната маса.
— Ще минем през задната врата. Тя е по-близо.
— Чудесно. И аз така мисля — Питър отвори задната врата и изчака Хари да мине пръв. — След вас, сър — той се поклони за довиждане.
Графът излезе навън в някаква тиха уличка. Питър вървеше плътно до него. Зад тях се чуваха крясъците на Бликър и останалите пияници.
— По дяволите! — изруга Хари. Беше видял как човек с нож в ръка излезе от уличния мрак. Острието проблясваше на лунната светлина.
17.
Хари замахна с абаносовия си бастун, удари силно нападателя по ръката и ножът отхвръкна встрани. После бързо отви дръжката на бастуна и оттам се показа дълго острие. С един скок се метна към мъжа в тъмнината и опря ножа в гърлото му.
— Да пукнеш дано! — извика онзи, отстъпи крачка назад, подхлъзна се и падна в купчина боклук, като ругаеше наляво и надясно.
— Да побързаме! — каза Питър, приковал поглед в жертвата на Хари. — Очаквам всеки миг нашите приятели да излязат от кръчмата.
— Нямам никакво намерение да оставам тук — отвърна той, докато прибираше ножа си. После размаха абаносовия бастун и двамата с Питър безшумно изчезнаха в мрака.
Шелдрейк вървеше малко по-напред от приятеля си, тъй като познаваше квартала. Когато най-после излязоха на една по-голяма улица, Питър се обърна към Грейстоун:
— Знаеш ли, Хари, забелязал съм, че изпадам в такива опасни ситуации само заради това, че ти си толкова стиснат. И даваш малко пари за неверни сведения.
— Твърде е възможно. Аз пък съм забелязал, че винаги изпадам в трудни и опасни ситуации, когато съм с теб. Може би има някаква логика.
— Глупости. Само си въобразяваш. Шелдрейк познаваше тази част на града почти на пръсти и благодарение на това те бързо се измъкнаха от мрачните, тесни и пълни с опасности улички. Така не след дълго двамата вече стояха на една от централните улици на Лондон.
Хари вдигна бастуна си и спря една карета, от която тъкмо бяха слезли група пияни младежи.
Той се качи и седна срещу Питър. И двамата мълчаха. Графът разсеяно гледаше през прозорците тъмните улици на Лондон. Питър бе вперил замислени очи в приятеля си. Най-после попита унесено:
— Интересна история, а?
— Да — едва чуто проговори Хари.
— И какво разбра от всичко това?
Хари си мислеше за разказа на Бликър.
— Не съм съвсем сигурен.
— Единственото вярно нещо може би е времето. Болингър е бил убит на другата нощ след пожара. Могъл е да подпали клуба и да убие един от членовете му, за да заличи следите си. А след това е бил застрелян на излизане от Лондон — разсъждаваше Питър.
— Да.
— Доколкото знаем, Паяка престана да действа веднага след абдикирането на Наполеон през четиринадесета година. Това съвпада със смъртта на Болингър. Той е бил застрелян през месец март същата година. През времето между бягството на Наполеон от Елба и последната му битка при Ватерло не се е появявал. Разгромът на Наполеон беше неизбежен и може би той е знаел това. Затова и не се появи повече.
— Прав си. Паяка изчезна някъде през пролетта на 1814 година. Може би той самият просто е станал жертва. Мислиш ли, че Ричард Болингър може да бъде Паяка? — попита Хари.
— Хм… Много от големите шпиони понякога стават жертва на най-случайни произшествия — продължи Питър.
— Хм… хм…
— О, страшно мразя, когато си в такова настроение. С теб изобщо не може да се разговаря.
Хари се обърна и погледна Питър право в очите.
— Надявам се, че няма да кажеш за предположенията си на Аугуста.
— Да не съм луд. Все пак искам да доживея до първата брачна нощ с Клаудия Болингър. Изобщо не бих искал да рискувам — засмя се той. — Въпреки всичко аз обичам Аугуста, тя е мой добър приятел, роднина на бъдещата ми съпруга, а освен това е графиня Грейстоун — жена на моя най-добър приятел. В никакъв случай не желая да я наскърбя с моите празни предположения, че брат й може да е бил предател.
— Точно така — процеди през зъби Хари.
След половин час каретата спря пред дома на графа. Хари пожела лека нощ на Питър и се качи по стълбите.
Икономът Кредок отвори вратата, прозявайки се, и уведоми господаря си, че всички в къщата спят, с изключение на госпожа Грейстоун.
Хари кимна и влезе в библиотеката. Наля си чаша бренди и се загледа през прозореца, докато премисляше всяка подробност от преживяното тази нощ.
Той допи питието си, отиде до писалището и видя върху него лист хартия, сложен така, че веднага да се
