Рандеву

въздържа.

— Благодаря ти, Аугуста. Мога ли да те попитам защо промени решението си? — той напрегнато чакаше отговора.

— Мислих дълго и разбрах, че нямам друг избор. Вие изтъкнахте брачните ми задължения. И аз смятам за необходимо, като Ваша съпруга, да ви се подчиня.

— Да. Аз обаче съжалявам, че го правите единствено по задължение.

— А по какви други причини трябва да го направя, сър?

— Би трябвало да бъде от доверие към мен.

— Да. Точно така. Имам честната ви дума, че няма да изложите моя брат публично, и ви вярвам.

— Трябваха ви три дни и две нощи, за да го решите и да ми повярвате, мадам. — Грейстоун не можа да прикрие раздразнението си.

— Не, Хари. Аз ти вярвам. Вярвам ти изцяло. Ако искаш да знаеш, ти си достоен мъж. Честен и почтен. Всеки знае това — после му прошепна тихо: — Страхувам се, милорд.

— От какво се уплаши? От това, че ще научиш нещо лошо за брат си? — той говореше тихо, не искаше Мередит да чуе разговора им.

— Не е точно така. Сигурна съм в невинността му. Но се уплаших какво ще си помислиш за мен, ако след като прочетеш стихотворението, се окаже, че брат ми е бил замесен в някаква афера.

— Боже мой, Аугуста! Какво бих си помислил? Това няма значение.

— Аз също съм Нортъмбърланд-Болингър. Ако един от нас е способен да бъде предател, то и цялото семейство би трябвало да бъде такова.

— Ти мислиш, че ще те обвиня в това?

— Вие ме смятате за лекомислена. Много ви моля, не мислете така и за семейството ми. Ние с вас сме свързани за цял живот, доста труден и дълъг път имаме да извървим заедно. Затова не искам да мислите, че всички от моя род са хора без достойнство и чест.

— За Бога, мадам, не съм мислил такова нещо. Вие имате достойнство и чест, но не и мозък.

— Хари!

Той я свали от коня и я притегли към своя, качи я до себе си и започна да я целува. Кобилата й избяга встрани, роклята й се развя над седлото на Хари.

— Хари, конят ми! Шапката ми!

— Татко! Татко, какво правиш с Аугуста? — викаше разтревожено Мередит.

— Целувам майка ти. Я иди и се погрижи за нейната кобила. Избяга нанякъде.

— Не се тревожи за кобилата, татко. Ще я хвана.

Хари въобще не мислеше за кобилата, която се мотаеше до една туфа с избуяла трева. Завладян бе единствено от желание да вкара Аугуста в леглото.

— Хари, моля те. Пусни ме веднага на земята. Какво ще си помисли Мередит?

— Кога пък стана толкова морална, мадам?

— Откакто имам голяма дъщеря — отвърна Аугуста и двамата избухнаха в смях.

Късно вечерта Хари отвори вратата на спалнята и свари съпругата си пред тоалетната масичка. Прислужницата току-що бе оправила леглото й.

— Готова съм, Бетси. Можеш да си вървиш.

Аугуста вдигна очи и в огледалото видя Грейстоун.

— Да, мадам. Лека нощ, господине — Бетси направи реверанс и затвори вратата след себе си.

Аугуста се изправи. Халатът й се разтвори и Хари видя, че бе облечена в прозрачна муселинена нощница, през която се виждаха гърдите й. Той погледна по-надолу към тъмното хълмче, украсило като корона сгъвката между бедрата й. Почувствува как в него се надига възбудата.

— Идваш за стихотворението, нали? — попита жена му.

— То може да почака. Идвам за теб, Аугуста.

13.

Аугуста стана от леглото. Тялото й бе още топло и натежало от страстната любов на Хари. Тя запали свещ и я отнесе до тоалетната масичка. Графът се размърда:

— Аугуста? Какво правиш?

— Търся стихотворението на Ричард.

Тя отвори кутията, в която бяха огърлицата и един прегънат лист хартия.

— Почакай до утре сутринта — каза Хари, надигна се и подпря с ръка главата си.

— Не, искам всичко да приключи сега, в този миг — тя му подаде листа. — Ето, чети!

Той пое хартията от ръката й и сбърчи вежди.

— Сега не мога да кажа нищо. Трябва да поработя над него.

— Казах ти, че са глупости. Чисти измислици. Когато умираше, Ричард ме помоли да взема листа и да го запазя. Писал го е в агонията си. Може би е халюцинирал.

Хари погледна Аугуста. Тя тутакси млъкна, въздъхна, седна на ръба на леглото и се вторачи в кафявите петна върху листа. Знаеше думите наизуст:

Мрежата на Паяка
Ето ги — мъжете смели и млади,
играят върху бляскавата мрежа.
Виж как светят техните саби,
срещат се тайно в стаята три.
Там пият чай, а после докладват
на своя господар, принасят му вечеря.
И той яде, отрупан цял в коприна,
и пие млада мъжка кръв.
Това е неговото време —
от девет до три през нощта.
Паяка реди картите така:
раздава, играе. И винаги печели той.
Преброй до три. До двадесет преброй.
Преброй до три. И виж му блясъка сега.

Аугуста чакаше нетърпеливо, докато Хари препрочете стихотворението. Когато свърши, той я погледна замислено, напрегнато и студено.

— Показвала ли си го досега на някой друг?

— Няколко дни след смъртта на Ричард у чичо Томас дойде някакъв мъж. Той помоли да му покажа всичко, намерено до тялото на брат ми. Видя и стиха.

— И какво каза?

— Че това са глупости. Не прояви никакъв интерес. Важни за него бяха само документите. Тогава той започна да намеква, че Ричард е продавал информация на французите. Заедно с чичо Томас се разбраха да мълчат по този въпрос.

— Спомняш ли си името на мъжа?

— Краули. Мисля, че така се казваше.

— Краули? Да, разбира се. Този тъпак! Не се учудвам, че не е проявил никакъв интерес.

— Защо говориш така?

— Краули беше голям глупак.

— Беше? Защо беше?

— Той умря преди година. Беше голям идиот, нагърби се с непосилна за него задача, която му костваше