— Обедът ще стигне ли за трима? — попита Хари.
— Татко! — извика детето и скочи. — Аугуста ме помоли да я разведа из имението.
— Чудесна идея. Никой не познава тези места по-добре от теб — усмихна се Хари.
— Искаш ли още пай с месо, татко? Готвачът е сложил няколко парчета в кошницата. Има и бисквити, и наденици.
— Недей да раздаваш храната, мила. Баща ти е неканен гост и ние имаме предимство — рече Аугуста.
— Много сте коравосърдечна, госпожо.
Пръстите на Мередит замръзнаха върху пая. Тя погледна Аугуста, после баща си.
— Но, татко, храната е много. Наистина. Искаш ли да ти дам моето парче?
— Не, мила. Ще взема от Аугуста. По-добре е да изям нейния дял.
— Но, татко!
— Хайде, стига. Баща ти се шегува с мен, а пък аз с него. Не се засягай, Мередит. Успокой се, има достатъчно храна.
— О! — Мередит погледна баща си и седна на покривката. После внимателно оправи роклята си, за да не се изцапа от тревата.
— Толкова се радвам, че дойде при нас, татко. Не е ли чудесно? Никога не съм била на пикник. Аугуста ми разказа, че те с брат си често са излизали заедно на пикник.
— Така ли? — Хари се излегна на хълбок и подпря глава с ръка, взе си парче пай и погледна Аугуста.
Графинята забеляза, че Хари бе облечен в спортен костюм без вратовръзка. Беше го виждала да ходи така само когато бяха насаме. При тази мисъл тя се изчерви и се залови с пая.
— Знаеш ли, нейният брат бил от рода Нортъмбърланд-Болингър, а те били известни като вироглави и буйни. Знаеш ли това, татко?
— Да, дочух и аз такова нещо. Не мога да повярвам, че са способни на твърде смели постъпки, дори извършени в полунощ — Хари дъвчеше пая си и не отместваше очи от Аугуста.
— Аз съм чувала, че мъжете от рода Грейстоун са много смели. Повече отколкото някой може да предположи — отбеляза Аугуста. Червенината на лицето й бе започнала да избледнява.
— Ами да. Понякога имаме възможност да се изявяваме — усмихна се Хари и взе още едно парче пай.
Мередит не разбираше за какво говорят и продължаваше да бърбори.
— Братът на Аугуста бил изключително смел, а и добър ездач. Веднъж той спечелил конните надбягвания.
— Чудесно!
— Ще хапнеш ли плодове, Мередит? — попита Аугуста и тихо се изкашля.
После двете отидоха до поточето, пуснаха в него две лодки от дърво и седнаха да наблюдават коя ще стигне първа до другия бряг. Хари също се включи в играта. После те оставиха детето само край потока и седнаха отново на тревата.
— Как хубаво се забавлява! Нуждае се от повече разходки на открито — рече Хари, като се излегна.
— Щастлива съм да го чуя, милорд. Това изживяване не може да се замени с нищо друго, дори и с картата и глобуса. С ваше позволение бих искала да променя нещо в нейната учебна програма.
— Например?
— Ами… Ще добавя рисуване и четене на разкази и романи.
— Не! В никакъв случай! Забранил съм всякакви промени! Няма да позволя Мередит да се занимава с глупости.
— Но вие сам казахте, милорд, че Мередит се нуждае от развлечения.
— Казах, че би могла понякога да излиза навън.
— Много добре. Може да рисува и чете книги на открито.
— О, по дяволите, Аугуста!
— Тихо, милорд. Нали не искате Мередит да чува ругатни? Тя е достатъчно притеснена и развълнувана от новия ви брак.
— Напълнила си й главата с разкази за твоя безстрашен брат авантюрист.
— Да, той обичаше приключенията и беше много смел.
— Хм — изсумтя иронично Хари.
— Хари?
— Да?
— Знаеш ли слуховете около смъртта на брат ми?
— Да, зная. Но ги смятам за маловажни и не ме интересуват.
— Това, което се говори за Ричард, е лъжа. Но действително до тялото му бяха намерени документи. И аз се чудя как бяха попаднали там.
— Аугуста, ти трябва да свикнеш с мисълта, че понякога не можем да си отговорим на доста въпроси.
— Да, зная. Но аз искам да докажа, че моят брат е невинен, и имам своя теория.
— И каква е тя?
— Мисля, че Ричард е разполагал с тези документи, защото е бил свързан с английското разузнаване.
— И заради тази идея ти искаше Лъвджой да разследва случая?
— Да. Не мислиш ли, че това е възможно?
— Не. Абсолютно съм сигурен — тихо каза Хари.
— Но защо? Откъде си толкова уверен?
— Ако Ричард е бил свързан с английското разузнаване, тогава той е трябвало да работи за мен.
— Какво искаш да кажеш? — попита напрегнато Аугуста.
— Това какъв съм бил, не интересува вече никого. Войната свърши и аз съм щастлив, че е така. Занимавах се със събиране на сведения, работех в разузнаването.
— Ти си бил шпионин?!
— Да, любов моя. Та не си ли виждала как действам?
— Ето къде си се научил да отваряш ключалки и сейфове и винаги да бъдеш там, където най-малко те очакват. Но това не е било за теб, Хари, не ти прилича. Не е твоето призвание.
— Никога не съм го приемал като призвание, а като дълг към родината. Понякога ми беше досадно, защото трябваше да прекъсвам интересните си изследвания. Бях лишен от възможността да наглеждам имението си.
— Сигурно е било много опасно.
— В някои случаи да. Аз отговарях за секретните сведения, имах на разположение цяла група хора. Освен това дешифрирах кодове и писма, написани с безцветно мастило.
— Безцветно мастило? Пишеш и не се вижда нищо върху листа?
— Хм… да.
— Чудесно! Колко интересно! И аз бих искала да имам безцветно мастило.
— Ще ти дам, но трябва да знаеш, че получателят трябва да има специален разтвор.
— С такова мастило можеш например да си водиш дневник. Ето защо, значи, си прекарал толкова време на континента.
— За жалост, да.
— А всички са мислели, че си заминал за Европа заради твоите исторически проучвания.
— Занимавах се и с това, докато бях в Италия и Гърция, но по-голямата част от времето си бях посветил в служба на английската корона. Сега, когато войната свърши, бих искал да посетя континента просто за развлечение. Искаш ли да заминем, Аугуста? Ще вземем и Мередит, разбира се. Пътуване с учебна цел — Хари се протегна и взе от кошницата една праскова.
— Кажи ми, коя от двете ще се нуждае повече от пътуване с учебна цел, а?
— На Мередит ще й бъде от полза. А от друга страна ти не би трябвало да напускаш спалнята, за да
