виждаха яхти, които браздяха гладката му повърхност.
Минавайки покрай съседното бунгало, хвърли към него крадешком един поглед. Нямаше никакви признаци, че някой вътре е буден. „Типично е за мъжете да нямат проблем със спането.“ Смръщи се, когато си припомни събитията от тази нощ. Чувството й за обърканост още я гризеше. „Откъде бях толкова сигурна, че искам да се любя с него?“ Не можеше да си даде ясен отговор. Не можеше да проумее как е била толкова уверена, че Джонас е точно мъжът, когото бе чакала. Само няколко минути след като вече не беше девствена бе разбрала, че Джонас я е лъгал още от деня, в който се бе появил в ресторанта.
Обясненията му бяха направо абсурдни. А от друга страна, не знаеше как да приеме факта, че се бе отдала на мъж, на когото не вярваше. Винаги досега се беше гордяла със завидното си чувство за интуиция. „Не, не може да съм сгрешила. Джонас Куоръл не е измамник.“
Още един път се опита да разплете тази история. Имаше само две възможности. Едната, която Джонас й пробутваше, но тя бе толкова невероятна, че не си заслужаваше да мисли за нея. И втората, че баща й и Куоръл бяха свързани по някакъв начин. Нямаше представа на кого дължи пари Емерсън Еймс, но имаше ужасното предчувствие, че този човек е способен на всичко. Дори и на убийство. Мрачните й мисли я бяха завладели дотолкова, че не усети кога беше стигнала до сградата на комплекса.
Както бе и предполагала, женската част на басейна с минерална вода се оказа слабо посетена. Кейтлин Евинджър се беше отпуснала гола в един от по-плитките участъци. Друга жена стоеше съвсем близо до нея, държейки няколко хавлиени кърпи.
— Добро утро — поздрави я Кейтлин. — Още една ранобудница, а? Ела при мен Верити, приятно е, че все още няма други посетителки. Искам да ти представя Тави Монахан. Тя работи за мен, но и ми е най- близката приятелка. Грижи се много добре за особата ми, направо съм загубена, ако я нямаше. Тави, това е Верити Еймс, собственичка е на ресторанта, за който ти казах.
— Приятно ми е да се запозная с теб, Тави.
— На мен също, мис Еймс.
Гласът на Тави бе мек и спокоен, както и цялото й излъчване. Косата й беше тъмнокестенява, но вече имаше сребристи нюанси около слепоочията, „Толкова елегантно изглежда“ — помисли си Верити. Тави носеше къси спортни панталони и бял пуловер, който приятно контрастираше с бронзовия загар на лицето й. „Очи изпълнени със скрити намерения и тайни.“
— Е, защо си станала толкова рано, Верити? — попита учтиво Кейтлин. — Или всяка сутрин идваш тук по това време.
— Не, просто днес се събудих по-рано и не можах да заспя. Извинете ме за момент.
Верити тръгна към стаята за преобличане, чудейки се, дали Кейтлин може да долови промяната в нея след снощните събития. Вече бе стигнала до вратата, когато установи, че бе забравила да си вземе банския костюм.
— Верити, добре ли си?
— Да, сега ще се върна.
Тръгна по-решително към кабинката. „Снощи се проявих като пълна авантюристка, а сега се срамувам да се съблека пред други жени. Да не съм по-различна от тях, вече не съм стара девственица.“
Мисълта я накара да се усмихне. Изхлузи набързо дрехите си и излезе от кабинката само по хавлия. Усещаше погледите на двете жени и се опита да изглежда по-естествена.
Захвърли кърпата на ръба на басейна и се потопи в горещата бълбукаща вода. Ароматът й изпълни ноздрите й и й подейства много добре. Седна на една от пластмасовите седалки до стената и затвори очи.
— Това е твърде тревожен знак — стресна я гласът на Кейтлин.
— Извинявай, бях се замислила. Какво е тревожно?
— Да се събудиш рано и да не можеш да заспиш след това. Имам този проблем от години, нощ след нощ.
— Съжалявам.
Верити не знаеше какво друго да й каже, но изведнъж почувства състрадание към тази странна жена. Усещаше скритата болка в душата й и се питаше с какво може да й помогне.
— А ходила ли си на лекар?
Очите на Кейтлин я стрелнаха с учудваща студенина.
— Нямам нужда от лекарска помощ. Сама знам каква е причината за моето безсъние.
— Разбирам…
„Колко спокоен беше животът ми, преди да се срещна с Джонас, а сега и с Кейтлин…“
— Но това не е толкова страшно. Едни от най-добрите ми работи са нарисувани на зазоряване. Нали така, Тави?
— Да, Кейтлин.
Тави говореше по някакъв особен начин на своята работодателка. В гласа й имаше нотки на мъка, но изглежда Евинджър бе свикнала с това.
— Едни от най-добрите ви картини са завършени рано сутринта, но не съм сигурна, че парите, които сте получила за тях, си струват безсънните нощи.
— Виждаш ли, Верити? Една от причините Тави да остане на работа при мен толкова дълго време е, че е изключително искрена и добра. Честността е все по-рядко срещано качество в наше време.
Верити си спомни веднага за Джонас.
— Много е хубаво, когато можеш да разчиташ на хората, които си взел на работа.
— Да не би да имаш проблеми с новия си работник, Джонас Куоръл.
Желанието да сподели всичко с Кейтлин постепенно я обземаше. Между тях двете, както и между всички други същества от еднакъв пол, съществуваше женска, невидима телепатична връзка. Все пак устоя на примамливото изкушение, защото всичко между нея и Джонас беше прекалено лично.
— Не, защо? Той е много добър работник. Не мога да се оплача. Справя се добре, учтив е с клиентите. Все още не мога да свикна само с неговото минало.
— Да-а, интересен човек. Беше много добър специалист в своята област. Никога няма да забравя онази забележителна беседа, която слушах във „Винсънт Колидж“, а за него това си беше само обикновена лекция. Всички студенти бяха затаили дъх, дори и тези, за които бях сигурна, че изобщо не се интересуват от Ренесанса. Разказваше толкова увлекателно за военната стратегия по онова време, че сякаш можеше да видиш бойното поле и кръвта, да чуеш стенанията на ранените и умиращите. Преподаваше с такава страст и задълбоченост, че по едно време си помислих: „Господи, този човек е преродил се кондотиер10.“
— Наемник по времето на Ренесанса?
Верити си спомни, че по това време военните конфликти са били нещо обичайно. Големите фамилии, които са управлявали Флоренция и Венеция са разрешили проблемите си, създавайки малки частни армии. Те били използвани в безкрайните войни, вместо да се разчита на добрата воля и ентусиазма на обикновените граждани.
— Да, той говореше с такава страст, сякаш лично бе присъствал на някои от събитията.
„Този мъж има и друга страст. Страст, която ми е съдено да запомня за цял живот…“
— Чудя се, как Ли Джонас би се вслушал в заповедите на Медичи или Борджия.
Кейтлин въздъхна и големите й гърди изплуваха за момент над водата.
— Кондотиерите са били доста независими мъже, доколкото си спомням. Дали ще изпълнят заповедта или ще откажат, зависело от това, кой ще им предложи по-добрата сделка.
— Да, точно така е, спомних си. Нагаждали са се според това, кой ще им предложи повече пари. Днешният им враг утре им е бил потенциален клиент. Някои от тях постигнали големи успехи и голяма власт.
— И, за да измият кървавите си ръце, решили да станат аристократи. Оттогава датира и инвестирането в изкуството. Чудесна епоха за художниците и голям напредък за самата техника на рисуване. Имало е прекалено много работа. Аристократи, банкери, бивши кондотиери, папи, всички са си поръчвали портрети и статуи. Италианските градове и къщи по времето на Ренесанса сигурно са били изключителни, навсякъде е имало произведения на изкуството.
— Значи оттогава всъщност започва колекционирането? Факт, на който всички, които живеят от
