миналото. В коридора се смесват реалността, миналите чувства и преживявания, а може би и бъдещето. Не се тревожи. Важното е, че всичко свърши добре.

— Не съм много сигурна, че си прав.

— Повярвай ми, все пак имам доста по-голям опит от теб. Коридорът може да бъде и опасен. Винаги съм се боял, че може да ме погълне и повече никой да не чуе нищо за мен. Но тази вечер беше съвсем друго. Аз бях този, който управляваше нощта. Всичко бе толкова фантастично и невероятно. Знаех, че за първи път не трябва да се боря с тези пипала. Чувствах се свободен като птичка. И всичко това го дължа на теб, господарке. Не знам как да ти се отблагодаря някой ден.

— Направи го тази нощ…

— Да направя какво?

— Искам да правим любов.

— Какво?!

Джонас се спря по средата на пътеката. Очите му се бяха разширили от изненада.

— Нали ме чу? Искам да се любим още сега. Нали твърдиш, че си ми задължен.

— Но нека си поговорим още малко. Преживя твърде много тази вечер и сигурно искаш да го обсъдим. Мога да отговоря на някои от въпросите ти. Аз си спомням, че имах поне стотина, когато за първи път влязох в коридора.

— Джонас, ти оглуша ли? Въпросите могат да почакат и до утре сутринта. Искам веднага да правим любов.

— Ами… добре. Разбира се. К-както кажеш, шефе. Аз мислех, чудех се… да ти дам малко време, нали…

— Престани да пелтечиш, да вървим по-бързо.

— Ей, ама понякога наистина ме изненадваш.

Верити обви ръце около врата му и се надигна на пръсти. Джонас усети как зърната й се втвърдяват.

— Откога не носиш сутиен?

— Много си любопитен. Докога ще чакам да ме целунеш?

— Желанията ти са заповед за…

Той не можа да довърши думите си, защото Верити затвори устата му с устните си. Малкият й език проникна между зъбите му и потърси неговия. Мисълта, че Верити го желае със същото нетърпение, както й той нея, го прониза като мълния. Страстта го завладяваше и опияняваше, но този път огнекосата му господарка беше с няколко крачки напред. Тя се нахвърли върху него, сякаш готвейки се да го погълне. Смъкна якето и разтвори ципа на дънките му. Джонас изстена от удоволствие, но мразовитият вятър скоро го отрезви.

— Скъпа, студено ми е. Хайде да отидем в твоето бунгало. Тук не мога да се отпусна.

Верити примигна срещу него, явно опитвайки се да осмисли думите му, но после отново се залови с дънките му.

— Искам тук. И то сега, веднага. Не мога да чакам повече. Ще правим любов тук.

— Добре, съгласен съм, но все пак да отидем някъде на топло.

Верити си знаеше своето. Пръстите й вече се провираха в слипа му. Наложи се да хване китките й и да ги извие зад гърба й.

— Моля те, разреши ми да те докосвам. Искам да те държа в дланите си и да те гледам как растеш. А после искам да проникнеш дълбоко в мен. Моля те, Джонас!…

— Слушай, ако продължаваш да говориш така, няма да стигнем до никъде. Ще свърша още тук по средата на пътя. Хайде да вървим в бунгалото ти.

Джонас хвана ръката й и почти насила я поведе напред. Топлината й се предаваше на него. Нощта беше студена, но имаше усещането, че държи въглени в дланта си. Ноктите й като малки ками се промъкваха под ризата му, за да се забият в плътта му.

— Верити, вратата. Отвори я!

За първи път чу огненокосата си господарка да изругае, докато търсеше ключа. С нетърпелив стон го откри и отключи. След секунда бяха вътре и Джонас затръшна вратата с крак. Тръгнаха към спалнята, но Верити започна отново да го целува и краката им се преплетоха.

— Слушай, да отидем в спалнята. Нямам намерение да го правим на пода.

Успяха някак да стигнат до леглото и се строполиха върху него. Пръстите й продължаваха да навлизат в дънките му, изпълнявайки „акцията“, започната отпреди.

— Точно така, скъпа. Вземи всичко, което искаш. Целият съм твой. Но после и аз ще искам същото. Ще навляза така дълбоко в теб, сякаш сме едно цяло.

Джонас разтвори блузата й, точно когато и тя свали дънките му. Пенисът му изпълни дланите и. Верити не можа да се въздържи и заби ноктите си в нежната му кожа.

— О, Верити, по дяволите!

— Какво стана?

— По-спокойно, боли ме.

— Извинявай, не исках да ти причиня болка.

— Няма нищо. Трябва ти малко практика — Джонас сам потърси ръката й, чувствайки, че му липсва докосването й. — Опитай пак, но по-нежно.

— По-добре ли е така?

— Чудесно е, продължавай…

Той потърси ципа на джинсите й.

— Скъпа, надигни това сладко дупе, за да сваля проклетите джинси. Молбата му беше мигновено изпълнена и Джонас се постара да ги изхлузи заедно с копринените и пликчета. Ръцете му жадно разтвориха бедрата й, за да разкрият там очакващото го съкровище. Верити изстена тихо, когато пръстите му се навлажниха от любовните и сокове.

— Толкова си гореща и влажна. Вече ме очакваш, нали?

Промуши пръст във вътрешността на утробата й и тя го обхвана с готовност. После Джонас бавно го извади и се наслади на гърчещото й се от желание тяло. Отново използва пръстите си, за да погали мястото, където и достави най-голяма наслада. Верити започна бясно да се съпротивлява.

— Джонас, какво правиш?! Ще ме подлудиш така! Искам те в мен, не издържам повече…

Той сведе глава към гладкия й корем. Сви езика си, отстрани гъделичкащите го рижи косъмчета и проникна във влажната й плът. Верити го възнагради със силни стонове и болезнено изтегли косата му. Джонас едва сдържаше собствената си възбуда, но тази нощ беше за нея. Обичаше да я гледа така. Огнено гореща, сладка и влажна. „Най-после червенокосата господарка се предаде!“

— Само след минута, скъпа. Само след минута ще се слеем в едно цяло. Ще проникна толкова дълбоко в теб, че никога няма да ме забравиш.

Верити изохка силно, събра цялата си енергия и натисна раменете му. Изненадан от неочаквания й ход, Джонас загуби равновесие и падна по гръб на леглото.

— О, я виж ти! Господарката ми ще си вземе, каквото иска. Почакай, скъпа, по-бавно.

Тя въобще не го слушаше. Обхвана с ръце мъжествеността му и се опита сама да седне върху нея. Плътта й не го прие и тялото й тежко се строполи. Джонас се намръщи от болка.

— Дявол да те вземе, почакай малко…

С едната си ръка той я разтвори, леко я приповдигна и рязко проникна в горещия й влажен тунел.

— Хайде, покажи ми какво искаш, Верити. Целият съм само твой.

Верити сякаш това и чакаше. Започна лудешки танц, който му даде да разбере, че едва ли ще издържи дълго. Опита се да укроти ритъма й, но ноктите й се забиха в гърба му. Тласъците й ставаха все по-бесни и след секунди Джонас експлодира…

Въпросите се появиха след това.

Джонас лежеше по гръб и замислено се взираше в тавана. Преценяваше ситуацията, в която се намираше. Забъркал се беше в любовна афера с жена, която практически го беше изнасилила. Макар че бяха правили любов само три пъти, изглеждаше, че и тя изпитваше същата нужда от секс, като него.

Вы читаете Дар от злато
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату