Даяна отвори очи и го погледна право в потъмнялото му от гняв лице.
— Повярвай ми, в този случай, можеш напълно да се довериш на честната ми дума. Ако желаеш, ще ти дам и парична гаранция, че няма да срещам нито теб, нито сина ти. Сега тръгвай!
Спектър подкрепи тихата заповед със страховито ръмжене. Той неотменно стоеше до нозете на Даяна.
— Да, тръгвам си. — Колби се запъти към вратата. — Достатъчно ми навреди. Няма смисъл да оставам, за да видя и останалите номера, които кроиш.
На излизане той тресна мрежестата врата по-силно, отколкото когато влизаше.
— Той дори не забеляза масичката в коридора — рече Даяна на кучето.
После отново потъна на дивана и даде воля на сълзите си.
Това, което най-много го подразни, беше фактът, че тя се затвори в себе си. Отнесе се с него сякаш той беше някаква необуздана и опасна природна сила. Беше заключила вратата, беше издигнала стена, която да я предпази, беше го оставила да се отдаде на яростта си.
Отнесе се с него така, както се беше отнасяла към всички останали мъже в живота си. Скри се зад хладната, сдържана и непроницаема фасада, оставяйки го да стигне до крайност.
Той осъзна, че му се искаше тя да беше реагирала по някакъв начин. Да беше се развикала или разплакала, или да беше го ударила с малките си юмручета. Предпочиташе всичко друго, но не и това хладно отстъпление.
Беше ядосан и тя беше виновна. Колби търсеше схватка, а тя отказа да се включи. Това го вбеси точно толкова, колкото и истинската причина за гнева му.
Колби взе и последния остър завой по Ривър Роуд с джипа си, намали скоростта и навлезе в равнината част за паркиране пред водопада „Окованата жена“. Изключи двигателя рязко и остана с ръце върху кормилото и поглед вперен в пенещата се вода, която се стичаше надолу по скалите.
Тя нямаше право да представя Брандън на старата вещица.
Според Брандън очевидно самата Маргарет Фулбрук беше устроила срещата, но Колби знаеше, че е можело да бъде предотвратена. Просто Даяна и Брандън е трябвало да направят завой на сто и осемдесет градуса, да се върнат в джипа и да потеглят. Но не, Даяна спокойно ги представила и изпратила Брандън на кафе с баба си.
Синът му пил кафе за старата вещица. Колби все още не можеше да го повярва. А Даяна през това време спокойно си пазарувала, докато Брандън и Маргарет Фулбрук били сами. Беше прекалено. Пряко всякакви граници.
Ами ако Хари беше ударил Брандън? Вярно, че Колби беше обучил Брандън да се защитава, но момчето никога не беше попадало в истински уличен бой.
Хари беше муден, но злонамерен и силен. Само едно попадение и Брандън щеше да бъде повален. Ами ако Даяна се окажеше в средата на такава схватка? Не съвсем невероятна ситуация, тъй като тя може би щеше да се опита да ги спре. И щеше сериозно да пострада.
Колби стисна юмрука на дясната си ръка. После отпусна пръстите си един по един. Нямаше никакво извинение за поведението на Даяна. Много добре знаеше, че той не желае Брандън да се среща с Маргарет Фулбрук.
Разбира се, Брандън изпитваше любопитство към баба си, но момчето не би устроило срещата въпреки директните инструкции на Колби. Само Даяна го е направила.
— По дяволите.
Изобщо не биваше да се връща тук това лято. Всичко щеше да е наред, ако не беше си наумил да види отново Фулбрук Корнърс. Сигурно не е бил с всичкия си.
Ако не беше се върнал, никога нямаше да срещне Даяна.
Колби излезе от джипа и се отправи към ръба на водата. Веднага го обгърна росата на водопада и навлажни косата и ризата му. Той стоеше и наблюдаваше скритата пещера. Тя беше толкова топла и любяща, и сладка онази нощ. Беше всичко, което той някога е искал от една жена. Беше му се отдала по начин, по който той инстинктивно усети, че не беше го правила с никой друг мъж. Не беше запазила за себе си нищичко. Беше напълно негова.
А на следващата сутрин се държа така, сякаш нищо не беше се случило, въпреки че имаше реална възможност да е забременяла.
Днес тя му връчи лична парична гаранция, че няма да се меси в живота му повече. Щеше да си отиде от него, както възнамеряваше да напусне и работата си. Може би отново се приемаше за жертва на мъжки шовинизъм.
Колби се обърна към джипа и седна зад волана. Не му се нравеше мисълта, че тя го сравнява с другите мъже в живота си, на които не е можела да разчита, с мъжете, с които е работила, с онова копеле, когато е била на двадесет и пет.
Но, господи, той имаше право да се гневи. Тя сгафи, а не той. Тя не трябваше да се държи толкова студено и остро, когато той й се разкрещя. Не трябваше да се отдръпва от него в себе си.
По обратния път към къщата на леля Джес той започна да се успокоява и да мисли разумно.
Първата разумна мисъл, която му хрумна, беше, че не можеше да позволи на Даяна да си тръгне просто така.
А следващата разумна мисъл беше, че нещо с масичката в коридора не беше наред.
Десета глава
Даяна беше приключила с чистенето на кухнята и внасяше храната в хладилника, когато Спектър излая предупредително. След миг тя чу двигателя на джипа и болезнено затвори очи. Колби се връщаше да й крещи отново. Даяна си помисли, че няма да може да го понесе.
Тя се изправи и бързо отиде до входната врата. Успя да заключи точно, когато той с един скок се озова на входната площадка. Сигурно е чул тихото прещракване.
— Даяна, пусни ме — Колби решително заудря по вратата.
Спектър силно излая в отговор, но Даяна не си направи труда да отговори. Тя се върна в кухнята, заключи задната врата и поднови прибирането на храната.
Блъскането по вратата не спря.
— По дяволите, Даяна, пусни ме. Трябва да говоря с теб.
Даяна остави Спектър да отговори вместо нея. А кучето се справи толкова ентусиазирано. В продължение на няколко минути се чуваше само шумен лай и удари от юмруци по вратата. Първо престана чукането. Спектър победоносно излая и се оттегли в кухнята.
— Добро куче — измърмори Даяна. — Мога да разчитам на теб, нали?
Но не се чуваше двигателят на джипа да работи и Спектър заръмжа отново. Той изпъна тяло и в следващия миг с лай се втурна навън от кухнята към спалнята.
— Закъсня, глупаво куче. Вече съм вътре.
Гласът на Колби дойде от спалнята и Даяна си спомни, че беше оставила един прозорец отворен. Тя бавно се обърна и го видя да влиза в кухнята. Спектър ръмжеше по петите му, но не предприемаше истинска атака.
— Какво, по дяволите, става тук? — попита Колби, разбутвайки кутиите.
— На какво ти прилича? Приготвям се да заминавам. — Даяна се зае методично да подрежда опакованата храна в кутията, която щеше да вземе със себе си.
— Бягаш, след като причини толкова неприятности? — попита той с груб глас.
— Дадох дума, че няма да се бъркам в живота ти повече, Колби. Това означава, че трябва да напусна Фулбрук Корнърс. Ще използвам един стар западняшки израз, градът е малък за двама ни. Няма как да избегнем срещите си тук.
— Винаги ли бягаш, когато нещата не тръгнат така, както си ги планирала?
— Както казах на Брандън онази вечер, умната делова жена трябва да знае кога да приключи с проблема.
— Аз съм ти проблем, така ли?
